Раздялата и неизвестността от предстоящото...

Какво толкова е говорил на детето? Аз имам един разведен приятел и синът му като го пита защо не живее вече с мама той казал "защото мама вече не ме обича и не иска да живее с мен" - което си е самата истина. Тя му казала, че не го ще повече и развод по нейно желание - какво трябва тогава той да каже на детето?
Доколкото съм чел, 70-80% от разводите са по инициатива на жената. Сигурно ще кажете - ама по вина на мъжа, той ѝ е дал причина - ОК, добре, винаги мъжът е виновен, няма да спорим.

На това не може да се разчита. То мъже много, ама и изискванията на жените много... списък два лакътя дълъг какъв трябва и не трябва да е мъжът. Да не е прост, да не е беден, да не е женкар, да не е редовен клиент на кръчмите... Ясно, че ставащите мъже не стигат за всяка желаеща да се вреди с такъв. Според мен човек трябва да се научи да живее със себе си, да разчита на себе си, и да си има вътрешно спокойствие и душевен мир. В случая има и детенце, така че нито ти е самотно в къщи, нито можеш да си позволиш отпускане в психичен план. Просто трябва да си силна и да разчиташ на себе си.

Крис, прочете ли, че въпросния "невинен" мъж е изневерявал и то не веднъж 
Абсолютен боклук! На всичко отгоре настройва детето, защото това е най-лесното! Защо не обясни как е изневерявал на майка му, докато тя си е била вкъщи в блаженно неведение! 
Аман от страхливци!

Благодаря отново за включилите се Ще се опитам да внеса малко яснота.Към Крис не живея в заслепеност от собствената си особа, за положението в едно семейство са отговорни всички участници.Простих изневярата , защото си дадох сметка , че и аз имам вина........може би съм го тласнала натам?Обидата ми беше голяма , правил го е докато съм била нощна смяна ситуацията беше през нощта на работа , през деня гледам детето.Не се правя на жертва ,просто ситуацията тогава го изискваше.Обърка ме в леглото.... ето така разбрах , в просъница ме попита къде ми обицата на пъпа досещате се нямам такава , нарече ме с друго име.После почна да сипе обвинения към мен, че тя е богиня, че съжалява че съм майка на детето му... И това преглътнах е сега към днешна дата си давам сметка колко абсурдно е всичко това.Дадох шанс ,защото като цяло е добър баща.
Към настоящия момент, казва на детето че аз съм виновна , че тате да се изнася , че съм злобна, кисела и всякакви други идиотии.Сега съм подложена на словесен обстрел, да съм си помислила хубаво, как постъпката ми означавала , че мисля само за себе си , отговарям му подобаващо , но направо ме смачква много
П.П. Незнам какви жени познава Крис, но около мен такива няма Всички искат обич , или поне уважение , партньорство в тази така трудна игра наречена семейство.Най - накрая са шибаните пари.Това е едно от обвиненията на "моят любим", не изкарвам достатъчно пари , то пък преди като изкарвах пари ,  не си стоях вкъщи , абе луда работа.
Причината , поради която стигнахме дотук , бе че го накарах да отиде до магазина, а той отговори че му е писнало да върши " моята работа" иии така се постави началото на края.

Анима, съчувствам ти ! Историята ти звучи ужасно....Този човек е абсолютно мекотело. Не мога да си представя през какво си минала...Моят бивш съпруг така и не си призна, макар че имах доказателства....Остана само омерзението и огромното разочарование!

Ама те всички са такива страдалци - оженили се насила, деца направили насила....накрая и насила изневерили 

Себепознаване и хармания със себе си се постигат след така наречените уроци от живота. За това са хубави и ползотворни дори и "грешките", които правим. Пък и за да излезем от рамките, насаждани ни от родителите, е необходимо да извървим да не кажа труден, но със сигурност дълъг път. Път с въпроси и честни отговори...

Сега не че няма и злобни женички, ама мъжете като ви изритат и почвате да ги вършите едни... с мисълта да нараните бившата си партньорка. И кой е инструмента - децата. Кому е нужно?!

Ами да, chris78, имам изисквания и претенции, но и предлагам нещичко Колкото и търговско да звучи - въпрос на сделка - аз имам нужда от това и това, а мога да дам - това и това. Ако са съгласни двете страни много хубаво, ако ли не - кой от къде е и търсенето продължава  

anyma, права си, че любовта и уважението са на първо място. Ако любовта изчезне, а остане уважението нещата може да вървят пак, но ако няма никакво свързващо звено - логично е всичко да се разпадне. Не давай на бившия да те мачка и недей да си слагаш на сърцето квалификациите му. Нито пък се подвеждай по манипулации. Поговори с детето и му кажи истината, че баща му те е наранил. Ти ще намериш правилните думи.

Баща ми и майка ми се разведоха, но ние със сестра ми бяхме вече големи, почти жени. Обаче, както някой по-горе писа баща ми никога не е бил фактор в живота ми - изцяло майка ми ни гледаше, грижеше се за нас, а и почти ни издържаше, защото се е случвало да изчезва с дни и седмици от вкъщи ... А като се върнеше вдигаше скандали. В последствие разбрах, че нееднократно е изневерявал на майка ми. Не знам защо тя го търпеше дълги години. Не съм я питала - това са си лични отношения, но такава нездрава атмосфера в дома е тягостна и влияе лошо на децата.

Да  Love_fairy , много е жалко всичко , и ми е мъчно за себе си.Наистина през много съм минала, дълго време неможехме да имаме дете , мъжки фактор.Винаги съм го "вдигала" емоционално , обичала , подкрепяла , минала съм през ада , за това дете. Мислех и вярвах че сме екип Детенце се роди с проблем, отново през ада , аномалия + съмнения за допълнителни увреждания несъвместими с нормален живот, два месеца , докато минат всички прегледи умирах по 100 пъти на ден слава богу сега всичко е наред, имаме едно здраво , чувствително и умно дете , но всичко това мислех , че ще доведе до нещо много силно , не до изневяра.

Някои хора се пречупват от трудностите и търсят по-лесното решение ... уви ...

Анима, значи е време сама да си се вдигнеш, можеш го. На бившия майка не си! Точка! Каквото си му дала си му дала с пълно сърце - повече не можеш това е. Нямаш вина, момиче. Силна, млада, хубава и само на 34 - от тук нататък само хубави неща предстоят.

Анима, радвай се, че си се отървала от един предател! Ще ти е труно, ще ти е мъчно за теб, за детенцето, за мечтите ти и всичко останало, но ще дойде момент, когато и това ще мине. Обещавам ти !

Раздялата и разводът са неприятно нещо, казвам го, защото съм го преживяла. То май всички сме. Обаче запазете малко достойнство и самоуважение, и не се нахвърляйте върху бившия. Аз съм приела за себе си, че нещата просто не са се получили. От това не ме е боляло по-малко, нито пък искам да се виждам изобщо повече някога с този човек. Даже на погребението му няма да ида. Обаче да се нахвърлям върху него също ми е неестествено. Моят съвет е - гледай само напред, не обвинявай никого, нито себе си, нито него. Просто така се е случило. Не разбрах деца имате ли, там е по-сложно, иначе - всеки по пътя си. Ясно е, че ако нещата не са станали, първото нещо, което се случва още по време на формалното съжителство е изневярата. Няма мъж или жена, който да си тръгне просто така, защото не става. Дори е пълно с обратни случаи - на семейства, които живеят по инерция и по навик. За мен лично - просто не се е получило, а начини да се строши вазата - много. Понякога си мисля, че ми е направил услуга, че е събрал смелост и се е махнал, иначе нямаше да срещна сегашния.

Не подценявайте децата - те порастват и много добре разбират каква е истината.
Казвам го, за да си спокойна..

Бившият ти няма да го коментирам изобщо, но ти се опитай да запазиш спокойствие и не се обяснявай по негов адрес.
Плюе, щото е загубил. В неговите очи ти си Негова, как така ще го изоставиш?

След време ще му мине, споко.
Ти гледай себе си - грижи се за тяло и душа, за да бъде и детенце добре.

Децата имат нужда само от щастлива майка.
А ти скоро ще бъдеш!
 

Говорите си неща, на които и сами едва ли вярвате. Ако ей този много те обича и те уважава вземаш ли го:


Нали трябва и ти да го обичаш и да го уважаваш, и да има за какво. Имате си цял списък изисквания и под тях не падате - обичта идва чак след това.
Много хора си казват - абе моя/мойта такъв и такъв, ама по-добро може и да не намеря, я да си стоя с него/нея. Ти си избрала обратното - не казвам, че мъжът ти не го е заслужил, сигурно си права. Но доколкото разбирам, ти си му показала вратата - казваш на детето, че повече не обичаш тати и не желаеш да си с него, и си го гледаш сама, това е. Нали и той това му казва?

Крис78, че ние говорим за едно и също. Любовта и уважението са заради нещо - не витаят във въздуха като призраци. Нима мъжът няма изисквания към жената до него? 

За едно и също, ама май от различни ъгли го гледаме.
Жените уж много държите на чувства, идеали, романтика, ама дълбоко вътре сте си доста практични. Гледат се личните качества на човека, а не колко те обичал или уважавал. Ако и ти имаш лични качества, ще те уважава, де ще ходи.

Имаме също и по другия въпрос различия. От 20 писали жени 19 казаха да не съжалява за този, защото ще си намери по-свестен. Може... ама как преди 15 години като беше по-млада, по-хубава, без деца, без емоционални обременявания, не можа да си намери свестен, ама сега той сам ще дойде и ще я намери? Човек трябва да е реалист - решила е сама да я кара, така е сметнала за по-добре, обяснява го на детето и се бори с живота, това е.
А по-свестния ако дойде, дойде. Едно само се чудя - тези, дето са спали с мъжа ѝ, как пък те са го намерили за привлекателен и свестен, а тя не?