Въпроси без отговор?

Забравих да попитам и дали някой от вас знае, дали в решението по осиновително дело и в самите досиета вътре, пише различна информация за биологичните родители?

От решението по делото ще установите имената, дадени при раждането; в повечето случаи бащата е неизвестен, поради което презимето и фамилията на детето са името и презимето на майката. Ако се пази и делото в съда, то следва да има и декларация от майката, че е съгласна детето да бъде осиновено (т.е. поне трите имена и дата и място на раждане на майката). Ако знаете, в кой районен съд е станало осиновяването, търсите  от архива в азбучника за съответната година по име на осиновителите и ще намерите номера на делото. Успех в търсенето!
 azmia@abv.bg

Аз вече имам три имена и егн, но все пак не успявам да намеря актуална информация, само стари адреси

Тук опита ли
https://www.facebook.com/TursimSe/?fref=ts

Разгледах, тя със сигурност не е пускала обява там, а аз предпочитам да я срещна очи в очи, не смятам, че би отреагирала или че изобщо чете в такива групи.

Здравей Hairpin, прочетоха поста ти и изпитах нужда да отговоря на зададените от теб въпроси, на които не си получила отговори.
Първична рана се има предвид душевна рана, която се появява във всяко едно изоставено дете и която може да бъде излекувана или поне притъпена ако в последствие тези деца получат достатъчно любов.
Пиша изоставени, не осиновени, защото има деца които след изоставянето си са осиновени, но има и такива които не са, те не получават любовта, която получава едно дете когато расте в семейство.
Има книга "Първичната рана", която е написана от майка осиновила своето момиченце и срещнала достатъчно проблеми, за да търси помощ от психолози, осиновители и осиновени, както и да прави различни изследвания. Тази жена е стигнала до извода за първичната рана на изоставените деца. Тя е осиновила дъщеря си на 3 дни, т.е. нейното дете почти не е живяло извън семейство, но въпреки това то е носило своята първична рана от изоставянето си. Като се замислим, че едно дете което е било девет месеца в корема на майка си е познавало нейните звуци, миризми, движения и всичко каквото се сетим. След раждането за бебета изцяло се променя средата, в която е било всичко му става непознато, ново и страшно и единственото връзка между него и новото-страшното това е майката-жената, която го е родила, само че тя го изоставя и това познато изчезва. Ние сме големи хора и с някакъв натрупан опит от живота и въпреки това малко или много се страхуваме, когато ни предстои нещо ново, а какво остава за едно бебе, живота на което не зависи от него самото, а от хората които се грижат за него. Вероятно, за да се чудиш защо се говори за първична рана твоите родители са те дарили с много любов и взаимно сте изградили прекрасна връзка, което е страхотно. Не смятам, че моето момче е страдалец, но наскоро стана на 2 годинки и повярвай ми аз страдах заради него на рожденния му ден, защото на този ден е трябвало да преживее изоставянето си, въпреки че ако не се беше случило нямаше да е наш син.
Надявам се да съм успяла да ме разбереш по начина по-който бих искала и да разбереш защо толкова говорим за първичната рана при ИЗОСТАВЕНИТЕ деца, защото нашите деца преди да бъдат осиновени от нас са били изоставени.

Обяснила си го чудесно. Вече не вярвах, че някой ще се наеме да ми разясни. Благодаря ти много за отговора! Пожелавам ти много здраве и късмет ,и на теб ,и на момченцето ти

В определен етап от живота си, обикновено като тинейджъри, хората се опитват да намерят мястото си в живота и да отговорят на въпроса: "Кой съм аз?", "Какъв е смисълът на живота?", "Какъв искам да стана?" и т.н. Същото се повтаря и при всяка по-голяма криза в живота - катастрофа, късане на изпит, брак, развод, изнасилване, научаване, че си осиновен, осакатяване, заболяване от рак и т.н. Някои хора успяват да продължат напред, други превръщат болката си в център на живота си и този на околните. А тази същата болка за други хора е ежедневие. Личното ми мнение е, че т.нар. "първична рана" е удобно извинение, също като "хиперактивност' и другите модерни напоследък думички, които използваме, за да оправдаем собствената си неспособност да се справим със себе си или с възпитанието на децата си. Всеки в този живот придобива и носи рани, дали са първични или вторични е без значение, не Ви определя като човек, нито пък сте белязана завинаги. Зависи от самата Вас дали ще носите в себе си рана или тя ще е само някакъв факт от живота Ви. Успех!