Живея със свекървата

Аз пък ако съм свекърва няма шанс да си ида на село. Все пак животът ми не свършва след като детето ми се ожени. Не бих се отделила от средата си. Ако имам по-голям имот евентуално бих продала бих си купила нещо по-малко и с остатъка да им дам начален старт. Не бих се съгласила на стари години да живея с деца и партнъорите им, но бих направила всичко по силите си да им помогна да се изнесат, без тотално да загърбвам себе си

Пак добре,че дядовата ръкавичка се състои от един брой свекърва,мъж и снаха(бременна)...Имало е тема ,където са с 2 броя свекъри +2-ма братя +техните 2 жени +3 деца в апартамент.Не знам в тоя пансион как се прескачат толкова народ.....

И според мен само самостоятелното живеене е приемливо,обаче не винаги е възможно.
За щастие моя син са си отделно,което е най-доброто за едно младо семейство,а и аз си ценя спокойствието.Не мога да си представя да се накачорим един върху друг тук.

 На авторката й съчувствам за безредието в къщата.  Моята доста по-голяма от мен сестра е такава като нейното свеки. Като ида у тях, почвам да мия съдовете в мивката, да  оправям това, онова, дори прозорците им да трия. Тя ми се сърди, аз й се скарам, че е размотано и накрая  си тръгвам ядосана. Затова ходя само, ако е наложително. Тя си няма снахи, но си има две семейни внучки и всички живеят  в едно домакинство. Всеки иде та се наяде  и се спасява,  а тя  не смогва, ама и не ги кара да поошетат.  Ако са мои внучки, ще ги вкарам в пътя за нула време. До такава степен са свикнали с безредието, та изобщо не им прави впечатление и не ги е срам от чужди хора, които влизат у тях.
Та мисълта ми е, че такива навици трудно се изкореняват, ама все пак авторката да се опита да поговори със съпруг и свеки по въпроса и да почва  "ленинския съботник"  или по -съвременното му наименование  "да изчистим за един ден" тяхната семейна "кочинка". Колкото до постоянното обгрижване, полека-лека възпитано, но твърдо да елиминира напъните на свеки. Пожелавам й успех, ако реши да ме послуша.

За съжаление, не само за момента нямаш полезен ход, но и за в бъдеще, дори да се изнесете, пак ще е същото.

Аз също като теб в началото се пренесох у тях. И то заради словесните атаки - ама как така, защо ще харчите излишно, тук има място, на нас ни е толкова приятно да сме заедно.
Мястото се изразяваше в освобождаване на двете крила на гардероб с осем крила и надстройки и  по едно чекмедже от две нощни шкафчета, останалите си останаха пълни. Всяко свободно пространство в стаята беше заето от вехтории, включително под леглото и над гардероба и всичко това непипано от кой знае кога, потънало в прах и практически невъзможно за изчистване.Мебелите стари, но няма начин да се сменят, защото са ценни и изпадаха в умиление как на младини са купени.
За плащане на сметки, готвене и купуване на продукти и дума да не става - всичко донесено и сготвено от нас така си оставаше непокътнато, докато не мухляса и лично аз го изхвърля.

Много скоро и след безкрайно мрънкане се отделихме на таванския етаж. Мислех си, че вече ще имам мира, но уви. Единственото подобрение на ситуацията беше, че нямаше натрупани боклуци. Иначе всяка сутрин се тропа още 6 часа, за да слизаме да пием кафе. После станало обяд, за вечеря също. Всеки мой порив да си направим собствена кухня, се стопираше с жален глас и загриженост защо да се охарчваме, те ще ни помагат докато могат.
Преборих се само за собствена баня, иначе притичвахме до тяхната.
Същата съпротива имаше за покупката на автоматична пералня - я колко хубаво било по цял ден да висиш до обикновената дето едното отделение върти, а другото изцежда. Тук бях по-категорична - просто купихме пералня, която сложих на техния етаж, за да се ползва и от тях. Почти година не я докоснаха, за да не се развали, но накрая се прежалиха.

Всичко това ми костваше много нерви, реално нямаш никакакъв личен живот, постоянно се налага да тичаме при тях, викат ни, няма как да откажем.

За мой късмет се наложи да се преместя при старата ми баба, която след година почина и апартамента остана за нас. Ще кажете - супер, сега вече има спокойствие. Нищо подобно. Историята със звъненето продължи, молбите да тичаме до тях за вечеря или закуска продължиха всеки божи ден. За да не ги разочароваме, в началото дори отивахме да спим там от петък до понеделник. Отне ми почти 2 години докато прекъсна в известна степен тази традиция.
Отделно постоянните съвети да не даваме пари за ремонт, щото те имали къща, един ден ще е за нас.
Апартаментите са мизерия, жилища за бедняци и т.н. Викаха ни да ядем у тях, защото не сме били способни да печелим достатъчно и вероятно гладуваме.

След няколко години така се случиха нещата, че заминахме да живеем в чужбина. Сега сме на 3000 км и пак старата песен продължава - толкова били самотни. Намеци, че трябва да живеем заедно. Постоянно звънене и безкрайни мили словоизлияния. Сигурна съм, че съвсем скоро ще започнат да пилят мозъка на мъжа ми да ги вземем при нас и той ги съжалява.

Не знам какво да посъветвам авторката, единствения изход е отдалечаване, но пък тогава започват драмите на изоставените родители. Наистина, съпругът би трябвало да тушира тези отношения, но като отбележим, че той е възпитан така и в тази ситуация е подложен на силен натиск от мен и от тях, за него също няма полезен ход.

Като сме на голямо разстояние определено е по-добре, но няма как да си спестя телефонните разговори, съветите и психологическата атака, че сме длъжни, че трябва да сме заедно.
И гостуванията също - само за седмица кухнята ми се преобръща наопаки, постоянно ми дават насоки как да живеем, как да подреждам къщата си. И положението става зле, защото са много мили, но не се усещат, че много сериозно навлизат в личното ми пространство и преобръщат начина на живот, който сме си създали.
Докато са на гости, тя постоянно тича до прозореца и чака мъжът ми да се прибере. Почва лигавенето, приготвяне на храна само за него, целодневни излияния, колко им липсва и все неща, които безобразно дразнят. Практически те като са тук, не остава пространство за да общуваме двамата.

Не знам как ще наредим нещата от тук нататък. Да, родители са му, не е добре да се чувстват изоставени, но и ние сме семейство, имаме нужда от нашия си живот. Точно това не разбират и понеже аз вече се уморих от тези отношения и тази намеса в личното ми пространство, напоследък съм все по-рязка, а те постоянно обидени. Аз отделих синът им от тях и това със сигурност никога няма да ми бъде простено.

Кукумицинка, аз такива хора, които да съжителстват, защото им е по-евтино не познавам.  За мен мъжът и жената се събират да живеят заедно когато ще създават семейство.  Това, което описваш ми е абсолютно неразбираемо и меко казано странно. Даже не съм предполагала, че може така да се живее .
Iveelina, какви са този мъж, който смята за нормално да тича при майка си за закуска, обяд и вечеря, да нямате баня, кухня? А ти как се съгласяваш да живееш с мъж, който не може да се разбере ( той и не иска)с майка си поне да изчистят едната стая и да купят нови мебели щом ще води снаха вкъщи? Никога не бих отишла да живея с други хора, а в стая пълна с вехтории абсурд. Две години не можеш да спреш свекърва си да ви буди в 6 ч. И сега продължава по телефона да ти драматизира и ти търпиш.  Тези неща не ги ли видя преди да заживееш със сина й? Неее, не вярвам, че можете да си причинявате подобно нещо сами. 

Iveelina, за разлика от авторката, ти не си се прибирала в общото жилище, само за да спиш, не си се оставяла да бъдеш обгрижвана, претендирайки как точно те обгрижват и си се борила за самостоятелния ви живот като големи хора. Нищо общо не виждам между теб и нея, освен сходните обстоятелства, но точно на тези сходни обстоятелства реагирате по съвсем различен начин. Успех с борбата по-нататък!

Вярвай ми, има ги много По-голяма част от връстниците ми са така. Познавам и по-малки, и по-големи. Дори бих казала, че си е масово явление.
Станат гаджета, "ходят" 2-3 месеца и ако единият има възможност взима другия при себе си - било то в квартирата си, в апартамента си, в този на родителите му, в който същите все още живеят, или направо наемат друг апартамент за да са самостоятелни.
Живеят си така още няколко месеца, година-две, разделят се и кой от къде е.
И тук отново говоря за хора, които въобще не мислят за създаване на деца

За съжаление избираме съпруг,  но не можем да избираме свекърите си, а се налага по един или друг начин да общуваме с тях. Едно е сигурно - крайното поведение, не е правилен подход. Нито пълното примирение,  нито рязкото нахлуване и промяна на бита им върши работа. Ако само търпим, се превръщаме в безгласна буква. Ако започнем да пренареждаме и махаме боклуците, войната е гарантирана и тук няма победител. Мъжът е по средата и най-често предпочита да не заема страна.

Положението става още по-сложно, ако свекървата е грижовна и мила.
Като я гледаш такава преди да заживеете заедно, няма признаци за проблеми. За претрупаната къща си казваш - това си е нейния свят. Мъжът пък обещава, че ще имате собствен дом и общия живот е временно състояние. До тук всичко е цветя и рози.

След сватбата получавате местенце сред нейните вещи, тя ви залива с непоискани грижи. И всеки опит за самостоятелност се парира с още повече грижи, усмивка и любезност. Как да оставиш такава жена сама. В очите на хората и съпруга ти тя е перфектна.

И е съвестно да тръгнеш с рогата напред, да разчистваш боклуците.
Гледащите отстрани казват ти си неблагодарна и мързелива или защо търпиш. И няма верен отговор на двете гледни точки.

Ясно е, че търпеливия подход не работи, с рогата напред също. Няма смисъл да се водят обречени на провал битки. Аз лично се отказах да променям нещо в дома им. За местенето казах, че е временно, но после стана постоянно. Честите гостувания разредих като се стараех да сме заети. Сега като сме далече се оправдавам с работа, а дългите телефонни разговори се правят когато ме няма. Разбира се, въпреки старанието да няма конфликти, пак съм лоша снаха и това се показва заобиколно пак чрез изкуствена любезност и грижи.

Вероятно и при авторката го има това поведение от страна на свекърва и - не ме оставяйте сама, аз ще се грижа за вас.Пожелавам й да намери сили да го преодолее с ум и воля, да може правилно да избира битките си.

Аз имам същата вкъщи прави всичко но понякога си разпределяме работата.Колкото до угаждането на мъжо гледам да не обръщам внимание. Все пак е мама Моята също си ме глези все още
Изобщо нямам намерение да се оплаквам от нея , тъй като страшно много ми помага жената. Някой път се дразня, но друг път си казвам ,че не е правилно да се дразня за такива неща все пак гледа да ми помогне.Друго си е да се прибереш претрепана от работа и да ти е сготвено, изчистено и изпрано
Опитай се да поговориш с нея и и кажи кое те дразни.

Родна мила картинка... Имам едни  комшии, които са шестима възрастни и две големи деца в някакви си 50 квадрата. Как не се избиват не знам, предполагам не се диша у тях...или по точно всеки диша във врата на някого  Ами преди да се нанесеш, не ти стана ясно... Ако жилището е достатъчно голямо какво пречи да пригодите една спалня за вас, да я ремонтирате дори предвид появата и на бебе...

Радвам се, че не познавам такива хора. Казваш наборите ти масово са така.  На колко години си? Аз съм на 36, за такова чудо не съм и предполагала, че съществува.  Явно е до манталитет. Тези момичета родители нямат ли? Днес живее с един, след половин година с друг.  Дано дъщерите ми един ден да знаят какво да гледат като тръгнат да се женят, че ако ги излъже някой такъв залепен за майка си не ми се мисли. А имаше и една тема скоро, даже се възмущаваха защо снахата не чисти и  не готви на цялата рода.

Ако става въпрос, аз също съм съжителствала и съм имала връзка с мъже, с които не съм създала семейство. Живяла съм и със съквартиранти, с които не съм имала връзка, защото е по-евтино, но никога не съм живяла в едно жилище с родителите на партньор, нито пък съм живяла с партньор в жилището на майка ми. Всъщност на мен ми звучи абсурдно да реша да създавам семейство, ако не съм съжителствала с въпросния човек, което не значи, че ако съжителствам с някого, не се е случвало да открием, че не си подхождаме. Просто предварително няма как да го знаем. Точно как протичат нещата при тези, които не са събрали, но решават да създадат семейство? Срещат се за по едно бързо  понякога в жилището на някой от родителите, като всеки си живее при родителите си и по някое време получават прозрение, че трябва да създадат семейство?  

нади_миши, на 24 години съм. Познавам хора, които на 18-19 години са си хващали багажчето и хоп с гаджето на квартира. Познавам и такива над 30, които живеят с гаджета по квартири без да очакват от тях да създават семейства и прочие.
Съгласна съм с кукумицинка. За мен също е немислимо, че ще тръгна да създавам семейство с човек, с когото не съм живяла. Като това живеене заедно съвсем не означава да се натресем на родителите ни

Е тогава с каква цел заживявате с някого? Просто, за да имате терен за секс и да си делите разходите или искате да сте заедно, но с течение на времето разбирате, че не сте един за друг ? Ако е второто, говорим за едно и също.  Немислимо е да се създава семейство без да са живяли мъжа и жената заедно.  Това не подлежи на коментар.  Аз не бих живяла с някой, който евентуално ми харесва, но виждам, че не би могло да се получи нищо между нас. Личното пространство и свобода си не бих ги нарушила по този начин. Щом нямаме сериозни намерения, няма какво да правим в едно жилище.  При такава ситуация всеки си е вкъщи , заедно само за удоволствията от живота.

Заживяваш с някого, защото ти е приятно да си с него, приятна ти е компанията му и т.н. Ако пък сте в друг град може да заживеете заедно и защото така и така в момента сте заедно и все някой остава в квартирата на другия да пренощува, та е по-лесно да се вземе една обща и да си живуркате там докато сте заедно.
Аз, например, съм живяла на квартира в друг град с гадже, без да съм имала никакво намерение да създавам семейство с него. Тогава сме били заедно, бяхме студенти и ни беше много по-добре да сме в една квартира, вместо всеки да е на някъде, а в крайна сметка всяка вечер да приспиваме в по-удобната квартира.