За образователните системи по света и у нас

  • 237 888
  • 3 787
  •   1
Отговори
# 90
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Да забравих  Simple Smile, събуват се в класните стаи и са по чорапи, но в гимназията вече не ще питам синковеца за да съм абсолютно точна. При нас също е разделно на 3 образованието, Предучилищна до 5 кл, 6 до 9 прогимназия и 10 до 12 гимназия. Има гимназии с професионален профил и с профил за продължаване към висше образование. Учебната година започва средата на август и приключва около 10 юни.

Имаме есенна ваканция, коледна, спортна, великденска и лятна.
Есенната и спортната са в различни седмици за различните региони на страната.

Харесва ми факта, че частните уроци и школи не са разпространени, но има фирми, които предлагат помощ за домашните от студенти или по големи ученици.

Англ. език се изучава от 3 кл и е задължителен за всички.

# 91
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 506
Стана ми интересно, кой очаквате да мотивира децата ви.
Това е работа на родителя..Съгласна съм., че е бавен, и трудоемък процес.Но започнат навреме два добри резултати в училищна възраст.А в тийн.възрастта  вече е създаден навика децата бъдат самовзискателни и да отделят необходимото време за добро усвояване на материята.
Ако материалът за основно образование, не е овладян добре, как ще се надгражда средно и висше.
.
Друго, което не ми харесва от испанската система, е, че  няма списъци със задължителни или пожелателни книги за лятото.Децата не се поощряват четат художествена или каквато и да е друга литература извън учебниците.
Децата ползващи библиотека са символичен брой.
Няма извънкласни форми, като едновременното кръжоци  по математика.,  физика, химия  и  т н т, където децата по забавен за тях начин да разширяват знанията су в определена насока..С изключение на Хор, и отборите по математика, които подготвя училището за представяне на математически конкурси.
 Практично е че има незадължителни занимални за децата, чиито родители нямат възможност или желание да работят с децата си за усвояване на учебния материал.Там помагат на децата, за писане  на домашните и разбиране на недоразбраните неща.Преди контролни (изпитването винаги е писмено, под формата на контролна или тест) им правят примерни  с  подобни теми и въпроси.
Подкрепям частните езикови школи, защото са добро допълнение за двуезичните училища, където в момента  50% от дисциплините се изучават на чужд език още от първи клас.В тези часове не може да се говори на испански.

Последна редакция: сб, 24 окт 2015, 15:36 от sl

# 92
  • Мнения: 24 467
...
Джуди, аз също се притеснявам как точно ще функционира индивидуалния учебен план на сина ми когато започне да има отделен учител по всеки предмет. До 7 клас (12 годишни), включително, 2-ма са му основните учители по основните предмети. И нещата са по-лесни за координация. Имам още 2 години и нещо да проуча въпроса. Тогава ще трябва да започне и в друго училище.

При нас е по всеки предмет- учител. От пети клас.

# 93
  • Мнения: 7 388

И това е клише, което се повтаря механично. Не че повтарящите го не са убедени във верността му. Никой никому не пречи да мисли, ама акъл насила не можеш да вкараш някому. Болшинството деца не искат да мислят и единственият начин да ги накараш да научат все пак нещо е зубренето. Иначе един и същ материал малка част от децата го научава бърз с мислене, а другата част бавно със зубрене.  
Само дето със зубрене не са научава. Научава се нещо след като се разбере. Което става най-лесно чрез нагледни примери. От зубренето не се разбира, там се наизустява. И почти всичко се забравя скоропостижно.
Минала съм през всички етапи на българското образование, не съм глупава, не ми е липсвала мотивация и успях да направя това, което се искаше от мен, за да завърша с приличен успех. Има неща, които са ми обяснявани така, че да ги разбера и ги помня и до днес. Има и такива, които не са ми обяснявани, учено е колкото да се избута и резлутата е нищо...една голяма мъгла, колкото и да се напъвам не мога дори да се сетя какво сме учили по някои предмети.

# 94
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 654
Ох, мотивацията. Елате да мотивирате моето аутистично дете да ви видя. Всеки проблем, за да бъде адекватно адресиран, с него трябва да се ангажират и учители, и родители. И да търсят заедно решения. Това съм разбрала аз. Прехвърлянето на отговорности от едната към другата страна проблеми не решава, най-много още повече да ги задълбочи.


Същото и с примера дисграфията. "Не се старае" и "пише нечетливо". И? После какво? Родителите да се оправят сами?

Моето дете има проблеми с фината моторика, силно предполагам, че може и да има дисграфия. В училището бяха го споменали. Не съм търсила формална диагноза обаче, защото учителите, ние у дома, съгласувано с тях, работим и виждам, че нещата се подобряват. Красиво едва ли ще пропише, но стана по-четливо. Грешките едва ли ще изчезнат напълно също, но имаме разбирането на учителите.

# 95
  • Мнения: 7 325
Мотивацията е многостранен процес, и от страна на учителя, и на родителя и на ученика. Ако един по веригата е слабо звено - резултати или няма или са пренебрежимо малки. В моят случай - един единствен слаб паредмет, с другите проблеми не е имало.
Скрит текст:
А ако в основното попаднеш на лоша тутория, как и какво градиш за по нагоре. В последният клас на примария, учителката не обръщаше особено внимание на правописа, моят син нямаше как да го знае при положение, че беше започнал в предишната година. Следващата година попадна на учител, който се заинати да го научи да пише правилно. Взе му акъла, но постигна забележителни резултати. В края го накара да учи три учебника за финален тест, за да му пише оценка различна от суспенсо. Аз знаех какво се случва, защото бях направила пътека до кабинета на въпросният учител. Синът ми си мислеше че учи за 5, а всъшност нещата бяха доста нагоре.
Много далече съм от идеята, че работата на учителя е да налее знания с фуния в главите на учениците, но ходенето на работа с едничката идея да си получи заплатата в края на месеца, без да се интересува какво разбират/не разбират учениците, и да ги пусне евентуално само защото не му се занимава с поправки сепрември ... От друга страна пък учителя няма мотивация да гради знания, защото системата им е такава, че тази година тук, догодина - кой знае къде.
Около мен са само учители и мед. сестри, при нас просто друга работа за жени няма, и като ги слушам какво коментират, ми половината не им е мястото в училище.

# 96
  • Мнения: 10 337
в чужбина държавното образование не е ли на ниво. В бг не съм сигурна, че частните училища предлагат по-добро образование. За частните университети пък да не говорим.
Аз частно училище не мога да си позволя, обаче ако емигрирам пак в държавно ще запиша отрочетата - та въпросът ми е трудно ли е да се завърши. На знания не държа особено.

Извинявам се ,че се намесвам, в Бг частните училища са за децата на богаташите, където стремежът е най-вече да не бъдат притеснявани с учебни изисквания тези дечица на платежоспособни родители. Преподавах в такива училища, та знам. Бих казала, че направо ходят там, колкото да не се каже, че са напуснали училище. За знанията, с които излизат, е ясно.
Тук някои държавни училища са всъщност елитни по отношение на преподаване и ниво на самите ученици. Особено езиковите гимназии, където се влиза много трудно и е голям гърч. Но пък си струва.

# 97
  • Мнения: 24 467
Ох, мотивацията. Елате да мотивирате моето аутистично дете да ви видя. Всеки проблем, за да бъде адекватно адресиран, с него трябва да се ангажират и учители, и родители. И да търсят заедно решения. Това съм разбрала аз. Прехвърлянето на отговорности от едната към другата страна проблеми не решава, най-много още повече да ги задълбочи.


Екипната работа е важна за всяко дете. Особено за деца с проблеми.  Peace За целта е необходима целенасочена държавна политика, обаче. Няма как нещата да се решават в крачка и който каквото може и знае. Точно от "система" и системен подход има нужда в случая.
Ако вкъщи полагаме усилия и правим ежедневни тренировки, ми стига в училище просто детето да го смажат с нескончаеми забележки за проблем, чието решение не става за няколко месеца или с изпиването на някакви хапчета, да го надвойчат или просто да му намалят оценката и просто да ни умножат труда по нула. Като да имаме очен проблем и отивайки на лекар да чуваме само как детето не е добре с очите и толкоз.

# 98
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 654
Така е. Трябва да има някаква ясна рамка и система, в която да функционират тези взаимоотношения, така че всеки да има адекватна компетенция, да е наясно с отговорностите, правата и задълженията си.

# 99
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 506
I.Hr точно за това говорех, добро  усвояване на предвидения за учебната година материал. година за година.

.Доколкото разбирам синът ти е започнал пети клас тук.Много трудно се наваксват 4 години, особено, когато учителят не е взискателен.Кастеяно не е от най сложните и трудни езици, но има своя специфика, която е трудно да се научи перфектно за година или две.,Предполагам, че са го записали в клас отговарящ на годините му, което означава, че вероятно в България е бил завършил трети клас, защото тръгват на 7.Ако е така означава, че е прескочил материала за четвърти клас.Геройство е, че е успял да навакса всичко.
ЧеКа Heart Eyes не говорех децата със специфични потребности.

Последна редакция: сб, 24 окт 2015, 16:51 от sl

# 100
  • Мнения: 5 259
Извинявам се ,че се намесвам, в Бг частните училища са за децата на богаташите, където стремежът е най-вече да не бъдат притеснявани с учебни изисквания тези дечица на платежоспособни родители. Преподавах в такива училища, та знам. Бих казала, че направо ходят там, колкото да не се каже, че са напуснали училище. За знанията, с които излизат, е ясно.
Може ли да споделиш за кое училище става дума, защото аз имам проблем с частните училища и той е, че децата ги побъркват от учене. Търся си такова, в което натоварването да не е чак толкова голямо.
Колкото до знанията, с които излизат, дето били ясни - http://alekdimitrov.com/comment.asp?NID=86

# 101
  • Мнения: 7 325
Правилно си изчислила. Не му беше много трудно наваксването ( дойде с желязни навици и дисциплина ), които много бързо загуби, но и нямаше какво толкова да наваксва. Усвои езика на някакво ниво, колкото да общува и разбира какво чете. Третата година нещата се подобриха драстично с учителя, за който писах по горе. В момента пише без да пропуска дори ударение. За мен владеенето на език е знаенето на много думи и словосъчетания, както беше писал някой, което е почти невъзможно без четене на книги.
Първи курс бачелерато, профил уманидадес имат да четат Хамлет ( първи и втори срок ), трети - почивка от четене.

# 102
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз пък не мисля и че прекалено голямата мотивация и амбиция е добре. Трябва според мен да се търси баланс и в ученето както и във всичко в живота.

# 103
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 654
Защо да се изключват децата със специфични потребности  от темата за мотивацията? Те задължително имат някакъв собствен вид "липса на мотивация", който друг никой не може да има ли?

Всъщност забележката ме убеждава в нещо, което отдавна ми прави впечатление. Че за да се вземат сериозно нуждите на едно дете, трябва да има официална някаква диагноза, така че да попаднеш в графа "специални нужди". Ако ли не, си в графа "всички останали", които явно трябват да имат еднакви нужди и никакви специфични особености.

 "Липсата на мотивация" или всъщност нежеланието да правиш разни неща не е част от диагнозата аутизъм. Тя може да е следствие от аутистични особености, да. Но аутизмът е спектър. И няма нито една аутистични черта, която да е характерна само за аутистите. Много хора живеят с аутистични черти, които или не са толкова силно изразени, или не са в комбинация с други специфични черти, за да се водят аутисти. Така че "аутистичен тип" (условно казано, разбира се, и въобще не е само един тип) липса на мотивация може спокойно да се среща сред неаутистите. Не е задължително да си аутист или със СОП, за да намираш разни училищни занимания скучни и да нямаш желание да се занимаваш с тях. Не е задължително да си аутист, за да не се впечатляваш от приказки, че оценките са важни за бъдещето ти. Не е нужно да си аутист, за да не се впечатляваш от награди или нещата да стават още по-зле като те наказват. Не е нужно да си аутист или със СОП за да не разбираш нещо в училище, което да те демотивира още повече.

Разбира се, че участие в мотивирането на децата да учат имат и родителите. И че понякога може те да неглижират ролята си. Но не мога да се съглася, че това е единствено тяхна задача. Това трябва да е съвместна задача на учители, училище и родители. И далеч не само за децата с етикетче СОП.

# 104
  • Мнения: 11 588
Чека не знам как е в Исландия, но в бг единствено и само родителят мотивира детето си. Както може, разбира се. В училището никой не ги мотивира. Госпожата предава урока, които разбрал, разбрал.
Аз лично всеки ден уча с детето си и го мотивирам. Не е със СОП.
Мисля, че в чужбина училището предлага повече грижи за децата и те не са единствено отговорност на родителите си. С такова впечатление съм, а може и да не съм права.
Според мен ти си на много по добро място от тук, още повече предвид обстоятелствата. Ако беше в бг положението щеше да е трагично във вашия случай. Никакъв шанс. В чужбина все пак има повече възможности да се приобщи детето ти дори и да е по различно от другите.

Общи условия

Активация на акаунт