Какво се случва, след като сираците напуснат домовете?

Чувала съм това-онова, че им намират работа, квартира. Но само бегло. Не знам никакви подробности и едва ли за всички важи.

Ами нищо не се случва. Държавата се грижи за тях до пълнолетието им, а после ги подритва.
Левендър е добре запозната, нека тя да каже

Дуци го е написала нищо. От домовете излизат на 18, и да искат и да не искат, както е написала Дуци държавата ги изритва.
Има общежития за временно настаняване, но там престоя е по 3 или 6 месеца. Започват да търсят квартири, работа и т.н. Доста от децата излизат с професии от домовете, провеждат им курсове там.
Ивет може да ти напише как протича ежеднението на някои от напусналите домове деца. Казвам деца, но те са си големи хора. Сорри.
Някои от сираците получават пенсии, които си взимат от домовете.
Някои от директорите си проверяват редовно "питомците", нищо че са напуснали домовете. Пиша някои директори, защото съм виждала и всеотдайни и непукисти.

За жалост положението е точно такова. Доста от децата в тези домове излизат с образование, което не е дотатъчно да продължат да учат, тъй като в домовете се провежда политика те да учат по програма на помощните училища. Не знам защо.
Има няколко неправителствени организации, които работят с такива младежи, но както сами се сещате твърде малко са и не могат да обхванат всички. След като завършат социален работник им помага да намерят работа, но рядко освен за чистачи и общи работници за  друго да ги вземат .
Познавам момичета излезли от такива домове и от тях знам, че някои имат шанс след осми клас да продължат да учат в техникуми, където учителите ги вземат под своя упека и им дават добър старт в живота, но пак за жалост това е по-скоро изключение от колкото масова практика.
Ужасно много от тях стават проститутки и наркомани  Животът в тези училища-"домове" е ужасно труден. Всеки ден се бориш, за да оцелееш и да останеш невредим и цялостен. Големите експлоатират малките и ги третират като роби. Знам дори за случаи, когато си поставят татуиран знак върху тях с някакъв номер или име, за да се знае, че са тяхна собственост. За жалост има и много сексуален тормоз, а и нерядко той идва и от възпитатели и пазачи в училището.
Добрата новина е, че не на всякъде е така и че въпреки всичко има хора на които им пука какви българи растат и се развиват по тези учебни заведения.
Ако някога се чудите как и с какво можете да помогнете е добре да знаете, че тези деца и млади хора освен от материални подаръци имат особено голяма нужда от ВНИМАНИЕ.
Ако някога разберете за акции по домове и желаете да се включите или се запознаете с младеж излязъл от такова място просто говорете с тях, насърчавайте ги и ги окуражавайте.

Колкото и фрапиращо да звучи, но знам за случаи, когато примерно получават нови дрехи от дарения (анцузи ) и те отиват и ги продават в селото или в града където са, за никакви пари, просто защото държавата им дава много малки стипендии и те не могат да си покрият разходите. Ако се чудите за какви разходи говоря...ми например дамски превръзки, които иначе раздава велдшера в училището, но ограничени бройки.
 Абе, горките деца и младежи. Толкова ме яд на тази наша ужасна система, която дпуска млади хора да изпадат в такова безизходно и тежко положение.

    Много е гадно като се  замислим , обаче все един ден ще излязат.....няма как....тежко е без родители, мисля ,че повечето са  с някаква психическа травма....звучи ми ужасно.....без  родители , а и обществото все с  едно на ум... порочен кръг....Детето трябва да си е  с родителите ...., всяка друга ситуация   го прави по някакъв начин инвалид....Сега , когато имам дете виждам  нещата по друг начин , някак си съм особено чувствителна към всичко ,свързано с деца.....втриса  ме да си мисля какви още по-лоши неща се случват с деца....да не се отклонявам.....

Имам приятелка, която е израснала в такъв дом. По-точно подхвърляли са я из доста домове из страната. На 27 е, няма семейство, имам предвид собствено и едвали ще има, защото се страхува. Знае, че няма родители, на които да разчита и с всичко се оправя сама.

А още по-гадното е как ще е оценена като кандидат булка ...грубо казано ....защото всеки гледа , мисли , хората са  винаги с едно на ум ...гадно е.....понякога не дават на такива сираци дори възможността да се покажат и докажат ...аз съм  от типа "спасителка" ...все   се  спускам да помагам на един вид ощетени хора....абе ...мани ....неможем да променим света....идеалисти като мен....

Здравейте.
Работя за голяма неправителствена организация по проект
с 15 институции в България, от 3 години. Предстои дай боже да продължим още 3.

Сега, ако говорим за деца, които са в домове за отглеждане и възпитание на деца , лишени от родителски грижи ( това са т.нар домове) децата имат право да стоят в такъв дом до навършване на пълнолетие. След това могат да бъдат настанени в жилища за временно настаняване , където могат да живеят мисля, че до 1 година.
После държавата не продължава с грижата си, тъй като не е и нормално да продължава.
това не са деца на държавата.
има организации, които имат програми за ресоциализация, намиране на работа и тн. Не искам да задълбавам, ако някой иска да научи повече може да ми пише на лични.

Някои коментари върху написаното преди мен ( по точки, че ми е по-лесно да се структурирам):

1. Децата не учат по програма за помощни училища. Те ходят в общообразователни училища в населеното място , където е дома. Домът е място където се прибират да живеят. Домът не е учебно заведение.
2. Пo - malko от 1 % от децата, които живеят в домове са сираци. 99% имат родители и роднини при които да се върнат след напускане на дома ( и така става в общия случай)
3. институционалната грижа по принцип е нещо, което трябва да отмине с времето и такава е политиката на държавата ( т.е да се закриват и да се дават алтернативи на институционална грижа, като приемно смеейство например), но за голям процент от децата това е грижа, която е  по-добра от това да се върнат в семената си среда. Тоест , за голяма част от децата това е спасение и затова домовете не се закриват със светкавична скорост.
4. държавата не им дава стипендии. Те получават джобни пари, които са между 3 до 10 -12  лв на месец ( може и повече, но никога не са над 20 лв. месечно и не знам как се решават)
5. Голяма част от децата получават помощ от родители и семейство ( не е рядко явление мобилния телефон). Някои са изпратени в дом, за да могат да учат в големия град, а родителите нямат пари за наем.
6. Приказки стил Дейвид Копърфилд са само приказки.  за 3 години не съм се сблъсквала с ужасиите, за които говори едно момиче тук - татуировки, роби и тн, а съм близка с децата и съм била в ситуации на споделяне. 
7. Сексуален тормоз и насилие от страна на възпитателите - не съм се срещала, въпреки че част от работата ми е да регистрирам такива случаи - напротив, децата са много, много привързани към някой възпитател и го олицетворяват, като родител.  Например миналото лято правих лагер за такива деца и едва отлепихме девойките от Монтана от господина. Не можехме да ги накараме нищо, ама нищо да направят без неговата подкрепа. Мразехме го. Но те бяха просто привързани към него.
8. Системата не допуска децата да изпадат в такова положение. В България има 11 000 такива деца и те са изоставени от родителите си. Родителите допускат децата им да отиват в домове. Системата се опитва да реагира и има положителни промени, но разбира се, много бавни.
9. За това, че децата имат нужда от Внимание - така е, по принцип. Но хора, които не са обучени в това как да общуват с инситутционализирани деца не би трябвало да подхождат лекомислено към този в-с от съчуствие и състрадание. Едно обучение преминава през общуване, изграждане на граници на доверие и тн и тн и тн.
Имайте предвид, че в дома в гр. Х още помнят децата, че съм им обещала да се върна.
аз го казах ' айде пак ще се видим' все едно го казвам на приятелка , а те чакат да се върна и после пишат писма ' нали обеща да дойдеш април'. Тоест, човек трябва да има специална подготовка.
10. Искам да кажа и за стандарта им - храна: има порцион дневен, който е стандартен - ако видите колко пъти седмично ядат месо ще си кажете 'брей'. освен това са облечени и обути, не са в дрипи. имат помощи доста. последния път раздавах лятото раници , които бяха ДжамСпорт - за такава раница човек убивам - на никой не направи впечатление.
Голямата част са вече с изграден манталитет, че някой нещо им дължи и че трябва да им даде. Дарението не направи никакво, ама никакво впечатление. Това е нанесена вреда вече на цяло поколение такива деца ( от 90тте насам).

По-миналото лято август имахме в складовете спанак замразен. И един петък трябваше да изключим фризерите. затова спешно трябваше да се намерят домове да дойдат да вземат спанака. Въртях телефони цяла седмица. НИКОЙ не искаше да приеме дарението.
Само дома в с. Стойките се отзова и прие дарение.

Децата живеят в трудни условия и са абсолютни манипулатори. Ако отидеш така ще те врътне, че докато се усетиш ще си с двата крака в трагедията му, която по всяка вероятност няма да е вярна. Мен така един Жорко ме мота с една история, не можех да спя няколко нощи как да му помогна , накрая се оказа, че лъже.

тоест! накрако постинга ми иска да каже - не страдайте от предрасъдъци -
децата, които не са обгрижени в момента са децата от социално слаби семейства. те са десетки хиляди!те нямат какво да ядат, да облекат, нямат достъп до дарения, нямат нищо! това е трагедията в момента, защото системата няма как да ги регистрира и обгрижва.

 Институциите са овладяни вече ( по-лесно е) от системата и изобщо не са в окаяното положение от началото на 90тте.

И последно - има институции и институции - аз работя и с много отдалечени ( дома в Тотлебен, С. Стойките) , така и със дома който се намира точно срещу Арена, в която софианци си гледат филмите и си хапват пуканчици

Благодаря за вниманието, извинявайте че стана ОООООгроооомен постинг
! 

съгласна съм с някои неща от постинга на lenilaf и с някои не съм
не е вярно ,че само 1 % от децата нямат родители-има много,които на книга се водят с по 1 родител примерно ,но в най-добрият случай знаят само името му-или пък е минавал да ги види за последно преди 5-6 години-тоест на практика нямат
не съм съгласна ,че това не са деца на държавата-защото "СА"-не можеш просто да затвориш вратата пред едно пораснало дете в деня на 18 та му годишнина и да му кажеш-оправяй се сам -доста от децата на 18 не са завършили още основното си образование....малко или много те живеят в едно затворено общество и външният свят ги ужасява-някои изпадат в ужас дори ,когато се наложи да пазаруват в магазин,или пък не могат да си разпределят бюджета ако след 18 живеят по няколко на квартира-не се оправят с елементарни неща
съгласна съм обаче,че много живеят с мисълта ,че сме им длъжни,е държавата им е длъжна и им е много тежко след това...
и аз мога много да говоря за тези вече пораснали деца-от общуването си с тях научих едно-те нямат нужда от съжеление а от приятелство и подкрепа!

В П-в домът за временно настаняване са трите къщи до казармите на Лиляна Димитрова.
И трите са пълни, повечето деца работят - някои са таксиметрови шофьори, сервитьорки има, но почти всички работят.
Живеят мизерно, въпреки че къщите са почти нови. Водят социален живот, имат барче отстрани, вечер излизат.
Има няколко млади майки, които винаги имат нужда от нещо, предимно памперси.
През деня има двама социални работници, който е заинтересован, винаги може да им звънне, оотиде на място и провери какво е положението. Никой с помощ и желание няма да върнат.

и аз това попитах една моя приятелка , която работи с такива деца .
и тя знаеш ли какво ми отговори :

"Нищо не става от тези деца , н-и-щ-о. Какво очакваш да стане от човек , който цял живот е живял в саксия и е бил съжаляван?! "

Има нещо вярно в това. Познавам няколко такива и като че ли малко злоупотребяват с положението си. В смисъл, че спекулират с него. Казват:"Аз съм живял в дом, липсвало ми е това и това, никой не ме е обичал" и т.н.

Има изключения.
Заради тях си струва усилието.

Не може да очаквате от тези деца да говорят езици, да имат маниери, скрупули и ценности
Никой не е отделил време да им даде дори елементарно възпитание
Нищо и нещо в случая са субективни понятия

е , аз нищо не очаквам , наистина ми беше чудно , защото всеки се умилява и помага на деца , а после , когато са на 18 и са си едни полу-деца в известен смисъл ...
тогава напускат дома и нямат и идея , че трябва да се грижат за себе си някак си , никой не ги е научил , няма откъде да го научат  ,

като ми отговори  приятелката  , тогава ми стана ясно , защо е идеята за приемните  семейства - за да им даде модел на поведение  (модел на подражание ) - примерно - търсиш си работа , образоваш се , създаваш си приятелства , соц. контакти , поставяш си цели , гониш ги и т.н.