Здравейте!
От три години съм в любена в мъж, който е в съседна държава. Виждали сме се 4-5 пъти, но тъй като сме част организация. Т.е. отношенията ни не са нито само служебни, нито само приятелски.
Често си пишем във фейсбук. Признавам си - по-често аз го търся. Имаме много общи интереси - спорт, любим спортист, любим певец, музика, филми.
Направих му две големи изненади...по-скоро подаръци. Когато се видяхме преди няколко седмици всичко беше прекрасно. Държи се много приятелски, грижи се за мен. Но това само докато сме с други хора. Получи се така, че трябваше да пропътуваме едно разстояние от около 10-тина минути и само мълчахме. Слушахме музика, усмихвахме се и мълчахме. Нямаше какво да си кажем.
Осъзнах, че съм загубила доста време в някакви вятърничави мечти. Че нещо ще се получи някой ден, че ще сме заедно, че ще осъществим всичките ни проекти.
Трябва да подчертая обаче, че никога не ми е давал надежди, никога не е разгарял някакви чувства в мен умишлено.
Опитвам се да преодолея това разочарование, опитвам да правя нови и различни неща, започнах да ходя на фитнес, да правя картички. Но вчера разбрах, че изненадата, която му подготвях е успешна. Нещо хем малко, хем огромно за него. Нещо, което никой друг няма да направи, защото е наистина трудно. Успях да взема автограф за него... от въпросния световноизвестен любим спортист. Бях започнала да го подготвям още преди да се видим последния път и то взе, че се осъществи.
Сега не знам какво да правя. Донякъде съжалявам.
Чудя се дали да му го дам, или не. Знам, че ще е егоистично, ако не му го дам, но пък и осъзнах, че погазвам себе си по този начин.
Съвет?
От три години съм в любена в мъж, който е в съседна държава. Виждали сме се 4-5 пъти, но тъй като сме част организация. Т.е. отношенията ни не са нито само служебни, нито само приятелски.
Често си пишем във фейсбук. Признавам си - по-често аз го търся. Имаме много общи интереси - спорт, любим спортист, любим певец, музика, филми.
Направих му две големи изненади...по-скоро подаръци. Когато се видяхме преди няколко седмици всичко беше прекрасно. Държи се много приятелски, грижи се за мен. Но това само докато сме с други хора. Получи се така, че трябваше да пропътуваме едно разстояние от около 10-тина минути и само мълчахме. Слушахме музика, усмихвахме се и мълчахме. Нямаше какво да си кажем.
Осъзнах, че съм загубила доста време в някакви вятърничави мечти. Че нещо ще се получи някой ден, че ще сме заедно, че ще осъществим всичките ни проекти.
Трябва да подчертая обаче, че никога не ми е давал надежди, никога не е разгарял някакви чувства в мен умишлено.
Опитвам се да преодолея това разочарование, опитвам да правя нови и различни неща, започнах да ходя на фитнес, да правя картички. Но вчера разбрах, че изненадата, която му подготвях е успешна. Нещо хем малко, хем огромно за него. Нещо, което никой друг няма да направи, защото е наистина трудно. Успях да взема автограф за него... от въпросния световноизвестен любим спортист. Бях започнала да го подготвям още преди да се видим последния път и то взе, че се осъществи.
Сега не знам какво да правя. Донякъде съжалявам.
Чудя се дали да му го дам, или не. Знам, че ще е егоистично, ако не му го дам, но пък и осъзнах, че погазвам себе си по този начин.
Съвет?
Не е задължително да го приема едва ли не като обяснение в любов, а като приятелски жест 