ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 22

На мен ми се случи с Анафранил. Не ми се беше случвало от 6-7 месеца и една вечер ПА  и ПА и не спират, уплаших се и ме закараха до спешното оттам Диазепам и ме пуснаха. Чух се с пси и каза да кача с още 1 т., демек 7 табл май трябваше да станат и след месец ми го спря. Според мен е временно, не се отчайвай. Анафранил е добър медикамент.

А защо ти спря лекарството? Или го сменихте?

Смени ми го. После след 4-5 месеца пробвахме да го върнеме пак, но нямаше същия ефект като в началото и го сненихме пак. Това е медикамента който ме извади от дупката!!! За съжаление сега пак съм на дъното, стремя се вече 25 дена с ципралекс да се справя, но е много трудно!!

Не си ли по-добре, нямаш ли моменти на просветление?

Почти през целия ден не ми е добре, паники, изнервеност, стягане в гърдите... развличам се като помагам на приятеля ми в работата му, излизаме повече, но вътрешно изживявам не добри неща...

да кажа и аз на къде съм.Откакто минах отново на Золофт хич не ми е таман.  Всеки ден си мисля ,че имам някоя болест,всеки ден ме боли главата,прескача ми сърцето...Чудя се да ходя при личната да ми даде направление за изследвания пак.И все си мисля като отида на лекар ,че не ми обръщат достатъчно внимание и не са ми открили проблема/болестта/    Направо се чудя край няма ли да има това.

Край с ремисията при мен
От няколко дни получавам паник атаки, стяга ме гърлото, пулсът ми скача до небесата, прималява ми и т.н. Един ден миналата седмица цял ден бяха една след друга. Мини атаки бяха, но е много неприятно да ти е стегнато и напрегнато цял ден.
В понеделник ходих да си взема епикризата за СРЧ и после минах през личния за да ми изпише някакви хапчета. Но той реши да ме прати на психиатър и също по препоръка от гастроентеролозите ми.
От вчера съм на клонарекс - 1/2 - 0 - 1/2 и ципралекс 1/2 - 0 - 0
След две седмици съм на контролен.
Вчера и днес след сутрешните хапчета за около час - два съм като в някаква друга реалност, но това си е нормално. Все още не са започнали да тушират тревожността и всичко останало, но смятам, че с времето ще се оправят нещата. Гледам да излизам всеки ден за да не задълбочавам агорафобията.
Клонарекса ще го пия временно.
Тази година след всичко преживяно покрай което явно отключих сега това паническо разстройство обмислям да се погрижа за своята емоционалност. Струва ми се много трудна задача защото аз просто съм си такава, но ще направя всичко, което е по силите ми за да променя нещата. Това ще е и решение за всичко останало.

Колко време продължи ремисията ти? Аз съм на терапия и от вчера имам мини атаки,снощи и съня ми не беше много ок. Май пролетта ще ни разкаже играта..

1 година. Имам и 10 годишна ремисия преди това.
Просто ми се насъбра много в последните 4 месеца и според мен това е причината. Преди операцията ми си бях съвсем наред, нямах никакъв проблем. Но явно то си се трупа, трупа, трупа... и си избива в един момент.

И аз имам 4 годишна ремисия, но от миналата година пак ме тресна ужасен рецидив..

На мен ми прави впечатление, че постравматичният стрес поразява точно когато си се успокоил. Аз се опитвах да намаля стимулотона, но имах доста неприятна ситуация.....и точно когато се размина и се успокоих-хоп, преди няколко дни рецидив и то при положение, че пия АД. 

Али и ти ли? 

Има нещо такова.
Мен ме оперираха през декември, началото. издържах адските болки и стрес покрай операцията и след това ми се появи нов проблем (който в последствие се оказа, че е на нервна почва и 200% съм сигурна, че е слдствие от стреса покрай операцията ми) и тъкмо се успокоих, че ще се лекувам сега успешно и че нямам някакъв тумор в червата и баааааам след болницата се започна.
Много ме е яд, защото преди тая операция наистина си бях супер. Ни помен от тревожност, от атаки, от агорафобия... нищичко. Но пък нямаше как да не се направи проклетата операция. 
Сега се надявам да овладея бързо нещата и искам пак дълга и хубава ремисия в която да съм свободна психически от такива глупости.
Вчера след вечерния клонарекс бях яко друсана, нооооо ще свикна някак. Все пак не съм пила хапчета от много отдавна. Гледам да не мисля за тези неща.
Чета я Нели колко е наплашена... трябва да спре да се поддава на тези мисли. Но може би с времето се научаваш да не обръщаш внимание. Когато си изминал дълъг път и си вече как да кажа... старо куче... не те впечатляват. Знаеш, че ще отмине и си чакаш.

Неприятно е колко много хора сме зависими от такива състояния и от хапчетата. Ако зависеше от мен нямаше да ходя на психиатър и нямаше да вземам и хапчета, но след като ми откриха синдром на раздразненото черво разбрах, че трябва да си лекувам "нервите" и за да излекувам червата трябва да съм спокойна, а за да съм спокойна не трябва да има и грам тревожност... за да няма грам тревожност ми трябват хапчета.
Тази година май ще ми е на промени. Даже наскоро си изтеглих "Емоционалната интерлигентност" на Даниъл Голдман. Имам някакво усещане, че по-голяма част от нас, които сме треснати от ПР сме по-чувствителни от другите хора. Просто така си го мисля.

Да,така е,определено сме по-чувствителни.Премисляме всяка една ситуация,вътрешно сме неспокойни,обвиняваме се,нараняваме се,гневни сме,но тихо вътре в себе си,а не когато трябва,носим в себе си гадния товар обвинявайки другите,борейки се с инъче тихия и спокоен живот който живеем,извън нашия глупав свят който ние си мислим че е ''ЛОШ''.Има нужда човек да си зададе въпроса,да слезе малко на земята,да направи връзка с реалността.
Чрез паник атаката ние чистим тялото си от напрежението,в един момент то е доста голямо.Когато се разсеем нещо ни грабне или сме спокойни в даден момент и сме наред и сещайки се затова ние си казваме Хей май се оправям ама няма ли да се върне пак атаката и хоп етто я,тя идва тъй засилена към нас.И аха да се отместим от нея вече с познатите опити не се получава защооо!?
Защото ние я искаме,просто я искаме.Човек трябва да си даде не кураж защото няма от какво да го е страх а да си даде сметка че всичко е наред ще се оправи,малко да поразпусне,да се вгледа в малките неща.И да и какво като днес ме хване атаката И да ще е силна и Да ще ми прималява о да ще имам и сърцебиене и ще ми е кофти Ех да но ще умра ли!?Може би,а ако това стане кой ще ми помогне в последния ми момент онзи бездарния с професия на лекар потънал в собствените си проблеми или големите фармацефтични компании октопод над нашето здраве и против него в един момент.Не мили мои когато момента дойде ще сте сами,там долу тъй жалки или щастливи именно в този последен миг с усмивка на лицето...защото тя е нашето наследство и нашият чар,тя сме просто ние,тя си просто ТИ!

Абсолютно!
Може би и затова аз съм що-годе спокойна. Не точно спокойна защото аз по природа съм неспокойна личност, но някак след толкова години ми е пределно ясно, че няма да умра, че няма да ми се пръсне сърцето, че няма да припадна и т.н.
Определено когато не се вглъбяваш в атаките, в симптомите във всички болежки, които ти се появяват, а обърнеш внимание на нещо друго, нещо приятно и красиво ти е по-лесно.
Аз усещам стягането в гърлото, нормално е. Пулсът ми е висок, адреналина ме е ударил, но въпреки всичко винаги търся нещо, което да тушира нещата.
Аз затова и на Нели и казах да грабва един бял лист и нещо цветно за рисуване и да рисува. Защото това те кара да се почувстваш свободен, да се почувстваш все едно никой нищо не може да ти стори, изливаш всичките си емоции на хартията. И не е нужно да си художник, не е нужно да рисуваш "правилно", ти правиш това само за себе си, за свое удоволствие.
Дааааа, когато си потиснат искаш само да лежиш, но ако го правиш просто затъваш. Това е един омагьосан кръг и е ясно, че все пак има измъкване.
Ако нямаше аз нямаше да съм била 10 години без нито една паник атака или тревожност, а даже съм сигурна, че ако не беше станало през 2014та наводнението в моя квартал все още щях да съм си в ремисия, но непредвидени неща се случват.
Трябва да правиш всичко възможно да изпълваш мислите си с хубави неща.
И аз като мия чинии ми се вие свят понякога, но не обръщам внимание на това, че ми се вие. Мия си ги без да размишлявам.

И честно казано най-добре ми е сред природата. когато излезнем някъде извън града когато имаме възможност в някоя градинка или горичка се чувствам все едно съм в един друг свят в който няма никакви негативи. Ето така трябва да действаме. Да разкараме това от нас самите.

Ясно е, че винаги ще има нещо, което да възбуди ПА. Въпросът е ние да се отървем от нещата, които можем и знаем, че няма да ни причинят нищо лошо. Поне в тази насока вървят моите мисли винаги.