Желание за бебе

  • 2 678
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 399
Здравейте! Simple Smile
Потърсих такава тема, но не намерих, а очаквах да има, може пък да не съм я видяла.

Хрумна ми един, може да се каже, по-скоро статистически въпрос. Понеже около мен се ''върти'' тази тема, ми стана интересно.
Кога сте проявили желание за дете - преди да сте с половинките си или вече сте били заедно от определено време, а може би и скоро след като сте се запознали? На колко години бяхте? Имало ли е нещо, което да ви спира, да е налагало изчакване? Изобщо как се случи всичко... Thinking  Flutter

# 1
  • София
  • Мнения: 1 414
Не съм си задавала толкова много въпроси никога.
Исках дете точно от него и толкова...
Забременях на 24,с второто на 27.

# 2
  • Мнения: 2 760
Здравейте! Simple Smile
Потърсих такава тема, но не намерих, а очаквах да има, може пък да не съм я видяла.

Хрумна ми един, може да се каже, по-скоро статистически въпрос. Понеже около мен се ''върти'' тази тема, ми стана интересно.
Кога сте проявили желание за дете - преди да сте с половинките си или вече сте били заедно от определено време, а може би и скоро след като сте се запознали? На колко години бяхте? Имало ли е нещо, което да ви спира, да е налагало изчакване? Изобщо как се случи всичко... Thinking  Flutter

Желание за дете - истинско, осъзнато и отговорно желание - при мен не се появи  Laughing, преди да забременея. Знаех точната нощ на зачеването и на другата сутрин казах, че съм заченала и че трябва да решим дали ще купуваме спешното хапче или ще оставим нещата на естествения им ход. Той ми каза, че иска дете от мен, но ако аз не искам, ще се съгласи и съобрази с моето решение. Така станах майка за пръв път. Бях на 25, забременях година след началото на връзката ми с бъдещия ми съпруг.
Втория път - на 32 г. - също не почувствах онова желание, за което съм чела много тук във форума. Вероятно още ми държеше влага предишното кошмарно "бременеене" и раждане.
Изпитах истинско желание да имам дете миналата година. Но по ирония на съдбата  го загубих.

Искам да подчертая, че не е задължително да искаш неистово силно да имаш дете, за да си добра майка и да си обичаш децата. Може би си объркана от това, че не знаеш дали искаш дете или не. Мисля, че е нормално.

# 3
  • Мнения: 1 841
Имах огромно желание за бебе, когато се омъжих преди 7 години. Предстоеше ми завършване на висшето образование и това беше единствената причина, която ме спря тогава - просто реших да отложа бебеправенето с няколко месеца и да изчакам да завърша.
Така се стекоха обстоятелствата, че веднага след това записах нова магистратура, в друг град, с постоянни пътувания. Реших, че и този момент не е добър за една спокойна бременност и отложих с още година и половина - та да завърша и това образование.
Завърших го. Но желанието за дете беше неусетно изчезнало. Или поне, не тогава, не веднага. Пак отложих.
Времето си минаваше, приятели, родители, съпруг все ме питаха КОГА? А аз отвръщах "Нека мине морето", след морето "Нека мине Нова Година"..и така досега.
Сега завършвам и третата магистратура. Това вече не ми е проблем, дори си мисля, че обучението никога не бива да е пречка, то си върви така или иначе.
Чаках да ми се появи желанието за дете - дори съм писала тук във форума неведнъж - че чакам да ми дойде Свише с голямо нетърпение.
Отскоро взе да ме навестява това желание, като влизам в бг мама първо проследявам бременните форуми и теми.  Laughing И съм казала отново "След Нова Година" Simple Smile Всички вече ме бъзикат тая ли имам предвид или следващата, или по-следващата.  hahaha Е, мисля да е тая. Няма за кога да отлагам повече, времето си минава, колкото и да ми е детски акълът- годините няма да ме чакат Simple Smile Живот и здраве, дано всичко се нареди и да се радвам на бебе - скоро. Simple Smile

# 4
  • Мнения: 399
За момента и мен това ме спира - не съм се дипломирала още.

Може би си объркана от това, че не знаеш дали искаш дете или не. Мисля, че е нормално.

Не съм объркана, темата дори не е с цел да търся съвет. Знам какво искам, просто ми беше интересно как се е случило и при вас. Simple Smile

# 5
  • Мнения: 24 985
За момента и мен това ме спира - не съм се дипломирала още.


Достатъчно трудов стаж и стабилна работа, на която да се върнеш след майчинството имаш ли? Ако не, партньорът ти има ли възможност да издържа 3-членно семейство няколко години?

# 6
  • Мнения: 4 392

Какво искаш?

# 7
  • Мнения: 399

Искаме бебе, но сега не е най-подходящия момент и отлагам.

# 8
  • Мнения: 2 760
Без въобще да се заяждам - какъв трябва да бъде подходящия момент? Питам от любопитство, защото моите бебета се появиха в неподходящи моменти и казано честно, нещата доста грозно се объркаха, преди да се наредят впоследствие с много усилия, които можехме да си спестим.

# 9
  • Мнения: 7 130
Категорично не съм искала нито в университета, нито няколко години след това дете. Винаги съм желала да бъда майка някой ден, но имах и други желания. С мъжа ми сме заедно откакто бях на 20г. Аз първи курс, той завършваше. Хич не ми е минавало през ум подобна стъпка, семейство и взаимни отговорности. Тааа едни 6-7 години се забавлявахме, пътувахме, всеки си извоюва по-добро работно място. Взехме се и чак тогава почнахме да мислим за бебе. И сега се забавляваме вече тримата. Ама сегашния ни живот няма нишо общо с безгрижието ни от преди малката. Сега има за кой да мислим и да се съобразяваме на първо място.  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 30 802
Добър момент е, когато има цяла екосистема за гледане на дете, не просто мерак с розови очила за "бебенце". Това значи:
- И двамата да сте работещи от 3-5 години, с план как ще се развива работата и с визия какви са възможностите на избрания сектор.
- Да сте се наживели и да сте наясно какво ви чака и да се подготвите от здравословна гледна точка. Важно е жената да е изработила система за връщане на форма и контролиране на тегло, за да не плати за детето с цял живот излишно тегло и здравословни проблеми. Да има някаква обща култура за хранене и движение, плюс достатъчно воля, та да не се запусне съвсем.

Много важно е да се знае- не е бебе, дете е! Докато се обърнеш и времето на "бебенцето" е минало и някой е подменил сладкото създание в количката с малко терористче, дето пипа навсякъде и се опитва да се утрепе на всяка крачка.

# 11
  • София
  • Мнения: 965
Не съм си задавала въпроси,просто желанието за дете дойде.
Вече бях с него няколко години,живеехме отделно,имах работа...родих и в същото време бях студентка..Не съм чакала да имам завършени две висшета,два апартамента и заплата 5000лв.,почувствах се готова и това ми беше достатъчно  Peace

# 12
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
Честно да си кажата в началото изобщо нямах такова.Ми аз бях само на 21 ,имах да уча още минимум 2 години и изобщо не ми беше до деца.А ММ поиска дете още на 2-рия месец от началото на връзката ни-беше сигурен, че аз ще съм майка на децата му и това е.Имали сме няколко караници по този въпрос до онзи миг, в който ясно осъзнах, че няма да е толкова лесно да се сдобия с дете,колкото си мисля.И се почна ходенето по доктори, имах една неуспешна бременност и около 2 месеца след сватбата ни разбрах, че съм бременна.Голям рев му дръпнах, защото исках това бебе повече от всичко на света, а за малко щях да го изгубя.Е , за мой късмет се роди прекрасния ми син и още,когато стана на около година и половина реших, че искам още едно дете.Да, ама тоя път ММ не искаше и така до началото на 2012 ,когато се съгласувахме, че е време за още едно бебе.Обаче този път проблемите ни бяха още по-големи със зачеването, стигнах до инвитро, като така и все още не е съвсем ясно защо не ни се получава, но се надявам по Коледа да получа така желания подарък  EFP Що се отнася до  ходенето  на работа на този етап сме се разбрали-аз си седя у дома и си гледам детето, а ММ работи и се грижи за всичко.Просто в нашия случай не се получи хем да работя, хем да съм винаги до детето,когато се разболее или нещо такова, а той не може да отсъства от работа и решихме, че е по-добре да си остана вкъщи.Засега се справяме добре, ще видим понататък как ще е...

# 13
  • Мнения: 399
Без въобще да се заяждам - какъв трябва да бъде подходящия момент?

Понякога е така, но това по-скоро важи когато вече бременността е факт, защото после може и да няма друга възможност. Обаче съм на мнението на The Siren of Titan -  трябва родителите да се подсигурят финансово, психически и да бъдат добре образовани, за да могат да отглеждат и възпитават. SvetliS също е права. Ако се чака пък онзи ''подходящ момент'', става прекалено. Никога няма да се почувстваш сигурна, поне според мен.

Елислава, стискаме палци. Praynig

Общи условия

Активация на акаунт