Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-220тема

Lost in the Sun / Изгубени под слънцето (2015)

Днес го гледах. Направо забравих всички стари роли на Джош Дюшамел. Готин!

zdes pishut aktrisa Elçin Sangu iz seriala LN xochet igrat v novom filme Ozpeteka gde budet igrat Tuba) budet chen schastliva esli italyanski rezhisser primet ee.

Откога се използва солта в готварството?

Солта е много важен фактор в развитието на човешката цивилизация. Само че не заради вкусовите си качества. В друго нещо се крие огромната роля на солта.
 Тя е най-добрия и древен способ за съхранение на храна. Днес ние удължаваме срока на годност на хранителните продукти, като ги подлагаме на някаква химическа обработка, от която после сами се плашим. Или пък ги държим в хладилник.
 Ниските температури вършат добра работа, но какво се случва в сезоните, когато температурите се повишават? Храната се разваля. Това пречи да се трупат запаси, да се пътува, храненето става сезонно и осигуряването му заема много повече време.

Как точно е било забелязано, че солта е добър консерватор, не е напълно ясно. Има различни теории и точно, защото са теории, може би е излишно да се впускаме в подробности.
 Така или иначе, още от 6 000 години преди Христа датират първите солници. Те са в Азия, макар че ние тук на Балканите имаме голям спор, кои солници са най-стари в Европа - нашите, гръцките или румънските.
 Говорим за времена, когато всъщност е нямало все още нито българи, нито гърци, още по-малко пък румънци.
 Но географски днес си мерим възрастта на солниците. Каквото и да измислим обаче най-старите европейски солници са тук по две причини.
 Имаме море, имаме и високи температури, които позволяват изпарението на водата. Добивът на морска сол е много по-лесен и удобен от добива на каменна сол. Така че морските царства са били с едни гърди напред, а качествата на морската сол много по-добри.

Няма смисъл да обсъждаме добре познатия факт, че солта е разменна монета в древния свят и е едно от най-големите и добре пазени богатства. Войни са се водили, империи са се развивали и после са загивали все заради солта.
 Тук обаче имахме по-скоро кулинарен въпрос, отколкото строго исторически. Човешкият организъм има нужда от сол, но тя се съдържа в месото и зеленчуците, които поглъща.
 Така че допълнително солене не се налага реално. При балансирано меню, допълнителното солене е напълно излишно.
Кулинарното изкуство обаче открива подправките изключително рано, като един от способите да направи храната по-приемлива.

Със солта нещата стоят малко по-особено. Умишленото солене на храната, за да е по-вкусна, е по-ново от използването и за консервиране. Консервираните продукти, най-вече месо, са по-солени от нормалното. Ето как човекът постепенно развива вкус към допълнителна сол.
 Имайте предвид обаче, че солта е толкова скъп продукт, че не може да си я позволят всички.
Поради тази причина соленето, като масова готварска практика, е сравнително късен феномен и е демонстрация на класа, на обществено положение. Рим играе важна роля в разпространението на солта в кулинарията. Оттам е практиката да се солят например зеленчуците.

 Всъщност думата салата идва от сол, означава посолено нещо. В Рим са яли зеленчуковите листа задължително със сол.
 А римската армия е била много сериозен доставчик на сол, оттам салариум е в основата на думата
salary - заплата на английски.

И така солта се е използвала в съхранението на продукти от късния неолит, но се разпространява през бронзовата ера. Умишлено попада в менюто на хората и хората постепенно развиват вкус за нея.
Останалото е свързано с блудкави зеленчуци и безвкусни чорби, които стават ядивни само след ръсене на сол.

Lisa is a young designer from Paris. She
is starting to work as an independent
designer and she wants to make a
fashion show. A friend of her, a girl
named Hêlin persuades Lisa to make
the show in Diyarbakir, telling her that in there you can find the most beautiful
girls to parade as models. Hêlin will try
to find the girls for the fashion show
before Lisa arrives from Paris. But the
challenge is bigger than expected. Hêlin
is going through the city with Nezmi, who helps her, trying to find young,
beautiful, special girls, but also older
women, between 16 to 40 years old. All
the girls dream of being part of the
show but the men (husbands, brothers,
uncle, etc.) don't accept to let the girls parade. Hêlin has much difficulties to go
on with the project. The problem is not
the women, but the men. However
Hêlin finds a young girl, very special
named Gulé. Gulé will get married but
her husband is kind and open minded, very proud to see Gulé parade for the
show. When Lisa arrives from Paris,
nothing is done, there are no girls
available, Lisa is upset and the crew is
in stress. They have to rush to get the
show ready. They have all sorts of difficulties to achieve their goal.
Meanwhile, Gulé, the young beautiful
girl, gets married but her husband
betrays her and does not let her free
anymore, « now you are mine. » he
says. Lisa wants to see Gulé, but Gulé has disappeared - Lisa, Hêlin and Nezmi
go away to find the girl.

У вас австралийский темперамент! 
Может ли человек, живущий среди огромных голубых пляжей и серфингистов, иметь вспыльчивый характер? Нет. Вы привыкли быть расслабленным и принимать каждый день таким, какой он есть. У вас легкий и непринужденный характер, который тем не менее делает вас невероятно популярным, куда бы вы ни отправились. Окружающие вас люди не устают наслаждаться вашим веселым нравом.

Большую часть времени вы веселый экстраверт. Мелкие проблемы очень редко беспокоят вас. У вас широкий круг интересов и увлечений, которые занимают почти все свободное время и почти не оставляют времени для грусти. Но, когда кому-то все-таки удается вывести вас из себя, ваш гнев может сравниться с тысячами огненных перцев! Вы можете заставить людей чувствовать себя маленькими и ничтожными лишь одним взглядом! Но так вы поступаете только с теми, кто действительно это заслужил.

У вас бразильский темперамент


Большую часть времени вы веселый экстраверт. Мелкие проблемы очень редко беспокоят вас. У вас широкий круг интересов и увлечений, которые занимают почти все свободное время и почти не оставляют времени для грусти. Но, когда кому-то все-таки удается вывести вас из себя, ваш гнев может сравниться с тысячами огненных перцев! Вы можете заставить людей чувствовать себя маленькими и ничтожными лишь одним взглядом! Но так вы поступаете только с теми, кто действительно это заслужил.

Пред родилния дом. АЙше на прозореца, а 'Асан отдолу пита:
- Айше, на кого прилича бебето?
- Аааа, не го познаваш.

Вы до поры до времени можете спокойно переносить разочарования, но стоит кому-то перейти черту - и вы взрываетесь. Вы никогда наверняка не знаете, когда ваши эмоции выплеснутся наружу. Порой достаточно одного комментария в ваш адрес, чтобы вывести вас из себя, а иногда и в сложных ситуациях вы держите себя в руках. Это все оттого, что вы яро желаете сделать мир идеальным. Вы хотите, чтобы он правильно функционировал, друзья были совершенными, а любовь всегда страстной, и, когда что-то происходит не так, вас это бесконечно огорчает.

Всяка една страна по света се гордее поне с няколко свои изключителни личности, било то радетели за свобода, защитници на човешки права, политици или хора на изкуството. Те са се загнездили толкова дълбоко в националното самосъзнание, че почти всеки знае не просто имената им, а и множество легенди за битието и делата им.

Точно такъв е случаят с Владимир Димитров-Майстора (1 февруари 1882 г. – 29 септември 1960 г.). Според всеобщото мнение у нас Майстора е безспорният символ на българското изобразително изкуство за всички времена. Роден в с. Фролош в област Кюстендил, Майстора рисува най-известните си картини в с. Шишковци в същата област, където живее в периода 1924-1951 г.

Сред тези картини е и „Момиче със слънчогледи“, на която е представена красива девойка от с. Шишковци, с бяла забрадка, на жълтозелен фон от слънчогледи. Днес момичето със слънчогледите е на 89 г. и живее в община Невестино, област Кюстендил.

Въпреки първоначалното си притеснение, Тодорка Григорова, по-известна като баба Тодорка, ме приема в скромния си дом с отворени обятия.

момичето със слънчогледите

„Докато бех у Шишковци, [Майстора] три пъти ме е рисувал. После дойдох тука. Край вече! Разделихме се и он умре после у София“, започва разказа си тя.

Баба Тодорка е родена на 1 ноември 1926 г. в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С радост си спомня за дните, когато всички са били заедно и са живеели сравнително добър живот за онези времена. През 1949 г. тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За съжаление съпругът ѝ си отива от този свят преди 34 години и оттогава тя живее сама. От време на време я навестяват синът и дъщеря ѝ, както и внуците ѝ.

„Майстора не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде [и вика] Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“

Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.

„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“

„Щом иска Майстора да те рисува, нека те рисува“, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка обикновено го канела на вечеря у дома. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни продукти. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.

„Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак“, разправял художникът и хапвал доволно в компанията на семейството.

С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да ходи на гости, продължава разказа си старицата. Отличавал се с добрите си обноски и завидна скромност.

„Беше човек на место. У него немаше лоши приказки. Интелигентен човек, весел човек, приказва ти… Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте.“

Като лидер на момичетата в квартала, баба Тодорка събирала 3-4 от тях, отивали заедно в квартирата на Майстора и започвали низ от песни, танци и игри, които продължавали до ранните часове на сутринта.

Баба Тодорка потвърждава многобройните твърдения, че Майстора водел почти монашески живот. Предпочитал да раздава, отколкото да получава.

„Бедните ги почиташе много. Даваше им пари, даваше им дрехи, даваше им обуща.“

Стаята, в която си говорим, изпълнява функциите и на кухня, и на дневна, и на спалня. По стените са закачени десетки снимки, които пазят спомена за живота на баба Тодорка като млада. Въпреки че е в повече от добро здраве за възрастта си, тя признава, че отскоро е започнала да използва бастун, защото постепенно отмалявала.

„Мъчно ми е. Като гледам каква съм хубава била, пък сега каква съм“, обобщава тя. Когато погледне към една от снимките, на която тя и други деца са заедно с Майстора, на мига ѝ става още по-тежко на сърцето.

Баба Тодорка е навършила 89 г. само преди няколко дни. Получава пенсия в размер на 210 лв. на базата на стажа, който е натрупала в местното ТКЗС. Признава, че само тя си знае как се справя с такъв малък бюджет, но пък е благодарна на един от внуците си, който много я обича и продължава да ѝ помага по един или друг начин.

Около 40 минути след началото на разговора ни баба Тодорка ме изпраща. Напускам не просто дома ѝ, а и един магичен свят, изпълнен с романтика и добрина, до който се докоснах благодарение на емоционалния ѝ разказ.

http://truestory.bg/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D … 1%87%D1%83%D1%82/