Публикувана: 5 ноем. 2015, 13:45 ч.
Последно мнение: 9 ноем. 2015, 12:33 ч.

Раздялата и неизвестността от предстоящото...

5 925
47
1

5 ноем. 2015, 13:45 ч.

Мнения: 103

Здравейте , поредната тема най- вероятно. Идеята , с която я пускам, ако може хора които преминават през това или са преминали да си дадем кураж!Аз съм на 34 години имам детенце на 5 и приключих 15 годишна връзка Tired

.Незнам откъде да започна, как да се събера , как да продължа , изобщо ми е празна главата като в безтегловност съм.Най вероятно проблемите тепърва предстоят и ми трябва надъхване така да се каже Sad

Благодаря на всички които ще се включат Hug

Последна редакция: пт, 06 ное 2015, 09:32 от Редактор*

# 1 5 ноем. 2015, 14:00 ч.

Мнения: 3 502

Съжалявам, за това което те е сполетяло. Hug

Колкото и банално да звучи, трябва ти време. Времето не лекува, но притъпява болката.
Имаш дете, трябва да се вземеш в ръце за да се грижиш адекватно за него. Когато ти се плаче - плачи, ако имаш близка приятелка - сподели/ споделянето, изговарянето на това, което ти тежи помага - поне при мен беше така/. Ще имаш тежки моменти, ще имаш и по-добри, на мен вече като в мъгла са ми някои периоди.
Старай се детето да не усеща болката и тъгата ти, за да е по-спокойно то.
Млада си, колкото и да е банално и това - живота продължава и този труден период все някога ще свърши.

# 2 5 ноем. 2015, 14:25 ч.

Мнения: 3 794

Анима, аз се разведох тази година...след едва 5г заедно (4 г брак) и дете на 3г към момента на раздялата ни.... (вече повече от година не съм с БНД Whistling

)
Не знам какви емоции изпитваш - аз бях бясна на БНД, ест и мен ме беше страх от неизвестното, но за мой късмет в този момент човек, който приемах само за приятел, всъщност стана нещо повече за мен и за моята дъщеря....
Трудности има, но аз си повтарях - че то и с БНД ми беше трудно и не чувствах любов, загриженост и всеотдайност...

Сподели какво те мъчи....
Сигурна съм, че като премине първоначалния шок, сама ще видиш, че живота е все така прекрасен Hug

# 3 5 ноем. 2015, 14:42 ч.

Мнения: 2 617

Дай време на времето! bouquet

# 4 5 ноем. 2015, 15:11 ч.

Мнения: 103

Благодаря на всички bouquet

Така не се чувствам сама...Страховете са ми мнооооого.Ужасявам се , че използва детето като оръжие срещу мен,настройва я ,казва й че аз съм виновна.Страх ме е да не преглътна отново униженията и да го прибера( преди 2 години това направих,изневери ми , аз простих и го прибрах)Чисто финансово също имам колебания,заплашва че ще ми вземе детето.И не на последно място ,незнам как да реагирам ,когато детенце каже" мааамо моля те да се сдобри семейството ,нали ме обичаш" Има и много , много още .....

# 5 5 ноем. 2015, 15:37 ч.

Мнения: 3 502

Eй такива като него, ми идва да ги подхвана, че бой, бой. Как не го е срам да използва и забърква детето.
А то горкото е малко, няма спомени от ситуациите преди 2 години, как да обясниш на 5 годишно дете защо не искаш да си повече с баща му.
Пожелавам ти сила, веднъж вече си дала шанс - явно не са се получили нещата. Колко още шанса можеш да дадеш и колко агония можеш да изтърпиш? Струва ли си само заради детето, за да живее в някаква илюзия на семейство да даваш още шансове.
Финансово все ще се справиш, не е лесно, но по добре ужасен край пред агония без край.

# 6 5 ноем. 2015, 15:50 ч.

Мнения: 149

Здравей, и аз като теб преминавам през такъв етап съвсем отскоро. На детето му говори простичко и твърдо, без излишни обяснения. Моите бандити честичко ме питат не може ли да се карате по-малко и тате отново да живее с нас. Отговарям: "Пробвали сме различни начини и подходи - не става. Но ви обичаме и двамата и вие винаги си оставате нашите слънчица." Поплакват си вечер, няма лошо - нормално е. Аз след като ги приспя и все по-рядко.
Уф, тъпо е много, че тия мъже не осъзнават как децата страдат и продължават да мислят за собствения си .у. Бъди хитра, не отдалечавай детето от бащата, но контролирай срещите.
Финансово ще се справиш няма къде да отидеш bouquet

Ще се наместят нещата! Вярвай в това!

Ако можеш, пък и да не можеш, измисли начин да доставиш наслада на душата си... ти си знаеш с какво Hug

И нали знаеш - случва ни се точно толкова и това, което може да понесем Wink

Това, през което преминаваш е просто един урок, много хубав урок. След него ще летиш - сигурна съм Heart Eyes

# 7 5 ноем. 2015, 16:08 ч.

Мнения: 103

Доста се колебаех , дали да пускам тази тема Rolling Eyes

Свикнала съм сама да си гълтам жабите, и да не тормозя околните.Но Вие днес ме накарахте да се усмихна , да си повярвам , много благодаря Hug

# 8 5 ноем. 2015, 17:10 ч.

Мнения: 6

Не се притеснявай болката ще отмине, детето също ще го превъзмогне, те са доста по-силни отколкото изглеждат. Аз останах самичка на 23 с 3 годишно детенце. Първата година ми беше най-тежко, най-вече по празниците, но малко по-късно срещнах мъж, който отново ме накара да вярвам в любовта и да гледам позитивно на нещата. А на първият си брак гледах, като на изпитание, което е трябвало да премина, за да срещна истинското щастие. Излизай на вън, създай нови контакти, забавлявай се с детенцето си и неусетно най-лошото ще мине. Що се отнася до финансовата част и настройването на детенцето, не се притеснявай, никой няма да ти го вземе. А и на БНД ще му писне да ръси глупости. И ние бяхме така, след 1 година забрави дори, че има дете. Дано все пак вашият татко, да не постъпи по този начин.

# 9 5 ноем. 2015, 18:16 ч.

Мнения: 4 793

Искрено ти съчувствам... 15 години изобщо не са малко и ще ти е трудно да се отърсиш от живота ви заедно. Но наистина времето лекува. Важно е да имаш приятели и/или роднини до себе си, които да ти помогнат да си стъпиш на краката. Ето, имаш прекрасна възможност да се отдадеш напълно на детенцето си, да прекарвате повече време заедно и да се забавлявате. След време ще усетиш спокойствието на това да си необвързана, имаш прекрасна възможност да си поседиш сама, доста е хубаво! А и си млада още, в подходящ момент ще се появи някой, който ще е добър за теб и всичко ще се нареди. В началото винаги е най-тежко, после някак си човек успява винаги да се съвземе и да продължи. Няма как иначе. Simple Smile

# 10 6 ноем. 2015, 10:22 ч.

Мнения: 871

Здравейте и от мен Simple Smile

И аз съм "прясно разведена" с дете, но честно казано не се чувствам сама или самотна... Отначало бях бясна, но вече приех нещата и си мисля, че така ще е най-добре за всички. Не мисля за "ново начало" или нещо подобно - радвам се на момента, на живота и каквото стане нататък Simple Smile

Аз самата съм дете на разведени родители и само се моля бащата на моето дете да не е като моят баща (т.е. да "забрави", че има дете)

bouquet

# 11 6 ноем. 2015, 10:34 ч.

Мнения: 149

Цитат на: animal в пт, 06 ное 2015, 10:22

Аз самата съм дете на разведени родители и само се моля бащата на моето дете да не е като моят баща (т.е. да "забрави", че има дете)

Ех, и аз как се надявам на това - дали ще стане времето ще покаже Rolling Eyes

Моите родители не са разведени, но никога не съм усещала баща си като присъствие, бил е там някъде в ъгъла... и до там. Пък и вечно са се караха /то и сега продължава/, а уж "заради нас" не се разделиха. Чак сега си започвам да се боря с натрупаното чувство за вина, трудно е...

Та мисълта ми беше, че ако бащите искат да присъстват значимо в живота на децата си, ще намерят начин, ако ли не - ще намерят оправдание... и тогава наистина е по-добре да ги няма.

Винаги в живота съм се водила от мисълта на Хаяйм: "По-добре да съм гладен отколкото да ям каквото и да било,по-добре да съм сам отколкото с когото и да било!" Силно вярвам, че щастливите родители отгледжат щастливи и пълноценни деца!

# 12 6 ноем. 2015, 10:44 ч.

Мнения: 287

Цитат на: anyma в чт, 05 ное 2015, 15:11

Благодаря на всички bouquet

Приключила си 15 годишна връзка, а си на 34? Искаш да кажеш, че от 19 годишни сте заедно. Тогава още сте били незрели, но за съжаление и такива неща се случват. Другите са ти дали адекватни съвети, и аз се придържам към тях...Но детето да се използва като оръжие-голяма грешка.- Аз го преживях, но моето беше на 16, когато се разведох и въпреки това бившият ми го използва като щит срещу мен. Това е нашето българско мислене, за да направиш "мръсно" използваш невинно същество, вместо да му се обясни, че понякога се случват такива неща, че въпреки и разделени, вие няма да спрете да го обичате и винаги ще му бъдете мама и татко.
А болката мила....трябва време, не се затваряй вкъщи и не плачи пред детето. Поплачи си насаме, плача помага. Затваряш тази врата и отваряш нова страница в живота си. Със сигурност ще е по добра от предишната.
Но грешка си направила, като си му простила изневяра.

# 13 6 ноем. 2015, 10:54 ч.

Мнения: 871

Познавам доста хора, които остават заедно, заради детето, но аз съм категорично против тази практика.

По въпроса за изневярата - това е доста субективно понятие (дали е физическа или духовна и коя от двете е по-лошата) и също си зависи от човека дали ще се повтори или не. Аз също съм прощавала изневери и не съжалявам за това. В крайна сметка човек се учи от грешките си Wink

# 14 6 ноем. 2015, 11:08 ч.

Мнения: 10 814

В началото ще ти бъде трудно, защото новата ситуация изисква пренастройка на мисленето, промяна на навиците и време за организация. Но ще видиш, че в крайна сметка след като си взела това решение, пред теб има много нови възможности Peace

Дай си време, не бързай, нещата се подреждат Hug

Препоръчани теми

Атопичен дерматит или не

Може ли калориен дефицит след секцио?

Проблем с косата

Да облекчим атопичната детска кожа без лекарства

Причина:

Причина: