За образователните системи по света и у нас

Аз не мисля, че е толкова лошо човек да стане водопроводчик или ел.техник или нещо, което му се отдава и влече. И добре изкарват и не затъват в заеми. Поне тук е така.
Пример / Сина ми за нищо с ръцете не го бива и не го влече, иска да учи и то в определен университет. След като завърши ще си вземе една празна година, в която ще работи нещо какво да е и ще пътуват с приятели. Всички така правят и от самите университети като идват на срещи така ги съветват. (Аз съм против тази свободна година но кой ме пита). Най добрият му приятел е много сръчен и избра гимназия с насоченост за електротехник. До сега всяко лято си е работил по специалността и вече знае, че още юни има работа с не лоша заплата. Докато синът ми учи 5/6 години и влиза в заем към държавата за да учи, заем който се изплаща поне 30 г след това, другото момче ще гради професията и собствена фимра ще може да си отвори ако иска и ще е стигнал едно доста добро ниво на заплащане след тези 5/6 години когато завършващите университет ще са на старта.

Та варианти има много и е хубаво всеки да се насочи към нещо, което му харесва и му се отдава, така мисля аз.

След 16г. тепърва ще учи за водопроводчик - сиреч колеж. На 16г. е без професия.

При нас гимназията се избира на 15 г и се учи до 18 г или завършен 12 клас.

Всеки си решава кое му е важно. Лично за мен именно това, което описваш е уловката - защо да се юркам, после да изплащам 30 години студентски заем, ако мога още утре да стана водопроводчик и да изкарвам пари. Нещо като $давам ти бонбонче сега и можеш да го вземеш, вместо да чакаш#. Не зная дали и кого университетите съветват, но подозирам, че същите тези съветници няма да оставят децата си да стават водопроводчици или да се чудят една година какво искат. Веднъж като свие в надясно, трудно след време ще се върне, за да направи завой наляво. Както се казва, поемеш ли по един път, си пропуснал всички други пътища.

Аз не мисля, че ученето на занаят е нещо лошо. При нас всички излизат висшисти с големи претенции и никакви умения.

Какво общо има второто ти изречение с първото? Няма лошо в ученето на занаят, то и инженерството е занаят, защото не всеки става Франк Лойд Райт. Но веднъж откаже ли се човек точно на 16 от гимназия, която му дава разрешително да кандидатства в университет, то вероятността да започне някога да учи клони към нула с всяка изминала година, защото средата и мисленето му стават други. Много лесно е да подмамиш някого на 16 с пари веднага, а не след повече от пет години.

Само дето колежи, предлагащи следдипломни квалификации, са зад всеки ъгъл. (further education college)
Ако имаш ECDL взет преди 15 години и не си го обновил, да не се чудиш после защо не те търсят по интервюта.

Страшно се кефя на анализите на Андариел  
Аз пък не разбирам болните родителски амбиции и несъобразяването с желанието на децата. Лично за мен е по-добре щастлив водопроводчик, отколкото нещастен лекар....
Не разбирам и напъните за академично образование навсяка цена. То верно, че в Бг ако не си с "вИсшу" си втора ръка, но не е така навсякъде. Да не говорим, че има прекрсни "колежански" професии...

Аз пък на теб се кефя много  А най-добре безгрижен циганин  

А колко щастливи водопроводчици срещу нещастни лекари знаем?

Рядко човек, който е със занаятчийска квалификация ще тръгне да ходи в колеж. И именно защото са рядкост, правят впечатление. Шестнайсет години е критична възраст - тогава си мислят, че са възрастни, а все още мислят по детски. Във всеки случай аз като родител бих предпочела детето ми да ме обвини след време в $защо ме накара да уча$, отколкото в $защо не ме накара да уча$. По-лесно е от инженер да стане водопроводчик, отколкото от водопроводчик да стане инженер. Изкарана диплома лесно се $хвърля$, макар досега да не съм видяла нито един човек да си е хвърлил дипломата, колкото и омразна  да му е специалността. Дори напротив, с кеф, особено мъжете, си слагат на визитките $инж. Петър Петров$.

Занаятчийските квалификации се придобиват в колеж!  
И не - не е по-лесно от инжДжинерь да се стане водопроводчик - в Бг може и да е така.

Андриел, ти не можещ да приемеш, че някой може да е щастлив, да живее добре и без да има титлата инжинер или доктор  . Пътища има много и не е нужно като си поел по един да е за цял живот.

Съветите за свободна година са с цел да разберат какво искат и да си починат от училище. Дават ги на различните срещи с представители на университети, които имат през последните 2 години.

аз мога да приема всичко, стига да не ме засяга пряко и съвсем лично. Всеки си избира кое му е важно. Но да се поставят нещата между щастрив водопроводчик и нещастен лекар е безсмислено, защото в матрицата щастлив*нещастен по редовете и водопроводчик:лекар по колони има още две положения - нещастен водопроводчик и щаслив лекар. Според вас какво е разпределението по вариантите?
Има пътища, които са за цял живот, и един от тези пътища е типът училище - във вашия случай дали е гимназия, която е в коловоза към университета. Ако беше все едно, нямаше да е зор да се влезе в гимназия, а щеше просто да си ходи да става водопроводчик, а после да ходи в университет. А нещата са по-прости - който може да се докопа - влиза. Който не може или го мързи, или решава, че друго му е по-важно - става водопроводчик. А веднъж водопроводчик, нататък я камилата, я камиларя за университет. Дотогава я жена, я деца и го завъртял животът.

Колкото до почивката година-две, това е доста добър начин неособено мотивираните да отпаднат от самосебе си, а още първата година да кандидатстват амбициозните. Във всеки случай според мен е по-добре нещо като много цитираните основатели на Майкрософт и Епъл - влезли, ходили на този предмет, на онзи предмет, може да не са завършили, но са попили достатъчно от средата, за да продължат напред. Иначе трябваше да станат щастливи водопроводчици и да не се пънат да завършват гимназия и да ходят в университет. Защото е можело и професионално да се ориентират в един колеж, нали така! Дето се вика, може да си почива и влачейки се един семестър - поне ще му остане един безметежен купонджийски период, ако не стигне до затваряне на семестъра.


Колеж му казват на какво ли не - като се започне от професия и се свърши с подготовка за университет. Затова нека наричаме нещата с по-прости имена - завършване на професионално училище и завършване на гимназия, която дава право за кандидатстване (предполагам, не само заради матурите, а и заради хорариума допълнителни часове по определени предмети, които искат за медицинското училище).

Всичко в БГ е зле, разбрахме. Не е само образованието. А и инжЕнерите. Напомня ми една забавна случка това, съвсем истинска. Близък работи в  известна немска фирма в БГ. Ходи в Германия често на курсове, на специализации, в командировки и т.н.. Та веднъж не му тръгнал в немската централа лаптопът, а без него работата му на инженер по телекомуникации  е немислима...  И докато немците чакали специалист да дойде за компютърна диагностика, нашият човек  просто чекнал тока, оказало се, че контактът не работи. А те мигали на парцали и повтаряли, че това било работа на електриджията, та видно нашите инженери лесно стават занаятчии...

И още нещо... да видим колко ще си го признаят. На думи всички повтарят мантрата, че навън е друго и не биха натискали детето си да учи висше. Но  малко ме съмнява да е така. Хора, видимо запознати с изучаваното от децата им, хора, имащи претенции към качеството на образование, даващи на децата си допълнителни задания, неминуемо носят онзи наш бг синдром, добър или лош... И съвсем неусетно изграждат през годините  у децата си нагласата, че трябва да продължат обучението си. Само дето не го признават, играят го по-широкоскроени за разлика от нас тук, обзетите от балкански комплекси за висше. А истината е, поне за мен, че тази нагласа у детето се изгражда постепенно във времето и когато дойде време за избора му, родителят не натиска, то си иска, разпитва и движи нещата самО...Да не говорим какво значение има и средата. Когато всичките ти съученици са с планове да продължат с обучението си и след 12 клас, течението дърпа и теб.

Не казвам, че не трябват водопроводчици, готвачи, фрезисти, заварчици и т.н или че работата им е по-непрестижна. Или че са по-нащастни. Срамен труд няма. Става дума за друго. Как подхождат реално родители, които с написаното през годините по темите оставят едно впечатление на тема образованието на децата, а претендират, че не биха се месили на който и да е етап в избора им..То и ние, които се месим, не сме го направили с пушка, опряна в гърба и с  думите на родител-диктатор " Трябва да следваш в университет или...." Ставало е  постепенно през годините с оформянето на детето като характер, с възпитанието му, с представянето на образованието като ценност. А и интересно ми е колко от вас имат деца на такава възраст и реално са изживяли този момент от съзряването на децата си за избор на професия, университет. Или изказванията са в сферата предимно на теорията все още? Реалността обаче е различна, казвам го най-добронамерено от опит. Човек си представя нещата по един начин, мисли си, че ще постъпи едикак си, а то се оказва друго...

Това, което аз обяснявам на детето си е - да си направи сметката дали иска да е намен работник, или  ще работи за себе си - от там да си направи избора за професия.