За образователните системи по света и у нас

  • 236 052
  • 3 787
  •   1
Отговори
# 2 505
  • Мнения: 24 467
Според вас на каква възраст дете/човек може да взима самостоятелно, обосновано решение и да има "здрави гащи" да го отстоява?

Няма как да се отговори еднозначно. Прекалено е общ този въпрос.
Зависи от решението, зависи от човека.
Принципно самостоятелността се възпитава от самото раждане, като на детето постепенно се предоставя все по- голяма свобода на избора и на реализацията му.
Ако питаш за висше образование- аз взех обмислено мотивирано решение на 16 г., никой не ми се е месил /слава Богу/ и се издържам финансово от 21 годишна възраст изцяло въз основа на това, което съм решила тогава. Оставяна съм да решавам сама доста неща преди това. За други не ми е било разрешено - зависи.
Аз никога не бих натискала свое дете да учи нещо конкретно, нито пък бих го задържала и кандърдисвала да не се отказва от вече взето решение, ако то е счело, че това, което е започнало, не е за него.
Дори за грешка не мога да говоря в такива случаи, т.к. много неща могат да повлияят на един избор и на една оценка на направен вече такъв.
А що се касае до избор на специалност бих предпочела човек да следва интереса и наклонностите си, а не модата в момента. Пазар на труда у нас принципно почти няма, толкова е стеснен. Това е ненормален пазар и той неможе да определя изцяло този избор.
Пазарът на труда в световен мащаб пък е много разнообразен и няма изгледи за фиксирано положение за напред, а гадатели да ставаме - това не бих направила.

# 2 506
  • Мнения: 2 885
и се жалваха, че бг ги е изгонила. Ами икономиката от политолози нужда няма. Стойте си там.

Ми стоим си там със съпруга ми, макар и да не сме политолози, а други висококвалифицирани специалисти. Икономиката на България изглежда има нужда от не много професии Simple Smile

тити. Wink

Образованието навсякъде не учи на много неща, затова има милионери да попълват пропуските като Alexa von Tobel.

Немците от случката на Русалка добре са се посмели на наш гръб. Малко българи оценяват, че една образователна система трябва да покрива изискванията на масата и само 5% се допускат да са над нея. Затова икономиката им е нараснала с най-бърз темп от 5 години (в. Капитал) въпреки проблемите. Ние, защото сме многознайковци с виШо, сме на този хал. Когато за всеки под небето има работа и му се плаща, ще има оборот/инвестиции/стандарт.
Язък за данъците ни в БГ, като чета девойките с виШо в немската група, питащи за деЦки и ДжобсА.....

# 2 507
  • Мнения: 12 123
Judy - да въпроса е общ. Според мен колкото по-рано едно дете може да обоснове решението си за нещо, то би правило и по-малко грешни избори за напред.

# 2 508
  • Мнения: 24 467
То ще може, ако на първо място му се предоставя такава възможност. Да прави само избор, да набелязва пътища за реализиране на целите си и да работи за изпълнението им. Като си поема, разбира се, последствията.
Родителят следва да информира възможно най- безпристрастно, пълно и обективно.
Иначе и на 25 г. един вече възрастен човек ще се вълнува от това, дали родителите одобряват избора му и ще се страхува да не ги огорчи  Laughing, ще им се отчита и ще се съобразява плътно с мнението им по теми, които отдавна следва да са въпрос единствено на негов избор.

# 2 509
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Според вас на каква възраст дете/човек може да взима самостоятелно, обосновано решение и да има "здрави гащи" да го отстоява?

Ladybird, много зависи от обстоятелствата и в каква среда/условия е поставен човека.
Аз избрах на 22г, точно какво ще уча/правя в живота си с много късмет. Но до тогава бях завършила един университет (бакалавър) и едина магистратура. На 22г спечелих стипендия  за аспирантура в Англия по моята специалност.
Децата ми ще трябва да изберат съвсем скоро като станат на 15г. Такава е тук средата, влизаш много рано в коловоза. Ако сбъркат/променят се, може пак да изберат по-късно, но със съответните финансови последици и трудности за тях. Така че хубаво е отрано да се ориентират и да могат да вземат решения...

Голямият ми син искаше да става футболист от 4г възраст до 11г., много тренираше, ходи на проби в Челси и тн;много обикаляне и за нас. С глас рева на 10г когато не го взеха в първият отбор-деца, но сам си извървя пътя с наша подкрепа. Сега учи и усилено тренира тенис, до 15г ще се разбере дали ще е тенис професионално или учене. НО това ще е негов избор и пот.

Аз не искам да ми се обосновава никое от децата ми за тяхния избор. Да са информирани кокото е възможно повече. Ние подкрепяме, колкото можем, но всеки човек си има живот и си гради сам пътя. Лошото е че от рано се решава тук, по-малко време за грешки, а и скъпо струват

# 2 510
  • София
  • Мнения: 19 925
Judy - да въпроса е общ. Според мен колкото по-рано едно дете може да обоснове решението си за нещо, то би правило и по-малко грешни избори за напред.


Много зависи какво решение ще обосновава.. Едно е да дойде и да каже на 14-15 години примерно "Баста, дотук съм, не възнамерявам да ходя повече на лека атлетика (съвсем примерно). Мина се границата, до която ходенето ми доставяше удоволствие, разнообразяваше ежедневието ми, осигуряваше ми необходимото движение без амбиции за постижения. Но сега за мен там има очаквания за многоразови тренировки, за участия в състезания, за високи резултати. Не искам това, натоварва ме, пречи ми и на училищната подготовка. Имам друга идея за извънучилищно занимание." Тогава на драго съреце бих оставила преценката изцяло на него, с уговорката, че както решението е негово, така и последиците от него.

Съвсем друго е да дойде и да ми каже на 14 "Много мои съученици отиват на екскурзията без учител, организирана от тазгодишните дванайсетокласници. Родителите им ги пускат. Вярвам, че ще е интересно, доказал съм многократно, че можеш да ми имаш доверие." Ми колкото и да се обосновава, няма да иде..

Та от решение до решение има мнооооого разлика. И не мисля, че това да пусна едно дете на въпросната екскурзия на такава възраст, уважавайки обосновката на решението му, ще го предпази от бъдещи грешки.

Последна редакция: ср, 18 яну 2017, 13:32 от пенсионирана русалка

# 2 511
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Русалка, харесват ми примерите ти. Но ако дойде на 15г и каже лека атлетика ще е, няма да е учене...ще подкрепиш ли?
Аз и в двата случая да (при мен си е напълно реална бъдеща ситуация, не си чеша клавиатурата), след като той е решил че има сили за тенис и се е докарал сам до национално ниво. Но ако е още на регионално ниво на 16г бих посъветвала да продължи да учи и съчетава спорта. Дали ще ме послуша е друг въпрос, но не бих налагала моето мнение на тази възраст в тукашната среда и общество

Дете на приятелка, на 15г от България ми споделя, че ще учи в Консерваторията, аз възторжено я питам какви инструменти свири и на какво ниво. Тя казва никакви, но харесвам да слушам музика... определено не е готова да предценява изборите си. Но тя има време до 18г да реши и узрее

# 2 512
  • Мнения: 2 885
Gi, какво пречи детето да опита? После с изкараните пари ще си плати MBA образование (примерно) и след 30те г ще си работи нещо друго. Примери за звезди-бивши ръгбисти около мен са много, хич не им е зле.

# 2 513
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Нем, това пиша, че ще подкрепя на 16г, къде ще ходя, и само за тенис и само за учене или комбинация някаква.

# 2 514
  • Мнения: 50 709
Това, което аз обяснявам на детето си е - да си направи сметката дали иска да е намен работник, или  ще работи за себе си - от там да си направи избора за професия.

За мен това са круши и ябълки. Т.е. две съвсем различни неща newsm78
Дали ще работиш за себе си или ще си наемен работник зависи от амбициите и наклонностите. Много хора не искат да работят за себе си и предпочитат да са добре платени наемници, защото това положение има много плюсове. Но дали иска да стане водопроводчик, инженер или лекар е съвсем, съвсем друга бира, защото с почти всяка професия може да работиш и за себе си, и като наемник

Русалката, аз НЕ съм широко скроена, доктори или адвокати ги искам моите и в краен случай тенисисти. Ама дали ще ме слушат кой знае. Но определено го бутам в академичното училище. На13г е най-големия

Буташ го за да му дадеш опциите да избира. За мен това е ролята на родителите - да добутат нещата до там, че когато чавето завърши гимназия и стане на 18 да има пред себе си много опции за различни житейски пътища. Ако говори езици, има добра диплома, завършило е добро училище и т.н. вече порасналото дете може да си избира според наклонностите. И ако поиска да бъде готвач - негова си работа. Но важното е, че пред него ще са отворени всички врати, а не само някои, както щеше да бъде, ако е завършил скапано училище с лоша диплома и не вдява грам чужди езици.

Цитат
Двете уж различни теми са тясно свързани помежду си. Peace Системата трябва да е такава, че с данни или без (интересно кой  на някакъв ранен етап решава, че даден ученик няма данни за следване) човек да има право на избор след излизането си от нея в 12 клас. И е факт, че у нас имат.  Деца и от професионалните гимназии, стига да искат, могат да продължат и в университет.

Това ми хареса, защото връща спора в контекста на темата. И е съвсем вярно - нашата обругавана система е по същество много гъвкава и дава всякакви възможности на мотивираните. За разлика от Германия например, където рано, рано децата се разпределят в различни коловози, у нас до самия край на средното образование всяко дете има опции. Ако си е учило уроците де Grinning

Последна редакция: ср, 18 яну 2017, 15:49 от Черна станция

# 2 515
  • Мнения: 9 052
Това, което аз обяснявам на детето си е - да си направи сметката дали иска да е намен работник, или  ще работи за себе си - от там да си направи избора за професия.

За мен това са круши и ябълки. Т.е. две съвсем различни неща newsm78
Дали ще работиш за себе си или ще си наемен работник зависи от амбициите и наклонностите. Много хора не искат да работят за себе си и предпочитат да са добре платени наемници, защото това положение има много плюсове. Но дали иска да стане водопроводчик, инженер или лекар е съвсем, съвсем друга бира, защото с почти всяка професия може да работиш и за себе си, и като наемник

Ако си добър в нещо и то има приложение може да работиш както си наредиш.
Ако няма приложение то работиш както е възможно и се намери или се преквалифицираш.

# 2 516
  • София
  • Мнения: 19 925
Това, което аз обяснявам на детето си е - да си направи сметката дали иска да е намен работник, или  ще работи за себе си - от там да си направи избора за професия.

За мен това са круши и ябълки. Т.е. две съвсем различни неща newsm78
Дали ще работиш за себе си или ще си наемен работник зависи от амбициите и наклонностите. Много хора не искат да работят за себе си и предпочитат да са добре платени наемници, защото това положение има много плюсове. Но дали иска да стане водопроводчик, инженер или лекар е съвсем, съвсем друга бира, защото с почти всяка професия може да работиш и за себе си, и като наемник

+1 Peace
GI, отговорът ми не би бил нито тотална намеса в посока разубеждаване, нито пък пълна, безусловна подкрепа. Ако детето има шансовете да бъде наистина изявен състезател, защо не? Но защо да е непременно за сметка на образованието, при положение, че е ясно, че спортът е до време? Има си начини човек да съчетае и двете, макар и да е трудно - спортни стипендии в добри чужди университети примерно. И за тези начини кой да го светне едно дете, ако не родителите му? Нека взима своите решения, нека си поставя цели за постигане и да ги следва, но намесата на родител с даването на съвети, с разглеждането на ситуацията и от друг ъгъл, с изтъкването на плюсове и минуси, с предлагането на компромисни варианти с какво пречи?

Във випуска на голямата ми дъщеря имаше изявен футболист от столичен футболен отбор. Ако не греша, беше канен на проби в Манчестър Юнайтед. Всички знаем, че за да стигне дотам, с футбол се е занимавал от малък. Този факт не му беше попречил нито да учи в едно от спряганите за най-добри в страната средни училища, а не в спортно, нито да завърши с отлична диплома. Така че варианти за съчетаване има и при висшето, ако се стигне дотам. Имаше и двама национали от отбора по водна топка. До 12 клас плътно се състезаваха, а после си осмислиха приоритетите. Единият следва информатика в Германия, за другия не знам.

Последна редакция: ср, 18 яну 2017, 16:01 от пенсионирана русалка

# 2 517
  • Мнения: 195
Това, което аз обяснявам на детето си е - да си направи сметката дали иска да е намен работник, или  ще работи за себе си - от там да си направи избора за професия.

За такова решение не знам дали няма да е нужна кристална топка за поглед в бъдещето. Едни и също умени и способности могат еднакво да докарат един специалист да работи както за някого така и за себе си..

# 2 518
  • Мнения: 2 885
На прага на 4та индустриална революция не ти трябва кристална топка. #AI, #VR и #coding са вече част от обучението в училище, зависи къде.

# 2 519
  • Мнения: 50 709
На прага на 4та индустриална революция не ти трябва кристална топка. #AI, #VR и #coding са вече част от обучението в училище, зависи къде.

Звучи ми много претенциозно това, нещо като "отваряне на очите на аборигените".  И ми кажи на какво ниво е преподават тези неща в училище и не е ли това ниво постижимо за няколко месеца (най-много) в по-късен етап на обучение.
А и какво общо има написаното от теб с това дали ще работиш за себе си или ще си наемник? newsm78

Общи условия

Активация на акаунт