За образователните системи по света и у нас

Напротив, grumpy е напълно в темата, показвайки как четене и писане на български могат да се преподават по начин, характерен за чужди образователни системи. И не е единствената бг майка в чужбина, започнала с трибуквени думи и без сини и червени квадратчета.

йо се пише в началото на думата и когато е предшествано от гласна, ьо се пише след съгласен звук. ьо е с "по-меко" произношение, йо е по-твърдо.

Това обяснение няма как да функционира, при положение, че:

Значи е дошло време да се въведат основни понятия като гласни и съгласни в нашия език. Учат се не само в българския език, дори допускам, че 7-годишното дете на Grumpy ги знае в езика, на който работи в училище. От друга страна, учудвам се, че тя не помни правилото за йо и ьо.

И аз се зачудих как обясняваш нещо без да си се информирал по същество, ама.....сега поне материали в интернет има. Иначе интуитивния подход работи до едно време и за кратко, после си трябва целенасочен подход.....това за всяка област на науките и живота. Значи е време да обясни за гласните и съгласните.

Всичко, което исках да кажа, е че звуковия модел със сини и червени квадратчета не е необходим/според мен/ и е ужасно досаден за децата. Големият ми син, учил в България, много се мъчи и направо казваше, че го мрази.

нека да си припомним, поне ние, по-скарите, че навремето сме се учили да четем по вестник Работническо дело и Отечествен фронт, а не със звуков анализ. Сигурно всеки е имал дядо или баща, който е четял вестника  и от чисто любопитство като деца сме питали "а какво пише тук", и сме получавали отговор "хайде де, дай да го прочетем".

И каква стана сега? Без гласни и съгласни не може да минем, ако държим да пишем ьо и йо на правилните места

Йо-тата са изключения, а щом трябва, заради тях ще научим гласни и съгласни, макар да има вариант детето да научи наизуст гласните, все пак са само 6, и че след тях се пише йо.

Юна, защо не споделиш? Би било интересно.

Още една статия за корелацията между четенето на глас на децата всеки ден и усвояемостта на езика.

https://www.themaven.net/kidsactivities/kidsactivities/how-long- … _OIHcac_JQ?full=1

Признавам, че аз малко по малко започвам да се съмнявам в това четене на децата, струва ми се, че ползата му е силно преувеличена. Как децата от културите без писменост усвояват езика? И едва ли усвояват зле родния си език. На тях никой не им чете специално, нито някой им разказва специално. Те просто се въртят и живеят с възрастните и го научават от тях. Понякога си мисля, че ние, смятащи се за напредали, попадаме в някаква самозаблуда колко е важно на децата да се чете. Аз бих казала, че е по-важно с децата да се говори и да им се разказва., обаче това е предизвикателство за възрастните.
Не коментирам статията.

Писмената и устната реч са много различни. В цивилизацията писмената реч има изключително голямо значение, защото на човек много му се налага да пише и да умее да се изразява в писмена форма. Четенето и възприемането на текста под формата на изречения подпомага формирането на основа за писмена реч.
Иначе устно хората не говорят с изречения, а с фрази.
Богатството на речника е друг съществен момент.

Четенето на мен много ми помага да стимулирам проговарянето на малката ми дъщеря. В ежедневието ни не мога да изприказвам толкова думи, колкото мога да прочета в книжка. Каквото и да разказвам, в някакъв момент се замислям за мои си неща. На мен в ума ми тече поток от думи, но реално мълча. И както сме си предимно двете, проговарянето се затруднява. Ако бяхме племе от 30 души, все щеше да се намери кой да говори нонстоп.
Дъщеря ми много прогресивно дръпна с проговарянето докато бяхме в България през лятото, защото чуваше българска реч не само от мен, а буквално от всеки. Дори когато чува други хора да си говорят помежду си, това пак ѝ помага.
Така че четенето е много необходимо, особено за семейства с едно дете. То живее в напълно различна среда спрямо дете от ловно-събираческо племе.

Въпросът не е в изговарянето на голямо количество думи, особено когато става въпрос за езиков дефицит, а в това тези думи да са конкретно насочени и детето да може да ги разбере. Много често ние си мислим, че като четем много и особено повечето приказки са с изключително сложен език и дълги изречения, децата, дори напълно в норма и невероятно добро езиково ниво, разбират какво им четем. Често на деца без никакви дефицити им чета нещо, някоя детска приказка, и на моменти ги питам какво според тях означава това, което до момента сме прочели, защото така тествам слушането с разбиране. Еми, сори, ама те много често не разбират, а просто се опияняват от потока от думи. Затова каквото и да се чете на детето, трябва особено при малките деца, да е от кратки и ясни изречения, с картинна опора, и да се прави преглед на разбирането на текста. Ние навремето се чудехме защо при американците много от детските книжки ни изглеждат малоумни, но те са направени именно с идеята да са разбираеми, защото децата в градинска и предучилищна възраст все още не са развили достатъчно добре паметта и вниманието, нито сложните логически конструкции.

Преди децата да започнат да четат и да пишат, те усвояват езика в ежедневието, в пряката комуникация и има много път да извървят до писаното слово. Има една много хубава книга, която излезе може би преди десет години, преведена е на български - Езиковият инстинкт, и там са описани много от ключовите идеи и теории за усвояването на езика и т.н.  Естествено, че в устната реч хората не се изразяват като в писмената, най-малкото защото нямат толкова време и капацитет да обмислят толкова голям обем и да го подредят и съгласуват, а слушателят също има ограничения в паметта да обработи посланието. А при децата нещата са в развитие. Хората са го измислили през развитието си - винаги адаптират начина си на изразяване към това кой стои насреща - дали е дете или възрастен, и интуитивно на децата се говори с по-кратки и прости изречения с по-познати думи. На 3-годишна възраст като цяло езиковата система е сформирана, а малките деца до тази възраст имат ограничен речник и разбиране, просто защото са малки, усвояват езика чрез движение и ситуации. Прочененото от книжката пак трябва да е със ситуации, познати на децата. Признавам, на мен Франклин не ми е от любимите герои, но историите за него са много хубав пример за книжки за деца в градинска възраст.

 Налюденията ми покриват тезата на Андариел. Не знам на каква възраст децата започват да успяват да възприемат по усложнени конструкии в речта и да следят по продължително текст. Много индивидуално. Моето дете, въпреки че четеше гладко на 6 години, като се научи без никакво усилие да чете и да пише, на практика сам много по-късно започна да чете с разбиране.  И го установих сравнително късно, някъде в 4 клас. Отличната четивна техника, беше заблудила и учителката му. И Франклин му беше любима доста време. както и на мен, между другото.

Лично съм тествала моите деца преди много години, когато започнах да ги уча тези неща за деткото развитие. Като обикновен родител, получаващ суперлативи от околните колко са напред децата всякак, си мислех, че онези с теориите са описвали едва ли не изоставащи деца. Особено интересни, въпреки критиките, са експериментите на Пиаже - не можех да повярвам, че едно дете може да не разбере неща, които се случват пред очите му. Е, тествах ги моите и напълно си отговаряха като резултат на установеното от Пиаже. След няколко месеца пак ги тествах и видях, че сякаш това не бяха същите деца - на някои от постановките дадоха съвсем различен отговор, а когато ги попитах защо мислят така, те казваха нещо от сорта "защо ме питаш такива глупости, нали се вижда".
В тази връзка, съвсем на битово ниво ние си мислим, че децата разбират, обаче за разбирането е нужно узряването до едно ниво на абстракция, а това се случва с възрастта.