В момента чета...42

Прочетох Мъртвата зона на Кинг и много много ми хареса. Не съм очаквала толкова да ми хареса. От Кинг бях чела само 22.11.63. Много ми допадна как пише този човек. Искам ако може някой негов почитател да ми препоръча подобни негови книжки. А иначе сега започнах Горчив шоколад на Кевин Милн.

Според мен всички книги на Стивън Кинг са подобни, като усещане, така че, която и да започнеш, няма да сгрешиш. Аз лично нямам голям опит с неговите книги, прочетох 2-3 в тийнейджърска възраст. че беше модерно, но не ми харесаха. Като чета вашите мнения, много е вероятно да не съм била готова ... и скоро ще пробвам пак.

Аз съм към края на "Пеперудата" на Анри Шариер. Определено ми харесва. Доста е приключенска и наситена със събития. Няма кой знае каква литературна стойност, но историята е изключително интересна. Чете се много бързо, тъй като искаш да знаеш какво става после и после. Според мен има глави, които са чист пълнеж, но тях ги прескачам:) Все пак как иначе ще се запълнят близо 700 страници 

Харесва ми, харесва ми! 
Нищо на Минаев не съм чела, ще имам предвид и другите му книги. Благодаря за препоръките! 

Веднага препоръчвам "Подпалвачката" (може да се намери и като "Живата факла"), "Мизъри" и "Особени сезони".
За гмуркане в по-дълбоките стивънкингски тресавища - "То".
Но, в общи линии, препоръките могат да са много. Заповядай в темата за Стивън Кинг.  

А в момента дочитам "Марсианецът" и "Липсваш ми".

Най-после и аз да довърша книга и да се отчета. Приключих "Разбойници", директно си копвам ревюто от GR тук:

Солидна тухла, насочена главно към феновете на фентъзито, макар че в нея има и няколко разказа от други жанрове. Прочетох я, защото изпитвах известна носталгия по времето, когато чакахме с истински трепет следващата книга от „Хрониките на Амбър” или „Колелото на времето”. Но установих, че любовта ми към фентъзито леко е изтляла. Като цяло разказите, които най-много ми допаднаха в сборника, не бяха в този жанр.

Най-любима без изненада за мен се оказа смазващата история на Джилиан Флин „Какво работиш?” – тежка, влизаща като юмрук в зъбите, с типичния за нея морбиден хумор, който така ми импонира на душицата. С невероятно як край, който те кара да се съмнаяваш в собствените си възприятия и без грам класически фентъзи елементи. Смятам че Стивън Кинг би се гордял с подобен сюжет.

След това в личната ми класация се нарежда декадентско-холивудската нарко сага на Уолтър Джон Уилямс „Диаманти от текила”. Сюжет в стил Гай Ричи, просто си представях Бенисио Дел Торо в ролята на нарко боса. Определено разказ-диамант.

И на трето място на почетната стълбичка се нареди един класически фентъзи разказ, написан по всички златни правила на жанра – „Една година и един ден в Терадан” на Скот Линч. Явно в закоравялото ми сърце на бивш жанров фен е останало някое слабо местенце, в което тази чудна история се намести веднага и напълно естествено.

Като цяло обаче останалите разкази не ме грабнаха особено, а имаше няколко, на които откровено умрях от скука. Включително творбата на титаничния съвременен крал на масовото фентъзи Джордж Р. Р. Мартин. Съзнавам че сигурно върша същинско богохулство, но неговата изсмукана от пръстите история от света на „Песен за огън и лед” ми беше един от най-досадните разкази в целия сборник. Още една причина да отложа във времето четенето на тази сага (поне докато авторът не я завърши благополучно) и да си запям с кеф екранизацията на HBO.

Нийл Геймън, от който също очаквах много, за да се реша най-после да посегна към творчеството му, също не ми даде достатъчно основание да го направя.

Като цяло мнението ми е, че „Разбойници” е средно ниво компилация, разчитаща разбира се на името особено на единия си съставител, която ще е интересна най-вече на жанровите фенове.

Междувременно започнах трилъра "Черен понеделник" на Ники Френч. Доста време я заглеждах тази книга и накрая си я взех. Към средата съм и за сега клоня към 3 звезди, малко по-мудна ми е, отколкото ми харесва, но да видим, има още цели 200 страници, в които да стане някой неочакван обрат и да си подобря мнението.

На половината съм на Синдромът Портной на Филип Рот. Ми, темата за Едиповия комплекс никак не ми е забавна. На места е гнусно. Ще я дочета, ама на инат. Другите му книги пак ли са такива брутални?

Покрай "Дюн" прочетох и том 2 от "Кървави книги" на Клайв Баркър - много ми хареса.

Започвам Свирепо обожание


Мнението ми за Тайният дневник на Източна Перла
История за жена копнееща за свобода и
различен от наложения модел на порядки
живот. Жена избрала път, който няма как да я
отведе до трайно щастие. Житие и битие
доказващо как не броят на мъжете и
материалните неща носят любов, щастие и
блаженство в перспектива. Вечно в
епицентъра на събитията и вечно впускаща се
в приключения гонеща стремеж за
удовлетворение. Живот наситен със събития,
но реално без особено съдържание, показващ
как след първата грешка неминуемо се прави
втора, трета и т.н. плавно и постоянно
спускаща се по наклонената плоскост. И
въпреки всичко мисля, че Източна Перла е
била една интересна жена с дух на боец,
родена в неподходящото време. Ако човек се
абстрахира от някои секс сцени, книгата носи очарование.
На мен лично ми хареса.

Някои са повече.

Завърших вчера "Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало", хареса ми много и потвърждавам казаното в началото на четенето. Дадох и 5 звезди (4,5 по-скоро), защото не ме интересува имало ли е наистина такъв бележник, и къде са границите на художествената измислица и достоверните факти или доколко е изчерпателна. Явно не е било и това целта на автора, хареса ми именно различният му подход, чрез който показва и физическите, и душевни болки на Фрида, хареса ми и как преплита всичко това с творчеството й и така го обяснява..
Официална биография така или иначе си има - A Biography of Frida Kahlo, Hayden Herrera от 1983, по нея е и филмът. Изгледах и него, макар че бях го гледала още като излезе преди повече от 10 г., но въпреки каста, за мен книгата е сякаш по-въздействаща! Иначе и в двете творби са отразени основните исторически факти или легенди за Фрида Кало, а вече във всяка има по-нещо повече или по-малко, но и двете има приказност..
Четох доста допълнително за Фрида, дълго и продължително разглеждах картините й..

Аз чета "У дома" на Бил Брайсън и "Кафе за събуждане" от Димитър Божанов.Винаги си взимам по две книги наведнъж, просто като хвана само една бързо ми омръзва.

Аз приключих "Черен понеделник" - приятен средностатистически трилър, който експлоатира някак си модната напоследък в този жанр тема за отвличането на деца. Не знам дали защото авторите считат, че така най-здраво ще смразят читателя, но много често взех да попадам на подобен сюжет. Може би трябва малко да намаля четенето на трилъри

Като цяло действието е с добро темпо, забързващо към края. Имаме психотерапевт, преуморен полицейски инспектор (който поне не пие като за последно) и заплетена интрига, включваща престъпление от миналото. Най-много ми хареса края на романа, добре замислен и с лек неочакван обрат. Препоръчвам на любителите на трилърите, но иначе спокойно може да се подмине.

Започвам "Кривата на щастието" - да видим кой кого 

И при Юрт и Русенфелт има психиатър - сътрудник на полицията. Обаче, представи си, спрял е не само да пие, но и да се друса с лекарства. Иначе е голям задник. Книгата има всички шансове да ми хареса много Така че, Лу, сакън, няма да ги спираш трилърите! 

Венка, сигурно баш заради това е такъв задник 

За Юрт и Русенфелт една лоша дума не съм чула до сега, та нещата май отиват направо към купуване на книгата. Ако не ми стигне търпението да я взема от теб 

Прочетох Изгорена жива от Суад. Хареса ми, аз съм фен на тези от поредицата Преживяно. Като си помисли човек, че сме 21 век, а какви неща се случват на жените ...
Имаше и личен момент за мен в книгата - когато не знаеш, че съществува друг свят и няма кой да ти го покаже, приемаш ненормалния в който живееш за нормален и не ти прави впечатление. Отвориш ли си веднъж очите, е трудно да живееш в ненормалния.


Започвам Принцеса Султана - животът продължава. Не знам дали е първа или втора част. Затруднявам се с преформатирането и намирането на книгите от едно лс, пратено ми от много мила съфорумка.