ДЕВЕТИ клас - тема 55

За където да не се плаща, Кафе 

Ами в Германия не се плаща примерно. И въпреки това в преобладаващата част от специалностите няма никакъв проблем човек да бъде приет и с по-ниска диплома. Проблемни са медицина, стоматология, фармация, на места информатика, право и някои икономически специалности с квоти. Но дори и те са по силите на нашите деца, тъй като бг дипломите са в общия случай доста по-високи от тези на германците. Друг е въпросът какви знания стоят зад бг оценките. Затова  е труден не приемът, а справянето  в последствие с натоварването, с изпитите, със завършването... И не са само немските унита, някои шотландски  дават съвсем лесно изпълними откъм успех оферти. Сещам се в момента за Стратклайд... Изскване за успех около 5.

Нали знаете, че в чужбина почти навсякъде важи правилото - лесно влизаш, трудно изкарваш. Докато тук все още за нас е голямо геройство да кажеш - приеха ме. А после...

Смятам, че за наше спокойствие е добре да си имат отлична диплома, подплатена със съответстващи знания, за да имат възможности да избират. Ако зад шестица в БГ диплома стоят знания за четворка, то с какви знания ще кандидатстват при диплома 5 или по-малко? Още по-лош вариант е да ги пратя на другия край на Европа, да потроша хиляди левове и по Коледа да ми кажат "мамо, не мога, отказвам се". Нека да си учат съвестно и да си изкарват оценки, дори и да не им потрябва дипломата. Няма да навреди.

Аз отдавна си мисля, че не бих я припирала да заминава веднага след гимназия да учи нещо в чужбина на всяка цена. Смятам, че ако реши, може да отиде да изкара магистратура или да специализира в чужд университет. Да не говорим и колко по-икономично ще излезе  . А ефектът - същия. И то, на по-осъзната възраст. Изобщо, тая истерия с чуждите университети веднага след гимназия ми е малко пресилена.

Много е субективно това с истерията. Едно е родител да драпа за навън на всяка цена, друго е самото дете наистина да го иска, особено ако  в периода на средното си образование е участвало в разменни проекти, които са му дали възможността да види нещата в даден университет отблизо. Точно във вашето училище има доста такива деца, лично познавам поне 3-4... Все пак става дума за 18-19 годишни, които вече имат някаква ориентация и интереси в определена посока. Не е като след 7 клас да са съвсем неориентирани... Освен спазването на стадния принцип в доста случаи, често има и причини, които до голяма степен оправадават избора на следване навън от самото начало. Примерно спечелена стипендия за целия период на обучение, избор на по-завъртяна  специалност, която не се предлага дори и като подобие в наши ВУЗ и др.

Русалка, естествено, че има такива, за които е резонно и напълно последователно да заминат след 12 клас - стипендии и т.н. Аз визирах стадния принцип. И че, ако трябва да замине на тоя само принцип, по-рентабилно и разумно би било да отиде за магистратура и/или специализация. Хем наистина вече ще е наясно иска ли я тая специалност, или не.

И аз съм против стадния принцип, въпреки че големият ми син вече е в стадото. Но той е от втория тип случаи, които русалката спомена
Но смятам, че всяка стотинка, изхарчена за ЖЕЛАНО образование си струва.
Дори и утре да ми почука на вратата и да каже - връщам се, няма да съжалявам, защото специалността си е желана от него и няма сам да се откаже, а би се върнал само ако не успее с изпитите - а те наистина са много тежки.

Така че насърчавайте децата си да избират това, което им е по душа, да направят избора предварително, а не след като отидат някъде да учат да решат, че не искат точно това.

Магистратурите са доста по-скъпи от бакалавърските такси.

Всичко си е до дете. Ако иска, ако има цел,  - какво ще му кажеш - седи си тук мама...щото ученето зад граница е признак за "стадно поведение".
Миналата година моите хлапета ходиха за месец на курс в Германия, тази година току промрънкват - искаме пак. Ще искат разбира се, кой бяга от това.... . До скоро подобно второ начинание ми се струваше абсурдно, но от няколко дни пиша писма до езиковия център и пресмятам.... човек за децата си е готов на всичко, не е ли така. И пак целия юли ще са на курс тук  - на практика лятната им ваканция е  съчетание от два курса на две места. Дали искат? Искат, че и от сега питат...

  ама те да знаят, че следването няма да има нищо общо с безгрижните курсове сега, дето са купон безкрай Тогава ще трябва яко учене, освен него и хиляда други задължения - административни, финансови, битови... абе големи хора ще станат, това е.

Аз мисля, че е много полезно откъсването от гнезденцето, дори и да не заминат в чужбина. Дори и в друг град да са пак е полезно за израстването им като самостоятелни хора.

Мами, пращали ли сте децата на езикови лагери, къде и с коя фирма. Не говоря за тези от училище (знам, че в някои училища имат такива и на разменни начала).
п.п. Между другото търся учебник и тетрадка с дискове по френски Echo B1 volume 2, ако някой има излишни и на нормална цена моля да ми пише.

Sash * те са възраст в която наличието на интернет в стаята в която ще живеят е достатъчна екстра.  На този етап друго нищо не им трябва Моите живеят по студентски общежития - гледат как се готвят тези с летните сесии, и как работят тези дето са приключили годината и събират пари за следващата. Справят се с битовизмите задоволително.  Моята мечта е да имат визия за студентски живот именно по  тази формула - библиотека, учене , сесия, работа. И удовлетвореност. И самостоятелност.

Sash, курсовете, за които говори ГД не са онези  донякъде измислени според мен  езикови ваканции, организирани от фирми... При тях натрупването на много българчета на едно място обезмисля идеята, тъй като  масово се контактува на родния език. Отделно голяма част от времето в такива ваканции е посветено на посещения на забалежителности и атракциони. От самата ГД знам, че децата й бяха на курс към тамошна школа, но без съпътстващите допълнителни събития, без включена прехрана и без  контрол от възрастен във времето извън заниманията. Сами се грижеха момчетата й за битовизми, пазаруване, готвене, придвижване, ориентация, пък било и за месец... Добър тренинг си е определено. Не бих се поколебала да пратя и моите  за месец при каката на същия принцип, стига финансово да можем да си го позволим. Сутрин на курс, следобяд на лекции и упражнения с каката (немците допускат на занятията външни лица), а вечер и през уикенда - забавления... Хубаво нещо са сметките, ама дано не са без кръчмар. Та и между курсове и курсове разлика има. Е да, не е следване, ама те и самите деца са на друга възраст още, няма нужда от сега челно да се сблъскат с тежестта на истинското учене.. А по повод последното се сещам, че почти всяко дете (тукашни пълни отличници), отишло да учи навън, казва през първата година на адаптация, че едва сега разбира какво е много здраво учене... Та дори и в този смисъл следването навън е оправдано, ако човек доброволно го е избрал, знаейки с какво се заема..

Колкото до това, ча магистратурите в чужбина  са по-скъпи от бакалавърските програми, в общия случай е вярно, да. Ама има нещо, кото променя малко или много  картинката. Отишлият там за магистратура има тапия поне за балкалавър и е много вероятно при желание (+ по необходимност) да си намери адекватно заплатена работа успоредно със следването и  на практика да се окаже финансово независим от родителското тяло. Докато бакалаврите през първата година-две трудно могат да направят горното. Да, почасово някои от тях работят, естествено не по специалността си, а и едва ли докарват цялата необходима сума за издръжка... Особено пък, ако учат и определени специалности, в които гърчът е наистина голям.

Така е, права е Русалката, коментирали сме с нея тези моменти от самостоятелното битуване на две деца. Ако тази година успея да осъществя плановете си, ще е още една тяхна победа да се приберат сами -  привеждане на стаята във вида в който са я заварили, багаж, летище  и т.н. Миналата година последните им дни бяхме заедно, мама отиде да почисти стаята в която живяха, а после ги изпратихме до полета. Тази година тази екстра ще им бъде спестена. И от летището до града не им е нужна помощ вече. И карти  за метрото могат да си изкарат сами. Щяха ли да правят това ако нямаха този придобит опит?   И още нещо - размислям поне единия от полетите да бъде с прикачване.Ще ми се да минат и през това, за да им е познато. Да, риска за загубен багаж е голям, но ще им спестя подобна вероятност. По скоро ще им изтъкна плюсовете два часа да се мотаят на Виенското летище. Та нали родителите сме за това - да има сложим криле и да им помогнем да заякнат за да могат да полетят . 
 

Напълно съм съгласна, G..D.., русалка.

И аз пращам деветокласника за няколко дни при баткото на гости, като тайно се надявам да се върне с по-голяма мотивация да учи английски. Толкова, повече не ща.