Живея със свекървата

Всеки харесва разчистена кухня, дори да не си признава и да мрънка. Тигани по дивана не е подредба- а аз даже не съм от тия с подредени кухни. Това си е хаос. Да държиш на такава "подредба" си е инат. Къде ще бъркат АМ на бебето, като се наложи? А като тръгне да ходи и почне да пипа из шкафовете? Айде, ако не иска да чисти, да накара поне мъжа й да постегне нещата "заради бебето". На това бабата не би трябвало да се дърпа.

Разбирам да си държиш на подредбата и никой да не пипа, ама ако къщата ти е пълна с майсенски порцелан и оловен кристал, наредени в дъбови витрини. Всичко останало си е консуматив и всеки трябва да може да пипа. Точно пък ежедневни тенджери и купи...не са точно сакрални предмети.

Аз обаче си мисля, че синчето няма така лесно да си развали рахатът като отиде да живее отделно от мама. Жена му е живяла с нея повече от година и изведнъж се сеща, че не и изнася. Той ще се чуди какво става и няма така лесно да се предаде

Имате свободно време. Поограмотете се малко.
Ще Ви е полезно.
Не става дума само за писане, а и за човешките взаимоотношения.
За баща нищо не чувам, може сама да го е отгледала жената и покрай отговорностите да е развила и вехтошарска мания. Въпрос е и кое според Вас е вехтошарство и кое е просто практичност и предвидливост.
Задължително започнете от това, което най-много липсва - елементарното уважение към тази жена. Поставете се на нейното място и заменете критиките с помощ. 
Това, което сега Ви дразни, в началото Ви е устройвало - само спите в безплатно жилище, нищо не допринасяте за дома, дава Ви се мъж обгрижен и спокоен. Всичко има цена. Такт, възпитание, разбирането на другия....
Е, ако разберете написаното. 

Знаех,че много от вас няма да ме разберат.Това е проблема,че жилището си е нейно и аз нямам никакво право да и казвам каквото и да било за това как да си го разхвърля,не съм нагла да го правя,не съм такава че да отида и да започна да подреждам и преподреждам,неща,които са си нейни,все пак аз живея тук от година.Но знаете ли какво е да нямаш собствено кътче,където да си подредиш своите неща?Сякаш съм там като на гости и по нищо не личи че живея там,просто защото няма и един милиметър който да не е запълнен с какви ли не неща напр. купища вестници и списания от 2000ната год. че и по стари.След 2 месеца очакваме нашето бебче,и не ми се иска то да живее така,но и за квартира сега е немислимо.Не мога просто да отида и да и кажа абе я да си поравиш бъркотията,тя ще се обиди разбира се,а ако кажа на мъжа ми той ще реши пък че не харесвам майка му(а той мн я обича).Как да и обясня че синът и вече не е малко дете и как да обясня и на него,че искам и аз да се почуствам като негова жена и домакиня.Няма лошо в това да имаш добра свекърва,но чак пък толкова,че да не разбира че вече не сме деца.Например веднъж останахме сами за 3 дни и всичко беше страхотно,но тя се връща и започва да се извинява че ни е оставила самички толкова време,как ли сме се оправили без нея,сигурно сме гладували...(а аз през тези дни се чувствах толкова добре,постоянно готвех и правех нещо)При моите родители не можем да отидем защото са в провинцията.Моля ви само за съвет!!!Как да постъпя по най-разумния начин?

Тук въобще няма какво да се разбира- ще има бебе, трябва да се действа прагматично. Не е въпрос на емоции, деликатност. Пишеш, че нямаш кътче за себе си: а къде ще сложите нещата на бебето?

Кой каквото иска да решава, ти ставаш майка, тоест- ще се наложи да действаш твърдо. Отиваш, купуваш чували за боклук и почваш да изхвърляш, без да ти пука кой какво мисли за теб. Като останахте сами, как пък не обърна внимание на вехториите. Как изобщо живееш така?

о,това със сигурност няма да и хареса.

Хареса- не хареса, ти какво искаш- детето ти да го лазят хлебарки и да диша прах от десетилетия? И после като проходи, кой ще го пази от шкафа с препаратите? Като почне да пипа, да рови и да лапа?

Ако не за теб, мисли за детето, сигурно още ти е нереално, ама докато се усетиш, ще се е родило и тогава вече ще ти се види съвсем тъжно.

видях ги тези неща,но просто работех 6 от 7 дни по 14 часа,не съм имала времето да я опознавам,а неразборията мислех че е моментна,знам ли и аз.После забременях и нямаше какво да направя.

Ако някой ден стана свекърва и снаха ми опакова и изхвърли нещо от моята къща, аз лично ще ѝ опаковам багажчето и ще затворя вратата след нея. Това, разбира се е хипотетичен вариант, защото снахи и зетьове да живеят с мен е нещо, което категорично отказвам.
Автрката, много е кофти да нямаш свое кътче, но това не е проблем на твоята свекърва. Това е твой проблем и евентуално на съпруга ти и на твоите собствени родители.

Ми щом си я пуснала веднъж, Wishmaster, нали ти казах- крепостта вече е превзета. След това ще трябва да мислиш дипломатично, не може заради вехтории и стари вестници да отчуждиш младите. После ти ще платиш цената.

Просто щом веднъж я е пуснала, нали вече писах- тая снаха не е влязла насила, нито неочаквано, и свекървата трябва да си поеме своя край. Не може да пускаш някого и после изведнъж да почнеш да вардиш глупости.

Освен това тук не говорим за порцелан и кристал, а за стари вестници...ще помрънка, ама накрая ще й хареса.

Реално авторката няма проблем със свекърва си, а с мъжа си - той е този, който трябва да очертае границите и да се изясни с майка си. Живеят в нейната къща, едно домакинство са, следователно не са на гости или временно. Поне така го разбирам от писаното досега. Докато мъжът се чувства комфортно и не вижда проблем, нищо няма да се промени. Най-добре е първо авторката да се разбере с половинката си, а след това да решат кога и как ще говорят - дали той с майка си насаме, или тримата да седнат и да се изяснят. Нужни са компромиси от всички, за да вървят нещата.
Естествено, най-добре е всеки да си има свой дом, но понякога и така се получава.

Ами седнете тримата и говорете. Така и така има промяна в конфигурацията, вече не работя по 14 часа, а и ще имаме бебе. Дайте да разчистим, да разместим, да подготвим за новия човек.

Нека направим еди какво си, за да има в тази стая спокойно и чисто място за бебето. Дай да освежим кухнята, нека да купим тази и  тази посуда за него. Ние сме вече семейство, работим, нека си направим ремонт в дома, да си плащаме разходите, да се опитаме да се научим да живеем заедно.
Ти си добра, ти ни помагаш много. Така ще е и за напред, ама нека да мога от време и време и аз да се включвам, че да "тренирам" и  аз, нали ще ставам майка. Ако не ми даваш да домакинствам как ще се науча?
 Артист трябва да е човек на тоя свят, артист....

П.С. Понякога човек за да получи нещо, трябва да даде- да благодари за помощта и да покаже, че сам е готов да поеме своите задължения.
Вие до сега КОГА И КАК й показахте на тая жена, че не сте 5 годишни? Готви, пазарува, завива, чисти, глези свекървата (като не вижда, че има отговорни индивиди насреща си, а малки глезени 5 годишни деца)   и .... накрая изтипосана във форума.

Направо ми взе думите от клавиатурата.

Аха, и синчето ще плесне радостно с ръце и ще я разцелува, че иска да изхвърли майка му от живота й?
Доколкото знам, имаш син.Айде, като ти доведе снахата и тя застане пред теб с наръч чували за боклук и с "Виж кво, Сирено, не ми дреме какво мислиш за мен, тук бебе ще живее, затова твоите вехтории нямат място в този дом!" започне да изхвърля живота ти на боклука, ела пак да го напишеш.       Честно, иска ми се да те видя в подобна картинка....

Какво значи, нямаш свое кътче?С нея в една стая ли спите?Къде си държиш дрехите, козметика, обувки?И как си живяла "без свое кътче" цяла година, а пък сега вече не можеш?

Ако съм станала дърт кукундрел-вехтошар и "животът" и предметите ми са вестници на 15 години, силно се надявам някой да ми го напомни и да дойде с чували за боклук.

Не е като да ти кажат- майсенският ти порцелан е демоде, ще го сменим с модернистични пластмаси от Икеа:)

Особено ако веднъж съм казала "Да, ела да живееш с мен". Този момент удобно го пропускате. Както разбрахме, на никой не може ей така без съгласие да му се замъкне снаха.

Те делят домакинство, нормално е да седнат и да измислят начин нещата да протичат гладко и нормално, а не всеки да варди нерационалните си граници.

Освен това е много малко вероятно синът ми да ми доведе снаха, с която да съжителстваме.