Да привиквам бабите в обедната им почивка? 
- Публикувана: 2 ноем. 2015, 16:34 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2015, 14:17 ч.
Аз искам брак и семейство, а той.....
Like_Smoke, журналистиката е работа-призвание, някои се хващат и на доста по-малко пари. Натоварването ми е повече от ясно. Но въпреки това ми е странно как след толкова години в София едни 2-3 хил. лева са недостижими за всичко освен главен редактор. Явно секторът е попресъхнал.
Това ми е ясно, както и няколко други професии
Не са недостижими суми, но не са масови - разбираемо е, нивото е ниско, напълни се с медии, приютяващи бездарници и така. С което затварям темата, че е тотално извън обсъжданото.Относно скуката - на мен първо скука ми е непознато състояние и смятам, че ако ми стане скучно, то имам проблем самата аз и трябва да направя нещо сериозно. Въпросът е - трябва ли от скука да се раждат деца
Това не е ли егоизъм, който тук родителите отричат и славят детеимането като най-висшата форма на алтруизъм?Скрит текст:
Ами аз лично пък не бих живяла с мъж, на когото трябва да му искам съгласие какво да правя с живота си. Ама и пък разликата в заплатата ми между 25 и 30 е в доста по различна цифра от 500, така че разни хора..
А пък това с бабите и дядовците, е мойта любима майчица няма 50, а дете не бих й дала посмъртно да гледа с нейните психози и неврози.Скрит текст:
Ей голяма амортизация за 5 години, ужас направо. Трябваше да ме предупредите по-нарано да почна да се чувствам изнемощяла и нефелна, не знам с по-малко от година до 30 дали ще успея да се сбабичосам колкото го обяснявате.
Цитат
Аз лично нямаше да се съглася жена ми да чака да роди след 30 за да може примерно да прави втора магистратура или да ръшка по чужбина.
Ами аз лично пък не бих живяла с мъж, на когото трябва да му искам съгласие какво да правя с живота си. Ама и пък разликата в заплатата ми между 25 и 30 е в доста по различна цифра от 500, така че разни хора..
Цитат
Ами, ето един аспект, върху който не си помислила, решавайки да родиш след 30.
Ако си наследила гените на майка си?И на 45 се окажеш психясала, невротична жена на прага на климактериума, чиято последна мисъл е да се занимава с възпитанието и отглеждането на луднала тийнка, която мисли само за любов, секс и гаджета?
Ако си наследила гените на майка си?И на 45 се окажеш психясала, невротична жена на прага на климактериума, чиято последна мисъл е да се занимава с възпитанието и отглеждането на луднала тийнка, която мисли само за любов, секс и гаджета?
Напротив, основно за това съм помислила, целия проблем при нея идва от факта, че е родила твърде рано, хванала се е да следва 2 висши с три деца, останала е твърде дълго домакиня без контакт с външния свят и изобщо си е докарала един тон психически проблеми от опити да свърши всичко едновременно, без помощ, и нарано.
Много странен поглед имате върху "отдадена на дете и семейство". Това не значи във всеки един момент да си заета с безумни проекти. Но значи при криза да може да се разчита на теб да я разрешиш. А за тази цел трябва малко да си поразчистиш програмата. А с разчистена програма в доста сектори минаваш за несериозен.
Тук ССФ е доста организирана- миналото лято например ми се скараха, че то било съвсем нормално хем да обзавеждаш апартамент, хем да си с новородено, хем да устройваш уникални изживявания и занимавки за петгодишното.
Тук ССФ е доста организирана- миналото лято например ми се скараха, че то било съвсем нормално хем да обзавеждаш апартамент, хем да си с новородено, хем да устройваш уникални изживявания и занимавки за петгодишното.
Да привиквам бабите в обедната им почивка?
Еми така де, закво са ти млади баби ако няма да помагат, ако искаш баба-пенсионерка, трябва да изчакаш малко, пък това си е вече планиране, което пък е основата на всичко зло.
О, шматкането по концерти ми премина преди 3-4 години още. Като ми е скучно почвам нов проект/ работа, уча нещо ново етц. Реалните неща не се изразяват само в грижи по деца поне за мен. А и за вторите си има време, когато си набрал скорост с първите и можеш да ги замразиш за известно време докато се развидели.
За съжаление е доста трудно да си "замразиш кариерата" и да се надяваш, че ранните успехи означават и последващи такива. В някои аспекти "you're as good as your last gig", особено в по-динамични сектори. Така че трябва да се внимава. Не е гаранция изобщо.
Значи трябва да си избереш добре сектора и позицията очевидно. Щото тези иначе толкова недолюбвани полу-административни позиции на средновисоко управлнеско ниво разчитат повече на софт скилс и по-малко на последната по модерност технология, така че 1-2 години пауза не те връщат на кота нула. Ама до тях не се стига на 26..
Скрит текст:
Поздравления, че на тази възраст сте имали образование, професия и сте могли да издържате бебе.
Аз не намерих нито една логична причина, за да забременея тогава, сега, 18 г. по-късно все още не я намирам.
И да могат да се грижат за него, защото повечето на тази възраст или работят, или учат, или и двете.
Е нали има баби, важното е, че са го родили, кво като някой друг ще го издържа/гледа. Ако си организиран, пък може и бебе да гледаш и да учиш, и да работиш, и дом да въртиш, и интериорен дизайн да правиш и гурме да готвиш органични храни. Бях на 22, когато се случи всичко това, родих на 23. Сега съм на 40. Това за статистиката. ММ тъкмо беше направил 26, когато детето се появи.
ММ тъкмо беше направил 26, когато детето се появи. Поздравления, че на тази възраст сте имали образование, професия и сте могли да издържате бебе.
Аз не намерих нито една логична причина, за да забременея тогава, сега, 18 г. по-късно все още не я намирам.
И да могат да се грижат за него, защото повечето на тази възраст или работят, или учат, или и двете.
Скрит текст:
Омъжих се на 22, родих на 23, и двамата студенти.Имахме едни планове, но ....писах вече за плановете и игрите на съдбата.
Та, големият син бабите са го гледали всичко на всичко 3 сесии.Цялото ни следване си беше с нас в Сф, на детска градина.А малкия, роден вече след завършването, и толкова не са го гледали.
Изключая някоя и друга седмица през лятото, и то защото бабите искаха внуците при тях, не защото ние сме им ги "хвърляли" за отглеждане.
Как живеем сега, писала съм вече, няма да се повтарям.Имаме всичко, което е нужно на едно семейство и на децата.
Та, напълно възможно е и да се учи, и да се работи, и по почивки да се ходи, и деца да се гледат, и животът ти да е пълноценен и щастлив, щом си с правилния човек и искате едно и също.
Няма значение, че си САМО на 22 и заветната кариера (която лично за мен е чиста загуба на време и сили) е още в бъдещето.
А защо е загуба на време ли?
Защото животът е мноооого кратък.Знам, знам, на 20+ изглежда вечен, но е кратък, много кратък.
Плюс това е САМО един.И е тъжно, и жалко, да го преживееш в преследване на въображаеми химери, вместо с любими хора като партньор и деца.
И в живота го чувам доста често, и тук във форума все по-често го чета :"Съжалявам, че навремето......!"
Пределно ясно ми е, че особено младите кариеристки няма да ме разберат.Не това е и целта ми.
Но съм сигурна, че след някоя и друга година, ще са на моето мнение.А една голяма част от живота им ще е вече минал....А миналото не може да се прекроява, за съжаление.
Та, големият син бабите са го гледали всичко на всичко 3 сесии.Цялото ни следване си беше с нас в Сф, на детска градина.А малкия, роден вече след завършването, и толкова не са го гледали.
Изключая някоя и друга седмица през лятото, и то защото бабите искаха внуците при тях, не защото ние сме им ги "хвърляли" за отглеждане.
Как живеем сега, писала съм вече, няма да се повтарям.Имаме всичко, което е нужно на едно семейство и на децата.
Та, напълно възможно е и да се учи, и да се работи, и по почивки да се ходи, и деца да се гледат, и животът ти да е пълноценен и щастлив, щом си с правилния човек и искате едно и също.
Няма значение, че си САМО на 22 и заветната кариера (която лично за мен е чиста загуба на време и сили) е още в бъдещето.
А защо е загуба на време ли?
Защото животът е мноооого кратък.Знам, знам, на 20+ изглежда вечен, но е кратък, много кратък.
Плюс това е САМО един.И е тъжно, и жалко, да го преживееш в преследване на въображаеми химери, вместо с любими хора като партньор и деца.
И в живота го чувам доста често, и тук във форума все по-често го чета :"Съжалявам, че навремето......!"
Пределно ясно ми е, че особено младите кариеристки няма да ме разберат.Не това е и целта ми.
Но съм сигурна, че след някоя и друга година, ще са на моето мнение.А една голяма част от живота им ще е вече минал....А миналото не може да се прекроява, за съжаление.
Ако си без деца, има професии, които наистина създават усещане за растеж. На млади години си е опияняващо направо, говориш с интересни хора, има пътуване, четеш много, печатат ти името (това едно време, като имаше печат и тиражи...).
Обаче ако бях заровила 10 години в тоя сектор, отказвайки се от деца, със сигурност нямаше сега да съм на много добри позиции, извън личното задоволство и да кажем някакво сравнително добро заплащане. Но със сигурност нямаше да е нещо, което да има трайност, просто вече измеренията са други, никой не го интересува поредният clickbait дали е обмислен анализ или картинка на котка.
Обаче ако бях заровила 10 години в тоя сектор, отказвайки се от деца, със сигурност нямаше сега да съм на много добри позиции, извън личното задоволство и да кажем някакво сравнително добро заплащане. Но със сигурност нямаше да е нещо, което да има трайност, просто вече измеренията са други, никой не го интересува поредният clickbait дали е обмислен анализ или картинка на котка.
Абе то всичко може и всякак става, но на 23 години на хората не им се иска да тичат от работа на изпит и след това да вземат децата от детската. Някак си по-други работи ги намират по-приятни, Пък те и действително са доста приятни и най вече няма щеш-не щеш, има ли дете няма мърдане, то си иска своето.
Скрит текст:
Ако знаеш колко си права.
Омъжих се на 22, родих на 23, и двамата студенти.Имахме едни планове, но ....писах вече за плановете и игрите на съдбата.
Та, големият син бабите са го гледали всичко на всичко 3 сесии.Цялото ни следване си беше с нас в Сф, на детска градина.А малкия, роден вече след завършването, и толкова не са го гледали.
Изключая някоя и друга седмица през лятото, и то защото бабите искаха внуците при тях, не защото ние сме им ги "хвърляли" за отглеждане.
Как живеем сега, писала съм вече, няма да се повтарям.Имаме всичко, което е нужно на едно семейство и на децата.
Та, напълно възможно е и да се учи, и да се работи, и по почивки да се ходи, и деца да се гледат, и животът ти да е пълноценен и щастлив, щом си с правилния човек и искате едно и също.
Няма значение, че си САМО на 22 и заветната кариера (която лично за мен е чиста загуба на време и сили) е още в бъдещето.Скрит текст:
Поздравления, че на тази възраст сте имали образование, професия и сте могли да издържате бебе.
Аз не намерих нито една логична причина, за да забременея тогава, сега, 18 г. по-късно все още не я намирам.
И да могат да се грижат за него, защото повечето на тази възраст или работят, или учат, или и двете.
Е нали има баби, важното е, че са го родили, кво като някой друг ще го издържа/гледа. Ако си организиран, пък може и бебе да гледаш и да учиш, и да работиш, и дом да въртиш, и интериорен дизайн да правиш и гурме да готвиш органични храни. Бях на 22, когато се случи всичко това, родих на 23. Сега съм на 40. Това за статистиката. ММ тъкмо беше направил 26, когато детето се появи.
ММ тъкмо беше направил 26, когато детето се появи. Поздравления, че на тази възраст сте имали образование, професия и сте могли да издържате бебе.
Аз не намерих нито една логична причина, за да забременея тогава, сега, 18 г. по-късно все още не я намирам.
И да могат да се грижат за него, защото повечето на тази възраст или работят, или учат, или и двете.
Омъжих се на 22, родих на 23, и двамата студенти.Имахме едни планове, но ....писах вече за плановете и игрите на съдбата.
Та, големият син бабите са го гледали всичко на всичко 3 сесии.Цялото ни следване си беше с нас в Сф, на детска градина.А малкия, роден вече след завършването, и толкова не са го гледали.
Изключая някоя и друга седмица през лятото, и то защото бабите искаха внуците при тях, не защото ние сме им ги "хвърляли" за отглеждане.
Как живеем сега, писала съм вече, няма да се повтарям.Имаме всичко, което е нужно на едно семейство и на децата.
Та, напълно възможно е и да се учи, и да се работи, и по почивки да се ходи, и деца да се гледат, и животът ти да е пълноценен и щастлив, щом си с правилния човек и искате едно и също.
А защо е загуба на време ли?
Защото животът е мноооого кратък.
Скрит текст:
Знам, знам, на 20+ изглежда вечен, но е кратък, много кратък.
Плюс това е САМО един.И е тъжно, и жалко, да го преживееш в преследване на въображаеми химери, вместо с любими хора като партньор и деца.
И в живота го чувам доста често, и тук във форума все по-често го чета :"Съжалявам, че навремето......!"
Пределно ясно ми е, че особено младите кариеристки няма да ме разберат.Не това е и целта ми.
Но съм сигурна, че след някоя и друга година, ще са на моето мнение.А една голяма част от живота им ще е вече минал....А миналото не може да се прекроява, за съжаление.
Плюс това е САМО един.И е тъжно, и жалко, да го преживееш в преследване на въображаеми химери, вместо с любими хора като партньор и деца.
И в живота го чувам доста често, и тук във форума все по-често го чета :"Съжалявам, че навремето......!"
Пределно ясно ми е, че особено младите кариеристки няма да ме разберат.Не това е и целта ми.
Но съм сигурна, че след някоя и друга година, ще са на моето мнение.А една голяма част от живота им ще е вече минал....А миналото не може да се прекроява, за съжаление.
Ами за мен пък не е загуба на време и сили,напротив. Има хора и места, които никога не бих опознала, ако не беше работата, и това са преживявания, от които не бих се отказала за нищо на света. Да живееш на различно място и да опознаеш друга кулутра отвътре, не е като да отидеш на екскурзия за десетина дена. А и никой не е казал, че през всичкото време няма да имаш партньор до себе си, много рядко ми се е случвало даже, просто не смятам, че е нужно още отначало да се намесват деца. И не мисля че след няколко години ще съм на друго мнение, доста добре си се познавам.
Проблемът е,че почти всички сте много пресметливи,страх да не се опарите.Така нищо истинско не се получава.Всичко трябва да е проверено,изпитано.Тя любовта да не е кило домати..
Ами явно е кило домати. Чета тук единия мъж - "Искаш ли да се оженим и да почнем да правим дете, аз вече съм навит - не искаш, добре - всичко хубаво, чао." Следващата на другата година- "Ти искаш ли да се оженим и да имаме дете, помисли си, а хубаво съгласна си, добре, иначе щях да те оставя да си пътуваш и да се образоваш и да ти кажа чао."
Не виждам много любов тука, но вие си знаете. Едно време бяхме по-старомодни, влюбим се, пък искаме точно тоя човек, и той ни иска точно нас, не го заменяме като нищо, щото ни се иска някой да ни роди дете, или на когото да родим. Въобще някак си децата естествено идваха като му дойде времето, а не като някаква ябълка на раздора...
Абе то всичко може и всякак става, но на 23 години на хората не им се иска да тичат от работа на изпит и след това да вземат децата от детската. Някак си по-други работи ги намират по-приятни, Пък те и действително са доста приятни и най вече няма щеш-не щеш, има ли дете няма мърдане, то си иска своето.
Добре де, нали все ми четете лекции, че някои хора били различни.
Който иска семейство(като мен) да си търси човек за такова, който иска да води космополитен живот и да ходи по нощни клубове да си търси човек/компания за такива. Не виждам проблем тук, или е проблем, когато мъжа не ходи по задника на жената, докато тя го лъже и прави на маймуна.......
А, за лъгане е правене на маймуна не сме говорили. Говорим единствено за желанието да си с определен човек. Мислех, че хората се събират, щото искат за са заедно и се обичат, пък децата са следствие от това, но не и първоначална цел, или? Ами ако никога не ти роди деца, тогава какво правим? Ако не може?
Не ми хвали така либов, дето е обвързана с това една жена плодовита ли е, или не, особено пък в днешно време. Това не е точно любов, а нещо съвсем друго и доста неприятно за жената, трябва да ти кажа.
Ами различни са, Мамаситка - някои си избират партньор за да се множат и плодят по-бързичко, други не им е толкова първостепенно и така. Трябва да има и от двата вида и от още останалите сто и два... Преди няколко десетилетия нямаше много опции за жената, тогава мъжът я избираше, трябваше да си "хване" мъж, щото иначе кофти. Пък мъжът гледа да избегне да не го хванат, да не го "върже" някоя... Сега ако кажа на някоя 22 годишна такова нещо, сигурно ще ми се изсмее в лицето.
Скрит текст:
Ами явно е кило домати. Чета тук единия мъж - "Искаш ли да се оженим и да почнем да правим дете, аз вече съм навит - не искаш, добре - всичко хубаво, чао." Следващата на другата година- "Ти искаш ли да се оженим и да имаме дете, помисли си, а хубаво съгласна си, добре, иначе щях да те оставя да си пътуваш и да се образоваш и да ти кажа чао."
Не виждам много любов тука, но вие си знаете. Едно време бяхме по-старомодни, влюбим се, пък искаме точно тоя човек, и той ни иска точно нас, не го заменяме като нищо, щото ни се иска някой да ни роди дете, или на когото да родим. Въобще някак си децата естествено идваха като му дойде времето, а не като някаква ябълка на раздора...
Децата идват естествено с подходящия човек. Аз също мога да кажа, ако бившата толкоз ме е обичала(както сте се обичал иедно време) да е родила от мен, ма не е. Според теб мъжа трябва да следва жената в нейните желания, ако и да се различават от неговите ли, говоря за сериозните такива??? Защото аз смятам точно обратното, спирачка и приключване на взаимоотношенията! Който иска семейство(като мен) да си търси човек за такова, който иска да води космополитен живот и да ходи по нощни клубове да си търси човек/компания за такива. Не виждам проблем тук, или е проблем, когато мъжа не ходи по задника на жената, докато тя го лъже и прави на маймуна....... Проблемът е,че почти всички сте много пресметливи,страх да не се опарите.Така нищо истинско не се получава.Всичко трябва да е проверено,изпитано.Тя любовта да не е кило домати..
Ами явно е кило домати. Чета тук единия мъж - "Искаш ли да се оженим и да почнем да правим дете, аз вече съм навит - не искаш, добре - всичко хубаво, чао." Следващата на другата година- "Ти искаш ли да се оженим и да имаме дете, помисли си, а хубаво съгласна си, добре, иначе щях да те оставя да си пътуваш и да се образоваш и да ти кажа чао."
Не виждам много любов тука, но вие си знаете. Едно време бяхме по-старомодни, влюбим се, пък искаме точно тоя човек, и той ни иска точно нас, не го заменяме като нищо, щото ни се иска някой да ни роди дете, или на когото да родим. Въобще някак си децата естествено идваха като му дойде времето, а не като някаква ябълка на раздора...
Проблема е, че ако ти толкова си я обичал, си щял да я изчакаш. Защото най-важното е човека до теб, децата са незадължителна добавка. Ами ако се окажеше, че иска деца, а не можете да имате, най-вероятно също щеше да я оставиш, нали? Така че.. добре се е отървала според мен.. не сте били един за друг.
Който иска семейство(като мен) да си търси човек за такова, който иска да води космополитен живот и да ходи по нощни клубове да си търси човек/компания за такива. Не виждам проблем тук, или е проблем, когато мъжа не ходи по задника на жената, докато тя го лъже и прави на маймуна.......
А, за лъгане е правене на маймуна не сме говорили. Говорим единствено за желанието да си с определен човек. Мислех, че хората се събират, щото искат за са заедно и се обичат, пък децата са следствие от това, но не и първоначална цел, или? Ами ако никога не ти роди деца, тогава какво правим? Ако не може?
Не ми хвали така либов, дето е обвързана с това една жена плодовита ли е, или не, особено пък в днешно време. Това не е точно любов, а нещо съвсем друго и доста неприятно за жената, трябва да ти кажа.
Ами различни са, Мамаситка - някои си избират партньор за да се множат и плодят, други не им е толкова първостепенно и така. Трябва да има и от двата вида и от още останалите сто и два...
+1000
