- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
Защо когато някой каже, че детето му е нарочено, се приема за безспорна истина. Занимават я с проблемите му и търсят съдействие, не са го нарочили. Сигурно има родители и на други деца в класа, които научават какво са правили децата им през деня.
Само тези две изречения ме навеждат на мисълта, че майката не приема присърце проблема на детето си, иска то да бъде оставено да прави каквото реши, а учителите да бдят за безопасността му.
Целта ми е друга - да осигуря училище на детето ми, където да не се чувства отхвърлена и изолирана. И то само защото й е трудно да стои по няколко часа неподвижно на чина и има нужда от движение.
Нетърпимост към детето е много силна дума. Има нетърпимост към убежденията на майката. Ако тя реши да съдейства и се постарае да изгради положително отношение към ученето, училището, учителя и разбиране към съучениците, положението ще се промени.
На мен също ми е интересно какво правят с подобни деца в чужбина. Задължават ли родителите им да присъстват на обучението, как ги насърчават да съдействат, прави ли се специален режим за детето? Ей такива неща.
На мен също ми е интересно какво правят с подобни деца в чужбина. Задължават ли родителите им да присъстват на обучението, как ги насърчават да съдействат, прави ли се специален режим за детето? Ей такива неща.
И като попита какво? Ще я обсипят с обичайните глупости. Системата по отношение на децата със сОП е куца и с четирите крака, а в първи клас най-много се пищи от родителите на "нормалните" деца, защото имат големи очаквания, които съвсем по естествен път започват да бъдат помрачавани и без да име деца със СОП в класа. Изведнъж става голяма трагедия, а много често работата е там, че всички деца трябва да се адаптират, включително родителите, защото в училище не е като в детската градина. На втората година нещата се успокояват, защото всички деца са пораснали с още една година, свикнали са с порядките и изискванията, а родителите са имали време през лятната ваканция да преглътнат някои хапове, които отново не са свързани с децата със СОП.
Ама нали целта на упражнението е ефектът от дефицита да се минимизира. Освен това не всеки дефицит е редно да се третира като СОП. Това дете иска да се движи - това не е СОП. Не знам дете, което да не го иска. Повечето обаче са започнали да се съобразяват с порядъка в класната стая, а на това му трябва подкрепа. Ако майка му приема състоянието му за нормално, то за какъв СОП и дефицити въобще говорим?
Райчун, не си наясно с тези неща, затова поне недей да пишеш глупости.
Ако класовете бяха по-малки и имаше помощник-.учител, който да може да помага на децата със СОП в класа, нямаше учителката, родителите и директорът да искат да разкарат тези деца. Учителката няма право да пусне детето с хиперактивност да излезе от стаята и да направи един тегел на коридора, защото това дете му е отговорност, а много често децата с хиперактивност или с аутизъм имат нужда от няколко минути да се развижат или да се отделят от всички хора, после им минава и могат да са отново работоспособни. Обаче кой ще носи отговорност за тези деца извън класната стая? Учителката не може да излезе с детето и да остави другите на самотек.
Ако класовете бяха по-малки и имаше помощник-.учител, който да може да помага на децата със СОП в класа, нямаше учителката, родителите и директорът да искат да разкарат тези деца. Учителката няма право да пусне детето с хиперактивност да излезе от стаята и да направи един тегел на коридора, защото това дете му е отговорност, а много често децата с хиперактивност или с аутизъм имат нужда от няколко минути да се развижат или да се отделят от всички хора, после им минава и могат да са отново работоспособни. Обаче кой ще носи отговорност за тези деца извън класната стая? Учителката не може да излезе с детето и да остави другите на самотек.
Мис Пиги, моят съвет е да стартирате учебната година, там, където е детето в момента. Ако усетиш, че нещата продължават да не вървят, премести го.
Ако имате финансова възможност, огледай частни училища (по-лесно и евтино ми се струва от емиграция). Ама не от тези с академичен натиск върху децата.
Аз разбирам ситуацията ти. Големият ми син, без да пречи на учебния процес, беше нарочен. С помощта на учителката, беше изолиран от децата и беше обявен за хулиган, побойник и пр. Този житейски урок му беше полезен. Преместих го (в трети клас) и случих на учителка.
В класа на дребното: бях пряк наблюдател как успяха да разкарат 2-3 деца още първата година. Ама ги забелязах процесите, защото ги бях преживяла на свой гръб. Иначе много фино стана цялата работа. Просто, за повечето учители, това са допълнителни усилия, които не желаят да полагат по ред причини.
Ако имате финансова възможност, огледай частни училища (по-лесно и евтино ми се струва от емиграция). Ама не от тези с академичен натиск върху децата.
Аз разбирам ситуацията ти. Големият ми син, без да пречи на учебния процес, беше нарочен. С помощта на учителката, беше изолиран от децата и беше обявен за хулиган, побойник и пр. Този житейски урок му беше полезен. Преместих го (в трети клас) и случих на учителка.
В класа на дребното: бях пряк наблюдател как успяха да разкарат 2-3 деца още първата година. Ама ги забелязах процесите, защото ги бях преживяла на свой гръб. Иначе много фино стана цялата работа. Просто, за повечето учители, това са допълнителни усилия, които не желаят да полагат по ред причини.
Майката писа, че детето е с хиперактивност и с него са работили училищният психолог и логопед. Ако е диагностицирано с хиперактивност, значи е със СОП.
Не разбрах за постъпления в посока осигуряване на здравословен режим, изграждане на положително отношение към ученето, реда в училище и авторитета на учителя, както и за посещения на извънкласни форми, в които то да изразходва излишъка от енергия.
Много ли държиш да казваш след всеки мой пост какво да спра да пиша? Сега даже не си говоря с теб. Ако държиш да си говорим, нямам против. Ако държиш да утвърждаваш позицията си в темата, като твърдиш, че говоря глупости - също нямам нищо против. Всеки сам избира как най-добре да се аргументира.