Е тука нали се хвалеха как хем щели без деца да завършват магистратури "на спокойствие".
Освен това аз съм завършила АУБ. По американската система завършваш бакалавър и почваш работа. Така че когато решиш да си магистър, то си е вече показател за осъзнат избор да задълбаеш, а не "дай да изкараме още една година и половина студенти, та да не учим". Аз по принцип съм по-скоро против тоя задължителен магистър, губи времето на младите и ей на- 28 годинки вече е крехка възраст.
Мисля, че нямаш поглед над по-тежките специалности, които няма как да се учат между другото. Там е трудно с дете да продължиш да учиш, може да ходиш на някой и друг изпит, за да ги поизчистиш, но прекъсваш обучение. И там магистратурата е общо-взето да си избереш специализация в някаква по-тясна област.
п.п. Аз имам горе-долу представа колко отнемат отделни дейности "пред компютър" и при теб просто не виждам вариант да работиш усилено, т.е. да изкарваш някакви пари, достатъчни поне за твоята издръжка, да пишеш средно по 30 поста на ден в бг-мама, да въртиш домакинство и да гледаш малко дете.
Много хора неангажираността със семейство ги напряга - притесняват се, че няма да си намерят мъж, после, че няма да могат да родят дете, все важни неща, но някак си утрепват цялата младежка жизненост. 
