Аз искам брак и семейство, а той.....

  • 40 042
  • 1 097
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 24 152
Да, но за една голяма част стоенето у дома е било работата им. Тоест нито са били супермайки, чиито деца са някакъв проект, нито глезени и гледани жени- а просто са били част от икономиката и уравнението.

Да, имало е и такива, дето работят извън дома, но по-скоро в името на семейството, не на това да са "личности" или да се "доказват".



Явно не си особено наясно с живота през тази епоха в Англия. Имало е различни прослойки на обществото и те са имали доста различен начин на живот. Говорим за времето, когато индустриалната революция още не е била започнала и малко след започването ѝ. Дори и жените да не са се занимавали със селско стопанство, бедните са работели за богатите като обслужващ персонал, в търговията, някакъв вид занаятчийство, а след това и във фабриките. Една жена без прислуга и със семейство, е имала изключително много работа по поддръжка на домакинството. Тези, които са можели да си позволят прислуга, обикновено са били от по-богатите прослойки, с доста социални ангажименти. Страшно малко са били жените, които едновременно са били достатъчно образовани, за да пишат книги, достатъчно заможни, че да имат някакъв доход, който да им позволи да не работят, а да си стоят и да пишат, не толкова високо в обществото, че да им се налага да се омъжат заради запазването на социалния статус и семейното богатство, и в същото време да са без някакви семейни ангажименти (т.е. да са стари моми), които да им отнемат от времето.

# 331
  • Мнения: X
Кое и е лошото на времето на Джейн Остин даже не мога да започна да изброявам, ти наистина ли би предпочела да нямаш възможността да отидеш в университет, да работиш, да гласуваш , да се  издържаш сама, въобще да имаш право на мнение? Да не се налага да си личност и да се доказваш, да зависиш 100 процентово от прищевките на баща си и после съпруга си? Сериозно ли? Ако да.. е къде е Саудитска Арабия.
За съжаление си права.

Предпочитам да съм домакиня в съвременния свят с привнесени елементи  от по-старите времена като вечери на свещи, големи удобни домове , добри у-ща за децата ,  подредено ежедневие и сигурност.  bowuu

# 332
  • Мнения: X
Ама каква погрешна представа имате за жената домакиня в 21 век .....    Laughing
Нищо де, няма да ви развенчавам митовете.

# 333
  • Мнения: 30 802
Аз искам да питам как точно днес сте повече "личности", работейки извън дома. Ще напомня само, че за работодателя сте "човешки ресурс", очаква се да се обличате и говорите по определен начин, за да се "докажете". Тоест до известна степен трябва да се обезличите.

Е, след работа може да си пуснете няколко селфита в стил YOLO! и да събирате лайкове, но е ясно, че това е заместител.

А бащите и съпрузите, колкото и да са тиранични, ни търпят в доста повече случаи и за тях жената, която уж е стока, е нещо незаменимо, не просто ресурс. Човек е личност само спрямо други хора- спрямо системи и корпорации е пчела-работничка, заменяем ресурс.

Колкото до правото на мнение...нали знаете максимата: "Трудно е да проумееш даден факт, ако заплащането ти зависи от това да не го проумяваш."

Последна редакция: ср, 11 ное 2015, 08:40 от The Siren of Titan

# 334
  • Мнения: 2 450
 Много тъжно ми звучи това съпругът и баща ти да те "търпят".  Аз лично не очаквам нищо по-малко от уважение, любов и равностойно партньорство от човека до мен.
 И не знам на какви работодатели си попадала, ако въобще си работила, но мен нито някой ме е карал да се обличам по определен начин, нито е изисквал да се обезличавам, даже напротив, винаги са ме насърчавали да бъда себе си и да разгърна потенциала си. Системите и корпорациите са съставени от хора, и да, не си незаменим, но ако си достатъчно добър си много желан и хората ще направят всичко за да те задържат и развият. И въобще мисля, че трудно правиш разлика между работа и кариера. Едно е да бачкаш на каса в супермаркета, друго е да се развиваш в област, която ти е интересна.

# 335
  • Мнения: 30 802
Когато хората са близки, дори да се обичат, се и търпят. Даже това е най-важното измерение на любовта. Лесно е да обичаш някого романтично и страстно, по-трудното е да го търпиш в лошите моменти. Тогава се вижда кой кого и колко обича и уважава. Татко ти те е изтърпял години наред, от бебе- да, обичаш си бебето и малкото дете, но на моменти трябва да му изтърпиш щуротиите. Със сигурност и гаджето ти на моменти си е прехапвало езика.

Колкото до работодателят ти...развива това, което на него му трябва. Със сигурност като пораснеш малко и се ориентираш, ще видиш, че и в най-либералната компания си има начини, по които кривнеш ли, няма да те търпят. А дори и в добрите моменти, със сигурност няма чак да те обичат. Може да ти подарят фирмено hoodie, но може и да се мусят защо не го носиш.

Интересно ми е кое би било по-неприятно: мъжът ти да изисква да се обличаш по определен начин и да ти следи телефона и социалните мрежи (защото има работодатели, които правят същото и го изискват). Само че в първия случай може да писнеш, че е патриархална опресия, във втория...не знам, плащат ти и ще трябва да изпълняваш:)

Не знам на колко си годинки, но съм работила. Не на каса в супермаркет. И пак не мога да кажа, че в работата си съм била личност, а сега не съм, защото съм майка.

# 336
  • Мнения: 2 450
На 29 "годинки" съм.
И разбира се, че развива, което на него му трябва, докато това съвпада с твоите желания, всичко е ОК, когато вече усещаш, че нещата се разминават, тогава естествено си търсиш друга компания, която отговаря на изискванията ти за посоката, в която искаш да се развиваш.
А относно обичането, някои от най-добрите ми приятели са хора, с които съм работила в екип някога, така че това също е относително. И в лошите моменти пак не бих казала, че трябва да търпиш някого, да подкрепяш да, да търпиш... както и да е, семантика.
И никой не е казал, че не си личност, ако си майка, ако те удовлетворява да си само това, и нямаш нужда да развиваш други интереси извън домашната обстановка, няма лошо,  има и такива хора, моята майка например. 

# 337
  • Мнения: 30 802
Деца, нещо? Обади се колко те обича работодателят и какво майчинство може да си позволиш. Ако нямаш още деца, то вече си направила една жертва- отложила си доста майчинството. Ако проимаш, ще разбереш точно какво си направила с това отлагане. След това се обади доколко работата ти е все още мечтана и супер нахъсваща, или почва да ти се струва леко досадна и безсмислена.



# 338
  • Мнения: 2 450
Деца още нямам и не заради работата, а защото така се стече личния ми живот. И не го смятам за жертва, чак пък доста, коя жена ражда преди 30-32 напоследък.
Майнчинство жени на еквивалентни на моята длъжности си ползваха две години, и след връщането си не виждам да имат проблем, има си плаващо работно време, работа от вкъщи и т.н. и доколкото говорих с тях, работата все още им се вижда нахъсваща, не съм забелязала някоя да е умряла от досада, даже напротив, връщат се с удоволствие и желание да продължат откъдето са прекъснали.

# 339
  • Мнения: 24 152
Със сигурност като пораснеш малко и се ориентираш, ще видиш, че и в най-либералната компания си има начини, по които кривнеш ли, няма да те търпят.

И на работа, и във връзка има неща, които човек не би изтърпял, ако му ги причинят, съответно и такива неща, които, ако ги направи, не биха го изтърпяли. На няколко пъти те засичам, че все казваш "да те търпят", не обратното, някак все има някой друг, който диктува условията при теб, а ти трябва да се съобразяваш.

# 340
  • София
  • Мнения: 24 839
И на работа, и във връзка има неща, които човек не би изтърпял, ако му ги причинят, съответно и такива неща, които, ако ги направи, не биха го изтърпяли. На няколко пъти те засичам, че все казваш "да те търпят", не обратното, някак все има някой друг, който диктува условията при теб, а ти трябва да се съобразяваш.
Ох, така е, ама не съвсем!
Ти зависиш от работодателя, а не той от теб.
Незаменими служители няма, а добрите компании с добри условия, не са под път и над път.
Дори в София изборът не е безкраен, а какво остава за по- малките градове.

# 341
  • Мнения: 24 152
Ох, така е, ама не съвсем!
Ти зависиш от работодателя, а не той от теб.
Незаменими служители няма, а добрите компании с добри условия, не са под път и над път.
Дори в София изборът не е безкраен, а какво остава за по- малките градове.

Разбира се, че зависиш до някаква степен, щом работиш при него, но все пак не си крепостен селянин. То явно някои зависят и от мъжете си, затова правят такива сравнения с работодатели и смятат кой чорбаджия е по-либерален.

# 342
  • Мнения: 30 802
Не само че зависим от мъжете си, а и те от нас- а и цялото семейство зависи от нас.

Работодателят ти не зависи от теб по същия начин. А има работодатели, при които с един Фейсбук постинг накриво ще се превърнеш в нежелателен.

"коя жена ражда преди 30-32 напоследък..."

Тази, която е достатъчно умна, организирана и знае кои са важните неща.

# 343
  • София
  • Мнения: 24 839
Разбира се, че зависиш до някаква степен, щом работиш при него, но все пак не си крепостен селянин. То явно някои зависят и от мъжете си, затова правят такива сравнения с работодатели и смятат кой чорбаджия е по-либерален.
За съжаление, ако си теглил кредит или ако си на квартира, зависиш прекалено много и не можеш да си позволиш "излишна" гордост.
Не мога да разбера, как няма да зависиш от мъжа си, а и той от теб, щом сте семейство? newsm78

# 344
  • Мнения: 2 450
Не само че зависим от мъжете си, а и те от нас- а и цялото семейство зависи от нас.

Работодателят ти не зависи от теб по същия начин. А има работодатели, при които с един Фейсбук постинг накриво ще се превърнеш в нежелателен.

"коя жена ражда преди 30-32 напоследък..."

Тази, която е достатъчно умна, организирана и знае кои са важните неща.

Хахахаха,  да то със сигурност е въпрос на организираност кога ще родиш, и важните неща са едни и същи за всички по едно и също време, няма никакво индивидуално отклонение, ако ти си родила на 20, значи всички трябва. Съжалявам, но именно защото съм умна, деца ще имам когато съм готова за това   и нито минута по-рано.

Общи условия

Активация на акаунт