- Публикувана: 22 окт. 2015, 18:25 ч.
- Последно мнение: 31 март 2018, 04:40 ч.
За образователните системи по света и у нас
....Отличната четивна техника, беше заблудила и учителката му. И Франклин му беше любима доста време. както и на мен, между другото.
Много интересно.
Тук има вариант на нашата Читанка от 5 годишни - Read at Home - кратък текст и поне по 5 въпроса отдолу. Отделно по една книжка всеки ден според нивото.
Франклин не заменя нищо, но има много интересни ситуации разказани достъпно. Чела съм всички книжки десетки пъти. Не го поденявайте. Намирала съм много интересни и достъпни въпроси на много детски въпроси. В четвърти клас аз четях романи, но моето дете не. Съжалявам, че не продължих с някакив по кратки разказчета, такива каквито после намерих ,когато се готвеше за НВО в седми клас, а му предлагах детски романи, които той така и не хареса. Но пък четеше десетки пъти сборници български народни приказки и Патиланско царство, която за мен е шедьовър.
На Франклин само картинките му стават горе-долу. Но и те са толкова шаблонни, че едно наистина интелигентно дете би ги отсвирило много бързо.
кое е това известното? Заинтригува ме.
О, Финдъс и Петтсън също ме кефят, но ги открих много късно, на моите не съм им ги чела. Много са забавни.
За Франклин интересното е, че се разказва за нещата, които наистина вълнуват децата в градинска възраст и винаги започва с това какво може Франклин, което е важно за самите деца - че могат да си обуват и завързват обувките, да броят до 10 и т.н. Нямаа нужда от големи философии като в български филм, в който режисьорът се е опитал за час и половина да се направи на веелик философ и разбирач на човешката душа, а като резултат филмът е негледаем.
Работна Мецана, Горската аптека и други такива класики и сега децата ми ги помнят на изуст, но навремето сме чели и Франклин. Всяко нещо с времето си.
О, Финдъс и Петтсън също ме кефят, но ги открих много късно, на моите не съм им ги чела. Много са забавни.
За Франклин интересното е, че се разказва за нещата, които наистина вълнуват децата в градинска възраст и винаги започва с това какво може Франклин, което е важно за самите деца - че могат да си обуват и завързват обувките, да броят до 10 и т.н. Нямаа нужда от големи философии като в български филм, в който режисьорът се е опитал за час и половина да се направи на веелик философ и разбирач на човешката душа, а като резултат филмът е негледаем.
Работна Мецана, Горската аптека и други такива класики и сега децата ми ги помнят на изуст, но навремето сме чели и Франклин. Всяко нещо с времето си.
Като видях колко много нови отговори има по темата, направих грешката да си помисля, че сигурно нещо смислено се дискутира...
Аз не харесвам "Работна мецана". Нито съдържанието, нито илюстрациите. Ах, великите илюстрации на Вадим Лазаркевич. Абсурдни са. Мечката с токчетата сигурно има някакво много велико внушение, но предпочитам децата ми да минат без нея. Първото я имаше, не знам от къде се взе, може би някой ни я е подарил. Чела съм я толкова пъти, че я знам наизуст. И не ми харесва. Нито е нещо умна, нито интересна.
Децата харесват истории, с които могат да се асоциират и които по някакъв начин са близки до проблемите, за които мислят. Независимо от решенията, които се предлагат. Някои могат да са безкрайно фантастични, но пак да са близки до чувствата на децата.
Например "Грозното патенце" не е история за патици и дори не и за красота, а за човек, който не се чувства на мястото си и който може да преживее много отхвърляния, докато открие къде принадлежи. За емптия няма да отварям дума.
Аз не харесвам "Работна мецана". Нито съдържанието, нито илюстрациите. Ах, великите илюстрации на Вадим Лазаркевич. Абсурдни са. Мечката с токчетата сигурно има някакво много велико внушение, но предпочитам децата ми да минат без нея. Първото я имаше, не знам от къде се взе, може би някой ни я е подарил. Чела съм я толкова пъти, че я знам наизуст. И не ми харесва. Нито е нещо умна, нито интересна.
Децата харесват истории, с които могат да се асоциират и които по някакъв начин са близки до проблемите, за които мислят. Независимо от решенията, които се предлагат. Някои могат да са безкрайно фантастични, но пак да са близки до чувствата на децата.
Например "Грозното патенце" не е история за патици и дори не и за красота, а за човек, който не се чувства на мястото си и който може да преживее много отхвърляния, докато открие къде принадлежи. За емптия няма да отварям дума.
То, хубаво, ама ми писва от депресивни приказки за онеправдани. Мецаната може да описва една доста мързелива и егоистична особа, която не се грижи за децата си, но поне е описанаа забавно. По същия наччин нние като възрастни харесваме подобни комедийни оббрази, колкото и да не ги искаме в реалния живот.
Майчина сълза пък, ми е една от най-отвратителните, не зная какво толкова я възхваляват и се учи в училище. Не стига, че си оставила болното дете да мре през зимата, а тя си спасява задника в топлите страни, ами и накрая трябва да я съжаляваме и да казваме каква добра майка е, защото й било мъчно. Ми, като й е мъчно, да беше останала с него да студува и да му търси храна цяла зима!
Майчина сълза пък, ми е една от най-отвратителните, не зная какво толкова я възхваляват и се учи в училище. Не стига, че си оставила болното дете да мре през зимата, а тя си спасява задника в топлите страни, ами и накрая трябва да я съжаляваме и да казваме каква добра майка е, защото й било мъчно. Ми, като й е мъчно, да беше останала с него да студува и да му търси храна цяла зима!
Харесвам/не харесвам нещо, защото се асоциирам с/дистанцирам от него. Така ли, Юна?
Възрастните (и по-големите деца) принципно също търсят съпреживяването, но могат в много по-голяма степен да си представят и да разберат и напълно чужди гледни точки и преживявания.
Аз също не харесвам "Майчина сълза" и не разбирам защо се учи и какво се иска от децата.
Цитат на: Andariel
То, хубаво, ама ми писва от депресивни приказки за онеправдани.
И аз не харесвам майчина сълза.Спомням си как в ДГ седяхме на стлчетата и дружно плачехме, докато учителката я четеше.
Работна мецана е сред любимите, също и на сина ми.Все ме караше да му я чета.
Имам чувството, че колкото по- малко издания се намираха някога, повече четяха децата.Беше си приключение понякога да намериш книга от библиотека или назаем от друго дете.Сега многотия, шарения по книжарниците, но децата масово го нямат това любопитство.
Работна мецана е сред любимите, също и на сина ми.Все ме караше да му я чета.
Имам чувството, че колкото по- малко издания се намираха някога, повече четяха децата.Беше си приключение понякога да намериш книга от библиотека или назаем от друго дете.Сега многотия, шарения по книжарниците, но децата масово го нямат това любопитство.
Препоръчани теми