АВГУСТинче вече бяга, мама за коледен хаос се стяга!

Мама Ирина къде я намерихте, че и втори път и то зимно време....ужас направо.....дано се възстанови малката бонбона. Ох не е една беда...

Асти, беше с циститни оплаквания първия път и в болницата ни лепнаха вируса. Тя не е ваксинирана,заради чревните  проблеми  ....       Много болни има , на мъжо колегите всички или някой в семейството или те. И на свиждане като идваха в болницата бащите се оплакваха масово. Момченце в нашата стая я зарази, бяха влезли за спазъм, излязоха с повръщане. Малката зарази и батко си и баща си. Ужасно е , едва оцеляхме, много гаден щам.                        

И ние бяхме с ротавирус. Не бих понесла да го изживея още един път. Кажете как да се пазим? Да избягваме контакти с хора?

Правете инхалации е моят съвет! 

Бързо оправяне на всички болнички дечица! За съжаление, незивисимо от яслата, вече са по-големи, пипат навсякъде, бъркат по устите и изграждат имунитет. Ще поболедуват и ще влязат в ритъм. Много е неприятно! 

Бързо оздравяване на болничките и възстановяване и на мамите от кошмара "болно дете"
Nutty,  силно запарена баня, по-дълго къпане и после вадехме повече сополи. А през деня слагах да ври вода или чай от лайка и стояхме близо до тенджерата, уж да гледаме как бълбука водата.

Десимира, не дава! Такъв рев няма просто....

elliee ротавирусът е много устойчив на дезинфекция. Остава върху ръцете 2часа след измиване.  в червата е до 57 ден след боледуване. Заразата се предава и от здрав заразоносител и от хомити/неуд. предмет-играчки/. Уж след второто боледуване се изграждал имунитет. На беба това и беше трето , най--тежко   Баткото колко пъти го е прекарал, всеки път различно тежко, няма я тази логика дето док. я коментират. Аз бях наясно  какво ни чака без ваксината...
Давай сега пробиотик по-дълго време, че да няма други по-сериозни последици.

Олеее много болни - оправяйте се бързо всички 
И мен много ме е страх от болести и само дебна на площадката някой да не кашля. Добре, че са свестни в квартала, болните не ги водят при другите. Започнах да му давам черен бъз, дано пропуснем вълната на грипа 
Благодаря на Шехина за предложението за театър в квартала,не бях им заглеждала програмата досега. Ще се възползваме скоро.
Пипи, къде чете заразстройство на съня на 18 мес.? Май и нас ни е хванало  Това, което си писала, все едно са мои думи - по над час приспиване и като мръдна - рев. Дано скоро мине, че не се трае.

Заповядай. На английски са, но сигурно не ти е проблем:

http://askmoxie.org/2006/04/qa_18month_slee.html

http://www.babysleepsite.com/baby-sleep-patterns/why-18-month-sl … n-can-be-hardest/

Аз се ориентирам по отношението му към влизнането ми в банята. Ако плаче, значи пак е в прилепчив период и чакам да мине, за да се оправи и спането. Напоследък не реве истерично, само помрънква и ако му говоря зад вратата кротува. Но сънят не се е оправил, дано наистина скоро, аз започвам работа и не ми се мисли ако все така не спим как ще е

До мамите с по- големи деца ( а може и другите да се включат). Имам нужда от съвет. Баткото го е обзел панически страх. На училище гледат някакви страшни филмчета и сега вече страхът ескалира. Не иска да си спи в стаята, спи в хола, но пак посред нощ идва при нас. Не иска да се къпе сам. Дори през деня по светло не иска да стои сам. Взема малкия със себе си, когато ходи до тоалетна . Ужаст някакъв. Незнам как да му помогна. Знам, че за да го преодолее трябва да се срещне със страха си, но той се противопоставя и измисля всякакви варианти да го избегне. Аз колкото го подтиквам без да се усети, той толкова умело се измъква. Безсилна съм!

Кремолин, от какво се страхува? Преди време гледах едно интервю с баща, който беше написал цяла книга за това как е подхождал с децата си в подобни и други шантави ситуации. Впечатли ме как е реагирал, когато детето му се страхувало от чудовища под леглото/в гардероба и т.н. Ми просто малкият като му казал, че под леглото има чудовище, той надникнал и казал "прав си". Събрали всички войничета, които хлапето имало и провели въображаема война, която разбира се спечелили. С това за него казусът бил решен. Впечатлих се....нямаше да се сетя, но съм и с първо дете. Дано съм ти от някаква полза.....

Колко е голям? Страхува ли се от нещо конкретно?
Моите батковци все още се страхуват щафетно...  Тъкмо единия си преодолее страха от нещо си и започва другият и така се въртим в един кръг. А вече са на 10 години, гаджета очаквам да заглеждат.  Най-мразя да се съберат с други деца и после да ми разказват кой какво е разказвал и как ги било страх. Еми, не ги слушайте измислиците на другите деца! Гледат някакви страшни клипчета и т.н.
Според мен "лечението" е времето. Ще мине време и ще забрави страхът си, просто си трябва търпение. Също и обясняване, но най-вече търпение и опит за разбиране. Жорко в момента се страхува от някакъв образ от някакъв страшен клип и въпреки, че разбира, че това е измислица, явно е по-силно от него... Взима на бегом коридора. Днес даже си удари рамото в рамката на вратата, докато връхлиташе в хола...  Аз му се смея, той също се смее... ще отмине и това....

Хайде да раздвижа темата....с много жалване.....
 
физически и психически съм изтощено, но чак ме е срам като се сетя, че две мами са били с децата в болница.....Боян от сряда вечер е на антибиотик. Почувствах се смазана, като майка и провалена т.к. взех грешно решение в понеделник, когато лекарката ми каза да почваме антибиотик, а аз отказах. Досега щяхме да сме забравили. Детето се измъчи и куп лекарства. От неделя вечерта на всеки 24 часа сме пили две дози нурофен и две панадол (свършихме и двете опаковки и купихме нови), Дори не слагам сиропите и др. лекарства. Сряда сутрин го водих пак на лекар и ми казаха макс ден и ако вдигне пак 39 да почвам антибиотика. Тогава още имах кураж, че ще се справи сам и ще се размине т.к. вдигаше 39+, но като цяло беше ОК. Следобед само, че много се влоши изведнъж и пратих ММ за антибиотик. Направо се изплаших, взе да кашля ужасно много (до тогава покашляше рядко), носа му се запуши и още повече го затрудни в дишането и отказа да се храни, което е проблем и до днес. Реално до тази вечер в която дадох 5-ти път антибиотик, го е пил все на гладен стомах. Какво ли не му предлагам, как ли не го предлагам, не и не. Вчера беше на няколко солети и малко кисело мляко с което слава богу пробутах пробиотика, но все пак днес имахме и раздрискване, то като пие лекарства на гладно няма как. Снощи пак вдигна 39+ и вече даже си поплаках, защото нервите ми не издържаха.....дали действа антибиотика, колко много парацетамол и ибопрофен пое....нагладно......той докато не свали под 38,5 не заспива и всяка нощ по един два часа след лекарството правим и компреси и е рев, докато смъкнем....забравих да добавя, че и една доза хексалгин получи сряда вечер с началото на антибиотика, когато най-зле изглеждаха нещата и панадола не смъкна Т, а кашлицата го измъчваше. Още една "отрова" към седмичното му меню.
И все пак днес е първия ден в който видимо има подобрени. След снощи не е вдигал  висока Т и даже следобед нямаше никаква, но следобед пак беше около 37,5. Отказва да яде, но на вечеря все пак имах пробив. Моля се тази нощ да няма висока Т.
Оххх много се оплаках,......мисля, че и др седмица не мога да го дам на ясла, което е най-тъпото, защото от следващата съм на работа. Реално не съм много сигурна дали ще е готов за целодневно оставяне...въобще сега сме извън всякакви режими и не знам кога ще влезем в ритъм, а и  е хубаво като спрем антибиотика да стой още няколко дни, за да се стабилизира, а не да го изпратя и веднага пак да се разболее отслабен от антибиотика.

Оххххх хайде, че съм досадна вече.

Момичетата може да разкажете за болничния престой. Сигурно е кошмарен, но мисля, че ще е полезно да сме подготвени за такава ситуация.

Асти, хубаво е, че Боян вече е по-добре. Не се упраквай за решенията си, като майка си взела най-доброто за детето ти! За съжаление вкарването на бебето в среда с много деца посред зима неминуемо води до разболяване... Дано следващите ви да са по-леки, да е изградил някакъв имунитет и да изкарва все по-леко следващите инфекции. Аз, тъй като съм минала по този път с двама, отложих даването на Миа на ясла. Оказа се, че колкото и да е трудно да се гледа бебе/малко дете, в пъти по-трудно е да се гледа БОЛНО бебе/малко дете. Но, детските болести са си детски болести и трябва да се изболедуват, за да си иградят имунитет и ние трябва да го преживеем.

Такова затишие в темата, че се замислих дали не е пусната нова тема, а аз си чакам тук... 

Аз също ще се пооплаквам малко...  Не знам в коя седмица сме, не знам какви зъби никнат, но вчера бях готова с оставката си, стига да имаше кой да ми я приеме...  Стана в 8 и до 10,30 не спря да се тръшка и да реве. За всичко! Не дава да я облека, съблека, памперса, да я забърша, да измия ръцете, да взема нещо, да оставя нещо..... ей полудях! После се прибраха братята и тотално ми изби баланса като започнахме с едни домашни, а мадам спа само час и половина. Накрая си го изкарах на всички и мирясах...  Е, днес беше по-поносимо. Ако са кучешки зъби поне знам, че ще му се види края на това кривене, неспане и т.н.

Асти, гуш! Много ме е страх с тези болести.....оправяйте се бързо!
Десимира, и на беба й расте кучешки зъб. Драмата е голяма...
Ние имаме определено проблем, незнам какъв. Имаше задната хрема, лекуваме много упорито. Сега вече може и да се изтегли нещо с аспиратор, което пак е нещо. Не кашля вече, но диша тежко. Дори хърка....незнам какво е това чудо, притеснено ми е. Още капем капки, ринитали, цинабсини....като легне докато заспи диша прекрасно. И заспи ли се започва с това хъркане и тежко дишане. Водихме я на УНГ, ок й беше всичко. Водихме я два пъти на педи, чисти дробчета. Незнам вече....