Аз казвам как аз искам за себе си -- разчитам на мъжа до мен в матриално отношение за основните,големи неща. Избирам мъже, които да са всичко по от мен и това ме устройва. Вече ако той ще взима бащинство да гледа детето, а аз ще работя някаква част от времето, тогава --ок. За мен баща ми е точно това --мъж на място, който е осигурил жените в живота си, своята рода, родата на жена си и тн.
Снаха ти си е избрала сина ти, тя да го мисли.
Въпросът ми беше провокиран от хоровото твърдение, че мъжете и жените трябвало да имат еднакви задължения, като битки се водеха за разпределението на готвене, миене на чинии и други битовизми.
После се оказа, че жените днес не искат да се женят и да раждат, докато не станат достатъчно самостоятелни, че да могат да си живеят и издържат децата сами.
Сега, изведнъж друго се оказа- мъжете да бъдели по- по- от жените, да осигуряли жилище, да набавели големите неща.
Аз например много се страхувам да съм в такава позиция, и ще искам да сме 50-50 работа/гледане. Ако аз изкарвам много по-малко пари от него, естествено, че финансовото бреме ще е върху него, дори той да помага 50-50 с децата. . Естествено, в нашия случай не е съвсем така, но дори и да беше, тоест дори аз да бях на академична работа и да правих смешни пари в сравнение с него, пак бих очаквала от него хем да помага на равно хем да дава повече от мен за апартаменти и тн.
Да кажем жената е математик, талантлив, а мъжът банкер. Тогава жената, колкото и да е талантлиа, не прави същите пари като мъжа. Същевременно тя не може да спре ей така да работи, защото ще изхвърчи професионално. Така излиза че двамата трябва да работят и дамата да гледат децата, но бремето за финансите пада върху мъжа. Вече зависи мъжът и жената в каква област са и доколко мое всеки от тях да се откъсне и колко печели всеки от тях, но правенето на пари не е свързано с кариерен ръст при всяка професия.
А ри Мамасита, там е съвсем друга историята, там е съсем справедливо разпределено семейно задължение. Колкото и да са учили хората, някой трябва да гледа децата.