За образователните системи по света и у нас

  • 235 995
  • 3 787
  •   1
Отговори
# 2 475
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 411
Русалката, аз НЕ съм широко скроена, доктори или адвокати ги искам моите и в краен случай тенисисти. Ама дали ще ме слушат кой знае. Но определено го бутам в академичното училище. На13г е най-големия

# 2 476
  • Мнения: 5 259
Принципно съм съгласна с това за избора и че трябва да има такъв, не е хубаво да се орязват пътищата и т.н.
Но много от професиите, изискващи висше образование, изискват и да има някакво призвание. Не може всеки да стане лекар. Какъв лекар би бил такъв човек!?
Заради родителските амбиции и престижността на професията, много деца са насочени към медицината. Когато бях последен клас в гимназията и предстоеше да се готвим за кандидатстване, учителката по биология, която трябваше да подготвя кандидатите за медицина събра групата си и на първото занятие ги заведе в моргата. Каза им, че ако ще стават лекари, трябва да могат да гледат, пипат и режат трупове без задръжки, защото това ги чака. Ако нещо ги притеснява, по-добре да се откажат още сега и да се насочат към друг предмет, по който да се готвят.
Всяка година го прави и е казвала, че е имало и припаднали кандидат-студенти при вида на труповете.

Инженерството също не е за всеки. Това е сложна материя, иска се много учене, много себеотдаване и ако на човек не му върви, просто ще е калпав. А калпав специалист, работещ без желание е по-зле от кадърен техничар, който си харесва работата.

Не знам за щастливия водопроводчик и нещастния лекар, но винаги е важно човек да харесва това, което прави, защото само тогава ще има успех в работата си. Този аспект никак не е за подценяване.

# 2 477
  • Мнения: 5 259
Забравих до допълня нещо.
В студенствките си години се запознах с много хора от най-различни специалности и университети. Имаше един куп момичета, приети в МЕИ и ФМИ със старателно зубрене на математика, които изобщо не разбираха нищо от материята, която учат. Отново със зубрене и старание избутаха университета, но нито една от тях не можеше да работи по специалността, защото не я разбираше. Някои отидоха по кол центрове, други станаха офис мениджърки и т.н.
Родителската амбиция им беше стигнала да ги вкара в университета и да ги накара да го завършат, но не може да им помогне и с работата, ако те не стават за тази професия.

Така че за мен подобни напъни са безплодни. Човек трябва да се ориентира към каквото го влече и в каквото би бил наистина добър. Родителите не винаги знаят кое е това и понякога амбицията им замъглява преценката.
Това по въпрса за моята евентуална намеса - професиите всеки сам да си ги избира!

# 2 478
  • София
  • Мнения: 19 924
Нещо май не се доразбрахме... Къде и кой е написал намесата на родителя да е в избора на професия? Ставаше дума за друго - през годините у детето да се оформи позитивна нагласа към учението и към идеята за висше образование в частност. А каква ще е насоката му -най-естественото нещо е детето да реши. На него трябва да му харесва, не на родителя. Аз съм скарана с програмирането, но и за миг не ми е минало през акъла да насочвам детето си в друга посока, да изтъквам като довод против ширещите се в пространството легенди за тежка, чисто мъжка професия, за яко учене, което може и да не избута или респективно да изкара със зор, но после да е негодна за работа по специалността и да се пренасочи към кол център.... Става дума за намеса доста по-рано, в съвсем друга форма, оставаща скрита на практика..

# 2 479
  • Мнения: 5 259
Позитивна нагласа към висшето образование ми звучи като самоцел.
Към ученето, любознателността и т.н., разбирам, но към висшето образование? Това си е вид намеса в избора на професия.

# 2 480
  • Русе
  • Мнения: 12 208
Позитивна нагласа към висшето образование ми звучи като самоцел.

  не става въпрос за самоцел, а за максимално развитие в избрана насока. Висшето образование дава възможност да вникнеш , да научиш повече, да контактуаш с най-добрите от дадената специалност.

# 2 481
  • Мнения: 5 259
Това без съмнение е много добра възможност, но определено не е за всеки.
Когато коментираме една образоватена система, която трябва да реализира задоволяване на потребностите от всички видове работна ръка, оценяваме доколко си изпълнява целта, а не дали на някоя конкретна потребителка детето ще учи висше.
Темата непрекъснато се измества от едната към другата посока.

Логиката "То хубаво нека да има всякакви, а аз искам моето да е адвокат/лекар/ каквото там" не засяга всеобхватността, която една образователна система трябва да има.

Не всеки иска и не всеки може да завърши университет. И не всеки трябва да завършва.

# 2 482
  • София
  • Мнения: 62 595
Именно, че системата си прави свои сметки - да задоволява нуждите от конкретна работна ръка. Обаче не е задължинетлно нейните нужди да съвпадат с нуждите (и целите) на едно дете или визията на родителите му. Според мен няма какво да се лъжем, родителите в сносния вариант виждат малко по-далеч от това, че на 13 детето иска да е щастлив водопроводчик, защото не му се учи много. На децата визията им не стига много по-далеч от живота ден за ден. Мечтите дори да ги има, са като някаква точка на хоризонта и доста често е на ниво $иска ми се$. Наскоро прочетох ми попадна изречението, че разликата между $иска ми се$ и $искам$ е в действието. Децата и младежите на 16 все още са повече на $иска ми се, ама ако става лесно$, а лесното е да не се напъваш особено, а при положение, че обществената нагласа е като това, което описа Две в едно - децата биват подтиквани да избират професионални училища, да си почиват след гимназия, явно посланието е да започнат да работят бързо и веднага, отколкото да учат. Това ми напомня на близкото минало, когато нашенската система искаше да ентусиазира млади хора да ходят в Странджа Сакар. Това, което се опитвам да аргументирам е, че на 16 още не са наясно какво им е призвание и какво не е, то и възрастни хора много не знаят дори до късна възраст, но през това време трябва да се направи възможно най-доброто в перспектива. Поне при образователната система е ясно - има коловоз за гимназия, даваща възможност за университет, и има коволоз за професионално училище, което ти дава професия, но не ти дава възможност за университет, а трябва после, евентуално, може би в светлото бъдеще, да доучваш. На 16 все още не виждат добре перспективата. А призванието е много трики работа - човек много често не знае, повечето хора не знаят, някои никога не го намират, а други го намират доста по-късно от юношеските си години. Това е като музата - може да дойде, може и да не дойде, но родителят трябва да гледа в дългосрочен план, а не на емоция за щастливия водопроводчик. Ако влезеш в един университет, после можеш да смениш, ако не ти харесва - изкарваш една година и кандидатстваш наново, рискуваш, щом искаш. Ама вече дипломата ти е в джоба (то малко като в Оркестър без име - пълен въздух, ама имат удостоверение).

# 2 483
  • Мнения: 5 259
Точно затова казвам, че темите са две различни. Едно е какво е нужно на обществото и какво предлага образователната система, друго е какво може да прави всеки конкретен младеж. Това той си го избира сам за себе си.
Който има данни да следва, ще стане студент, който няма, ще стане шофьор, фризьор и т.н.

Аз наистина не разбирам какво толкова се дискутира. У нас много хора следват и без да имат данни и след завършане не работят по специалността си, а работят каквото биха работили и без да са следвали, но са загубили едни 4 години на родителите си да ги издържат, докато се осъзнаят като пораснали, ходейки по купони.

# 2 484
  • София
  • Мнения: 62 595
То не е до данни, а до внушение. Когато внушаваш на някого, че няма данни, той няма да има данни. На 16 ей тъй, както има данни, така могат да го завеят други ветрове и да се откаже от гимназия, а връщане назад няма поне за следващите три години. Той си го избира, ама това е и много хубав начин родителят да си измие ръцете - той си го избра, от мен нищо не зависеше. Родителят също прави съдбовни избори - да си избере за какво евентуално да бъде виновенслед време. Аз за себе си написах - предпочитам да чуя обвинението $защо ме накара да уча$, отколкото $защо не ме накара да уча$.

Дори най-сгрешилият със специалност, не си хвърля дипломата. Може да мрънка, да обвинява родителите си, но в един момент осъзнава ползите, които е получил. А и вече като влезе, никой не го кара да стои в тази специалност. Както написах - пълнолетен човек е, може да се отпише и да кандидатства наново, никой не го кара пет години да учи нещо насила.  Важното е да има възможност, т.е. да се напъне и да влезе в гимназия, за да има възможност после да избира - кеф му университет, кеф му професионална квалификация. Но ще има избор. А и най-готини са студетнските купони, защо да се отказва от тях?  Simple Smile ИЗвинявай, ама иначе ще стане шофьор и ще върти геврека по цял ден.

# 2 485
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 655
Русалката, аз НЕ съм широко скроена, доктори или адвокати ги искам моите и в краен случай тенисисти. Ама дали ще ме слушат кой знае. Но определено го бутам в академичното училище. На13г е най-големия
Така ли Rolling Eyes  Добре че не го водиш за ръчичка.

# 2 486
  • Русе
  • Мнения: 12 208
  Има деца, които вземат решения и са последователни на 8. Има такива, които и на 18 не го правят. Не може да се обобщава и да се дават рецепти. Тук коментираме различията на образователните системи. Азитските, руската, нашата система е по работеща в академичните знания. Тъпчат от всичко по много още в средното образование.Европейската подготвя спеиализирани кадри за трудовия пазар. При нас няма профилиран и изразен пазар на труда и съответно разнообразна професионална ориентация. За българите навън е още по-изразителна тенденията. Повечето упражняват професии с квалификация над средната и е нормално да гонят такива цели и за децата си. Дори и профилът на участващите в тази тема, най-вероятно е доста характерен.
 

# 2 487
  • София
  • Мнения: 19 924
Двете уж различни теми са тясно свързани помежду си. Peace Системата трябва да е такава, че с данни или без (интересно кой  на някакъв ранен етап решава, че даден ученик няма данни за следване) човек да има право на избор след излизането си от нея в 12 клас. И е факт, че у нас имат.  Деца и от професионалните гимназии, стига да искат, могат да продължат и в университет. Иначе завършилият ги има някакъв разряд за заварчик, има тапия за екскурзовод, има диплома за сладкар и т.н.. Може да продължи направо с работа по специалността и да се доусъвършенства в процеса на работа, но може и да следва. Нещо, което някои чужди системи не позволяват. Влязъл на 13-14 в коловоза на професионално училище, оставаш там. Нима това е  оптималният вариант?

И какво значи нямаш данни, за кое ги нямаш? Може да си зле по математика и да не ти върви хич, може химията и биологията да не са ти стихия, но пък може да ти харесват езици, история, археология и да си наистина добър в тази област. Ми ок, ще се насочиш към тях, ще следващ история, археология, културология, филология..Нито ще ставаш некадърен инженер, нито посредствен учител по математика, нито  опасен за пациентите доктор. Излиза че да станеш висшист, при това качествен, трябва да си на макс добър по всичко, иначе ставаш по подразбиране калпав за нещо вече конкретно, което те влече и ти върви.Просто нямаш данни и толкоз... Ми не е така..  Още повече пък това  съмнително определяне на липсващи данни да става на етап 14-15 години, когато децата все още в масовата си част са неориентирани. Може да имат някаква конкретна визия, да, ама тя е малко или много недоизбистрена, подлежи на промени... Не бих отнела възможности на децата си на тази възраст със заключението, че нямат данни за повече. И системата ни, добра или лоша, не го прави също.

Последна редакция: ср, 18 яну 2017, 08:39 от пенсионирана русалка

# 2 488
  • Русе
  • Мнения: 12 208
  Не знем обаче последните неизбистрени и необявени промени в нашата система дали не кроят точно това профилиране на 13 години. Още не са излезли специалностите и годините на обучение за средната степен на оразование. На последната родителска среща ни посъветваха да избираме внимателно паралелките, в които ще кандидатстват децата ин тази година, защото някои професионални ще имат стеен само до 10 клас.

# 2 489
  • София
  • Мнения: 19 924
  Не знем обаче последните неизбистрени и необявени промени в нашата система дали не кроят точно това профилиране на 13 години. Още не са излезли специалностите и годините на обучение за средната степен на оразование. На последната родителска среща ни посъветваха да избираме внимателно паралелките, в които ще кандидатстват децата ин тази година, защото някои професионални ще имат стеен само до 10 клас.

Именно, Амбър. Тенденцията е по този параграф да се доближим до описаните чужди системи. А това не е по подразбиране позитив. За мен лично е точно обратното.

Последна редакция: ср, 18 яну 2017, 08:31 от пенсионирана русалка

Общи условия

Активация на акаунт