За образователните системи по света и у нас

Аз в момента съм набрала не точно на системата като цяло, а на училището. По отношение на неадеквтността спрямо голямото ми дете, което е със СОП. Аутист е. До миналата година бях много доволна. После се смениха учители, директорът реши след напускането на един специалист (който нямам идея как се превежда на български) да не наема нов такъв, а да компенсира уж с повече ресурсни учители. Само че в резултат сега някои неща са пълна каша. Една от особеностите на аутистите е слаби организационни умения. На синът ми за да може да функционира пълноценно му трябва добра организационна рамка, за която в училище би трябвало да се погрижат. Преди за това се грижеше точно специалистът, за който говорих. В момента явно е някакъв хаос. Още повече, че вече е 5 клас и има повече неща за правене и повече домашни. Забравя да си вземе домашното за вкъщи (учебниците и тетрадките им стоят в училище), често му липсва папката с учебния план и задачи за седмицата (тя трябва да е винаги в чантатата), по погрешка му пишат грешни задачи в плана (има индивидуален план и не винаги прави това, което правят останалите деца) и разни подобни "дреболии". Айде един път да беше, два пъти, случва се. Ама това напоследък става често. Постоянно имейли, обаждания от наша страна, че нещо липсва или има някакво разминаване. Не е това начинът. Хубавото е, че имаме редовни срещи на месец и половина с всички, занимаващи се със сина ми в училище и тези неща ще бъдат обсъдени след няколко дни. Другиата неприятност, е че тази година започна без помощен учител специално за него в редовните часове.  (Макар, че този въпрос го повдигнахме на предишната среща и има една възможност нещата да се променят.) Това на практика означава, че все едно си губи времето в редовните часове. И единствените смислени часове остават индивидуалните с ресурсните учители.

И за да не звучи съвсем негативно, ще пиша и за нещата които ми харесват. Неформалните отношения, които са характерни не само за взаимоотношенията учител-ученик, но за цялото исландски общество. Тук хората се обръщат един към друг на малко име, никога по фамилия. Липсата на оценки и по-леката програма в началните класове. Започване с втори език сравнително късно за Бг стандарти - 4-5 клас. (Макар да има няколко училища където почват и по-рано). Сравнително нормалното започване на сутришните часове. В нашето училище е 8:30. Има училища, които започват в 9. Сравнително доброто разпределение на ваканции. Една голяма от две месеца лятото и няколко по-малки през годината.  Индивидуалните родителски срещи. Връзката родители-учители и това, че мнението на родилите се търси и чува. Индивидуалната образователна програма за децата със СОП и това,  че родителите участват в подготовката и. Истината е обаче, че трябваше много неща да изчета и с доста специалисти да поговоря, за да знам какво точно представлява един добър идивидуален обучителен план и какво можем и имаме право да изискваме да бъде включено в него, както и това че можем и имаме право да водим с нас специалисти на срещите за повече тежест на изискванията ни.

Където сме се засичали из темите на форума обикновено сме били на едно и също мнение.
Този път не е така.
Работата на учителя е да обясни, а на ученика да разбере и научи.Работа на родителя  е да мотивира детето си да учи,   да  доизясни несоразбраните неща, да провери доколко е усвоен материала.Това до момента, в който детето осъзнае защо е необходимо да усвоява добре материите.
Грешките на контролни служат за да се дообясняеат пропуските..За дисциплините. в които родителят не може да помага има занимални.
Основното образование, е основно и ако всяко дете полага усилия още от първи клас и  добре усвоява материята предвидена за всяка  определена година,  всички могат да имат отличен успех.Някои деца имат нужда от повече усилия, други от по малко.Но за никое не са убийствено непосилни.
От испанската система ми харесва това, че до 6 годишни се научават  под формата на занимателни игри да четат, пишат и смятат и в първи клас вече са по организирани и подготвени.Харесва ми планът на община Мадрид, всички училища в общината да станат двуезични.Испански и чужд език.В момента нормативна за двуезично училище е половината от предметите са се изучават на чуждия език.хубавото е че след завършване на 6 клас вземат легитимен сертификат за ниво на владеене на чуждия език Б1.Недостатъкът, всички термини по социални и природни науки, например у дома, трябва да се научат  и на испански и български.Например, кости на скелета, мускули,  устройството на различните системи в човешкия организъм.
Това,  което не ми харесва, е тенденцията за въвеждане на дигитални учебници, тоест липсват учебници ма хартиен носител.Не ми харесва защото е нов проект и учебниците са малко поспестени от към упражнения и задачи.трябва да се търсят допълнителни сайтове за такива.
За българската система наблюденията ми са частични и субективни.Базират се на неделното българско училище, където ходи дъщеря ми.В общи линии за мен критериите са доста занижени.Налага се да усложнявам изискванията у дома и да изискват повече, защото съм наясно, че оценките са нереални.
 Относно инцидентът.Процедурата е, уведомяват се двамата родители, полицията и се вика линейка.

ЧеКа,
тук също увеличиха тежестта на думата на родителите на деца със специални образователни нужди.
Вдигнаха и възрастта на финансиране на обучението на 25 години.



За сцепена глава задължително ще се обадим на родителите. Ние ще окажем първа помощ и ще препоръчаме на родителя да заведе детето при личния или в спешното, ако е необходимо. В зависимост от случая може и да извикаме линейка.

За абсолютно всеки удар по главата - падане, удар от някой друг, сблъсък, попълваме писмо до родителя.
Тези писма се пазят до навършване на 21 години на детето.

Може, ама Мадрид е друг свят. Назад да бяга ние не можем да го стигнем. Помня преди няколко години бях на една родителска среща за започване на учебната година, на която директорката с патос обясняваше как от нейното училище излизали двуезични деца с прекрасно владеене на двата езика - кастеляно и местния диалект, английския беше девета дупка.... Не записах детето си там. Не че  другите училища са кой знае колко по различни.
Иначе си права, работата на учителя е да обясни, а на ученика да научи. Обаче когато и двете звена куцат - работата отива по дяволите, което остава изцяло и само за сметка на ученика. Няма да ти описвам колко пари съм наляла в курсове и уроци по математика за 4 години в ЕСО и разултата - никакъв. Тази година няма математика, но провала от миналата си остава.
Не съм доволна от системата, от училищата, от учителите като цяло. Има моменти в които съжалявам, че доведох синът си тук.

Все пак, позволи ми да зная колко плащам.

Има специална бланка, която се попълва. Ако няма нужда, не се обаждат на родителя, а само му връчват попълнената бланка с информация какво, кога, как, какво е направено. Ако е по-сериозно положението веднага звънят от "канцеларията". Очаква се родителят да си прибере детето. Тук му е мястото да кажа, че обикновено оторизираме близък да прибере детето - роднина, приятел. Детето се дава само срещу документ за самоличност.

Чека виждам доста прилики между Исландската и Шведската система.
Скъпо е частното образование в Канада, явно не всеки може да си го позволи.

в чужбина държавното образование не е ли на ниво. В бг не съм сигурна, че частните училища предлагат по-добро образование. За частните университети пък да не говорим.
Аз частно училище не мога да си позволя, обаче ако емигрирам пак в държавно ще запиша отрочетата - та въпросът ми е трудно ли е да се завърши. На знания не държа особено.

Щом не държиш на знания, какъв е смисъла да учат в училище с високо ниво.Не схванах логиката.Явно съм изостанала., но целта на доброто образование, ако не е придобиване на  знания, които биха послужили като основа в по нататъшното развитие на детето и реализацията му като възрастен човек.
В Испания, деца неусвоени задължителния минимум от знания повтарят годината.Прилага се от първи клас.За двуезичните училища например изпита за ниво се привежда от преподаватели от съответен университет, в страната, чийто език се изучава.За училището на дъщеря ми примерно са от Кембридж. изпита се провежда и оценява само и единствено от комисията, която са изпратили ор Лондон.Сертификати се издават от Кембридж и се изпращат тук.Как  да се вземе ниво без знания.

според мен основният проблем в бг е че на децата не им се обяснява и за това не могат да го разберат. Отделно някои не са и мотивирани, де.
Аз искам да се завърши лесно. Чувала съм коментари, че в някои страни образованието е доста олекотено и се завършва лесно.
За Испания разбрах, че не е от най-лесното.

Всъщност ако това се въведе в България всичките ни проблеми ще отпаднат и като изключим нараненото его на родителите на децата от долната група всичко ще си дойде на мястото
Обаче обществената нетърпимост към подобно разделяне е много голяма и политически неприемлива...


И това е клише, което се повтаря механично. Не че повтарящите го не са убедени във верността му. Никой никому не пречи да мисли, ама акъл насила не можеш да вкараш някому. Болшинството деца не искат да мислят и единственият начин да ги накараш да научат все пак нещо е зубренето. Иначе един и същ материал малка част от децата го научава бърз с мислене, а другата част бавно със зубрене.  В долния постинг се казва, че на децата не им се обяснява. Не е така, обяснява се, ама малцина внимават и схващат, било заради ниска мотивация, било защото вече са изпуснали нишката (по математика например). И не може да се обяснява с дни докато всеки вдене. Остава зубрене за неразбралите. И се съмнявам, че някъде по света е различно. Тук всеки сравнява своето дете с елита на децата от някоя друга страна и ахка как ако неговото било там щяло да е същото. Ми няма гаранция. Сравнете САТ резултатите на нашите отличници с тези на чужбинските отличници и няма кой знае каква разлика.

Ако те интересува темата можеш да видиш в този форум- има такава за частните училища. Можеш да попиташ, пишат хора, които имат реален опит в такива у нас.
Не си прави изводи по заключения на хора, които нямат пряк досег с частните училища. Ако някое ти е допаднало, върви, виж го, говори с директор и учители, с родители.


Винаги съм си мечтала за въвеждане на този модел у нас в средното училище.
На моя син няма да му пука, че е в долна група по физика и химия, например, след като не го влече и няма да се развива в тази насока. Учи с неприязън. Смисълът е точно никакъв. Има си определени интереси, заради които е избрал определена специалност в гимназията. Желае повече по конкретни предмети, но няма време да се развива в набелязаната от него насока, защото губи време с други неща. И така на практика се получава от всичко и накрая- ако не нищо, то е поне съвсем малко, като полезен ефект. Сам би записал по определена материя там, където има не много високи изисквания, на ниско ниво. Пък аз съм последният човек, който би го възпрепятствал.
Хайде в основна степен не, нека децата се запознаят с предметите, но на 14-15 години е вече нормално едно дете да е наясно със себе си и да знае какво иска.
.....

СОП у нас? Индивидиуална програма и подход?
Всичко в кюпа!
На мен ми са налага да обяснявам основни понятия, като "дисграфия", на учител. Да чакам помощ? Че как да се случи?
Ако мога да сменя частен курс, за да намеря учител, който е наясно и може да приложи подходящ метод, то това няма как да направя в училище. Особено след четвърти клас, когато има различни учители. Няма как да говоря и да обяснявам индивидуално на всеки и половината от тях да кимат и да казват "а, да" и после да пишат рецензии, че детето "пише нечетливо" и "не се старае". А ако имахме по- сериозен проблем просто не ми се мисли. Понеже познавам такива деца и у нас положението е ужасно. Бях завила към идеята за комбинирана форма на обучение в случай, че се окаже, че детето има съществени проблеми /засега ги решихме, но не сме отишли още в хаоса на прогимназията/, а новият ни закон /в БГ/, който влиза в сила от август, 2016, предоставя вече едни по- нормални възможности за избор поне на формата.
Защото едно такова дете може да постигне много, стига да се работи с него. Но работата е И в училище, далеч не само вкъщи. И ако в училище имаме едни неподготвени "специалисти", вредите са многократно повече от ползите.

Кристина 1980, като искаш лесно- у нас има достатъчно училища, в които просто детето посещава училище и се сподобива накрая с диплом. Може и отличен дори. Без да полага много усилия. Просто трябва да посещава часовете.
Иначе е така- децата имат затруднения точно защото не им се обяснява, а се препуска през материала. Покриваме едни обеми, еднакви за всички, и целта не е да се усвои, а да се покрие зададеното. После се отчитат кухи резултати с някакви странни изпитни формати и се върви нататък. Към нищото.

Честно казано съм съгласна с Черна станция, децата не искат да мислят и не са мотивирани. Част от тях, не всички разбира се.
Аз също искам да се въведе разделение за тези които едва покриват материала. Его нямам отдавна.
Джуди в най-обикновеното квартално училище сме. По просто от това не се предлага. Просто си има държавни образователни изисквания, които са валидни за всички.
За частно училище - основно или средно пари не бих дала. Ще дам ако има смисъл, тоест насреща имам мотивиран ученик, понеже такъв нямам, не намирам за нужно да се хабя излишно. За частен университет по бих дала пари, но само ако е от специалност която е търсена на пазара на труда.

Не може да се очаква всеки да е еднакво мотивиран по всичко с останалите. Това не е нормално. Не е и необходимо.  Затова бих предпочела разделение по предмети.

Кристина, ако не те интересува въпроса за качеството на частните училища у нас,то е ясно, че няма смисъл да четеш и да питаш, разбира се.  Карате си в общото училище- нищо лошо няма в това. Не всеки ще учи в "Оксбридж", в крайна сметка. Хората сме различни и излишните напъни са откровено и силно вредни.

В Исландия повечето училища са държавни. Има няколко частни. Нямат някаква по-особена репутация от държавните.  На практика децата посещават кварталните основни училища. И в тях има всякакви деца на всякакви родители. Няма входни изпити или нещо подобно. Деца със специални нужни имат свободен достъп до училищата. Има и специализирано училище за такива деца ако родителите желаят такова.

Джуди, аз също се притеснявам как точно ще функционира индивидуалния учебен план на сина ми когато започне да има отделен учител по всеки предмет. До 7 клас (12 годишни), включително, 2-ма са му основните учители по основните предмети. И нещата са по-лесни за координация. Имам още 2 години и нещо да проуча въпроса. Тогава ще трябва да започне и в друго училище.

Иначе ми се иска да спомена нещо, което предполагам на Две в едно и е добре известно, защото май и в Швеция е така. Децата в училище не ходят с обувки. Събуват си ги и ги оставят отвън.