За и против тръгването на училище от 6 години

  • 56 382
  • 485
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: X
katiABV, показаното не е у-ща,а градина. В у-ще от 4 годишни не спят през деня.

На другото не знам как да ти отговоря, защото е явна провокация с насмешка.
...
1. Учила съм във френско училище лично в периода 2-5 клас.
2. Брат ми живее в САЩ от 1991 година. Двете му дъщери са родени и учат там. Знам каква им е системата и там. Имам и сериозно количество книги със задачи от там, на които пише за каква възраст са.
3. Относно БГ - наистина си зависи от директора и учителите в ДГ. В тази на моите деца се учеше изключително сериозно в 3-4 група.

По тази логика и аз мога съвсем свободно да изразявам мнение за системата в Б-я или в Нова Зеландия примерно?!
Уточнявам, че не живея в Америка.

... Не е като да нямаме съвременни комуникационни средства, включително Интернет, та да не видим какво се учи в по вашите географски ширини.



Интернет ли е важния източник на чиято репутация се позовават твърденията за дадена система? Не твърдя, че е изцяло добра, но и последното изказване за получаването на информация от нета направо ме разсмя. Оборване на гледната точка не означава да се подценява противника, нали?

Последна редакция: сб, 01 окт 2016, 10:26 от Анонимен

# 376
  • София
  • Мнения: 17 652

Благодаря за уточнението - и ти определено грешиш, аз определено мога да чета на английски - доста добре, на доста високо ниво при това.

These nap mats are perfect for little one’s rest time at school.  - означава, че ас перфектни за времето за почивка на мъниците в УЧИЛИЩЕ.Бих допълнила, че всички сме виждали деца - и това на снимката не са 3 годишни деца, а 5-6 годишни. Ходещи в "училище".

Аз нямам конкретни претенции към названията - нека ако искат да наричат и забавачката, че и детската ясла - училище, ако им е приятно нека и магистърските програми да наричат училище  повече ме интересуват резултатите... и в тази връзка експериментът със задачите би бил наистина интересен.

И да, с насмешка е. Това ее динственото, което изпитвам към англо-американската образователна система още от далечната 1987 година, в която се озовах там в 7ми клас. Аз тук учех за 3та година алгебра и геометрия. Там учеха... представете си! Деление на трицифрено число на двуцифрено. Мисля, че се отнася за материала по математика някъде към 4ти клас тук. Ами... насмешка е най-доброто, което мога да изпитам към такава образователна система. "Презрение" би бил по-точен термин.

И понеже ти си в Канада и може би мислиш, че нещата са по-различни от САЩ, ще ти кажа следното. Дъщерята на мой приятел се завърна от Канада - френскоговорящата част - след завършен 5ти клас. След маса пари за частни учители по всичко възможно - и, забележи, по математика, която е на доста универсален език, непознаването на писмения български в достатъчна степен не би могло да е оправдание - успя да свързва някакви 4рки през следващите 2 години. И учеше горкото дете едва ли не денонощно, за да навакса. Забележи, да НАВАКСА пропуските. Едва в 8ми клас, след такава програма - на 16 часа на ден учене през летата и 8 часа допълнителни през учебните години - успя да настигне тукашните си съученици, сега си има вече добри оценки - 5ци и 6ци, но не е истина на каква цена! И не говорим тук за литература, история и др. подобни, а за математика и... представи си, английски език!

Последна редакция: сб, 01 окт 2016, 11:51 от katiABV

# 377
  • Мнения: 5 259
Щото българчетата, които са тръгнали на нашенско училище, без да са били някъде другаде, изобщо не се налага да ходят на уроци, ама въобще. Само дошлите от Канада го правят  Joy

Я погледни пак външното оценяване за седми клас на какво ниво е. За да изкараш тройка ти е достатъчна математика за трети клас. Но дори това не е било достатъчно лесно и всеки трети има двойка. Всеки трети седмокласник не може да покрие ниво по математика за трети клас! Без да е ходил в Канада! Представяш ли си? Колко ни е яка системата и какви сложни задачи включва, нищо, че половината деца нищо не вдяват!

И като ще си даваме конкретни примери, племенникът ми е роден в Англия и само там е живял, вкл. ходил и на училище. С две години е по-малък от дъщеря ми. По нашите стандарти сега щеше да е първокласник (7г и 3м). Учи по тяхната система чрез сайта Mathletics. И се справя с математиката по-добре от дъщеря ми. А  тя не е като да е зле, класира се добре на състезания, има и медал. И той пак е по-добър от нея, въпреки английската система и двете си години "заднина". Умножение и деление на двуцифрени числа отдавна го е усвоил. Системата им го позволява. Нищо, че ако беше тук, още щеше да се учи да пише единички по няколко страници.

# 378
  • София
  • Мнения: 17 652

 Rolling Eyes

На 7 години дели двуцифрени числа - и това го намираш за плюс!?
Освен, ако случайно името му не е Ойлер, Гаус или Дирак... просто е с осакатено детство.  Tired Пък ако е някой от тези тримата - да ти кажа, и със система, и без система, все щеше да е там, където е... Гаус е проверявал сметките на баща си (счетоводител) и му е поправял грешките на 3. Ама не бих го предложила за цел на всяко средно статистическо дете.

# 379
  • Мнения: 5 259
Ами не, просто не знаеш за какво говориш. Затова ти казах, че е хубаво да се информира човек и тогава да дава мнение.
Сайтът Матлетикс, по който учат в Англия и Канада (а може би и другаде) е сайт с нещо като игри. Всяко дете трябва по 20 минути на ден да играе на него. Сам си избира кои задачи, кое ниво и най-вече като допусне грешка, може да започне нивото отначало, докато го направи както трябва. За 20 минути едно дете решава едни задачи, друго - други, според възможностите си.
Задачите имат различни нива на трудност и детето се учи на материала играейки. Някои деца на неговата възраст може да се мъчат върху 2+2, но той като е минал това и е преценил, че му е лесно, си е цъкнал да му дава задачи с по-голяма трудност и така е стигнал до по-високо ниво.

Едно от най-големите предимства на тази система, е относителната ѝ персонализираност. При нас всички решават от едни и същи помагала и повтарят до припадък едни и същи задачи, дори да са им лесни. Ето, сега първокласниците имат да изпишат сума ти страници с цифричката 1, все едно учат калиграфия, а не математика.
Там не губят време с калиграфия и могат да продължават по "стълбичката" до където им стигат възможностите и интереса.
Затова системата като методика е по-добра. Който може, ще стигне до по-нагоре, на когото му е трудно ще покрие само минимума, но всички ще научат зададения материал, а няма да се стига до ситуации, в които седмокласници не могат да решат задачи за трети клас.

При нас се препуска и никакви мерки не се вземат, за да се повиши нивото на усвояемост. Учебниците са пълни с много сложен материал, но не и главите на учениците. Добрата методика не е да напълниш учебниците със сложни задачи. В това отношение сме първи или сред първите. Наистина необходимият минимум поматематика в другите държави е по-малък като обем от нашия материал, но пък усвояемостта им е много висока.

# 380
  • София
  • Мнения: 17 652

С други думи е наизустил някакви неща, без изобщо да разбира какво прави. Условен рефлекс. Синьо копче = храна, червено копче = електричество, ама защо, какво се крие зад тези неща, какъв е принципът, какъв е смисълът - е, както дойде, важното е, че се правим на калкулатори.
Е, не, мерси.
М/у другото, как се справя със задачите от движение? Един влак тръгва от Лондон към... някъде си на 25.01 в 18ч. със скорост 82км/ч, друг идва от Ламанша със скорост 98км/ч, в момента на тръгването е на 53к. от лондонската гара, кога ще се срещнат и на какво разстояние от Лондон? Как ще се справи с това? Понеже това е смисълът от умножението и деление - не просто да си показваме паметта, за тази цел е далеч по-продуктивно да се запаметяват стихове.

# 381
  • Мнения: X
Юна, казваш, че едното решава 2+ 2, а другото дели двуцифрени.
В училище как един учител ще учи половината деца на събиране на едноцифрени, другите на деление на двуцифрени?
Абсурдно е.
Как това дете е научило да дели? Само ли, мама и тати ли? Щото това няма как да се е случило в училище.
Все пак и там си имат учебници, учебни програми и не може на всяко дете да се преподава коренно различен материал.
И тука децата, които имат повече знания и итереси могат да се развиват без проблем.

# 382
  • София
  • Мнения: 17 652

С играта. Просто механично запомня правилните отговори - понеже има ограничен брой въпроси - хората с добра памет това го умеят. След което могат да решават тестове на, примерно, корейски без никога в живота си да са учили корейски или да разбират каквото и да било от езика. Просто запомнят как изглежда въпроса и кой е правилният отговор (особено пък ако са тестови въпроси, а не с отворен отговор, става още по-лесно).


По принцип добра проверка дали става въпрос за познание или просто механично запаметяване тук би бил опита да се разделят числа с реален (не целочислен) резултат. Разликата - принципно - не е голяма "като нямаш какво повече да свалиш слагаш точка" - и веднага ще си проличи дали детето е усвоило техниката на деление или просто е усвоило, така да се каже, надиграло играта.

# 383
  • Мнения: 5 259
Напротив, няма едни и същи задачи, които да наизусти. Дори да повториш нивото, дава различни задачи.
Коментираш нещо, което изобщо не разбираш.
Има и текстови задачи. Има и за движение. Методиката е "стъпка по стъпка", т.е. всяко следващо нещо, което се дава за упражняване, е със съвсем мъничко по-трудно от вече усвоеното.

"Играта" е огромна по мащаби и количество материал. Не е това, което Кати си представя. Едно ниво (с хилядите му упражнения по всеки раздел (разделите са десетки), може да се цъка цяла година всеки ден и пак няма да се изчерпи всичко.

Учителката получава репорт от сайта какво е решавало детето, кои теми, какви резултати е получило и може да му следи нивото. И така на всяко дете. За нея е важно някое да не изостава под минимума и всяко да не пропуска да се упражнява по 20 минути на ден (в репорта пише и колко минути е решавало). От там нататък до къде стига като максимум си е негова работа.

Как се е научило да дели. Тестовете са доста визуални и са направни така, че да са ясни за осмисляне. В най-лесното ниво по делене имаш картинки, които да разделиш на групи. Можеш да драгваш предметите с мишката. След като схванеш не абстрактно, а конкретно какво е това чудо деленето, минаваш на по-висока трудност. Както казах подходът е всяко следващо ниво да надхвърля със съвсем малко вече усвоеното, за да може всяко ниво да носи ново умение.

Родителите не са се занимавали с детето си и не са го обучавали те. Най-много да са поглеждали репортите от сайта. Обяснението от родител не може да бъде по-добро методически от използвания в сайта подход, защото в науката методика отдавна е открито, че най-добре се осмислят нови неща, когато детето само́ направи откритието/извода. Така че тук с визуалните тестове то е подтиквано към откритие и чрез този метод усвоява. Някой да му го каже/обясни няма същия ефект.

Очаквам нова порция щуротии от Кати  Laughing

# 384
  • София
  • Мнения: 17 652

 Rolling Eyes

Това дори отказвам да го коментирам, такава глупост е, че няма накъде.
Ще се научи на "деление с опашка" визуално, като "драгва" нек'ви картинки на нейде си, пък учителят ще служи за нещо като надзирател, щото то видиш ли великата игра прави всичко. И ще усвои задачи от движение по същия начин - хайде де. И това ще е за всички. И родителите не са помагали, не, то отрочето е на Гаус брат просто. Пък после ще завалят чушки и домати от небето и от реките ще потече мед и масло.  Rolling Eyes А ние тук сме шарани и верваме на всичко.  Crossing Arms

# 385
  • Мнения: 9 046
Непомня кога съм писала в темата, но ми излизат новите отговори.

Кати страхотна балканска черта е да отричаме всичко с което не сме запознати. Когато някое детет може повече и полага повече усилия....ужас без детство е. Света се развива глобално и доста знания и умения се усвояват в по ранна възраст. Децата ни са адски интуитивни. Коя от вас е седнала с таблета за да показва на детето си как да играе дадена игра. Детето ми е почти на 7. Дели на 2 и 4 нез никой да го е учил. Без никой да му го е оняснявал. Всичко е интуитивно и логически.
Хубаво е да се радваме как се развиват децата....това е тяхното детство. И не мисля че повечето познания действат по зле отколкото да пасат овце....както дядо е правил навремето на 7 годишна възраст.

# 386
  • Мнения: 5 259
Кати, описах първото, най-елементарно ниво по отношение на деленето. Да разделиш няколко обекта в няколко групи (бонбони на деца примерно). Въпросът е, че се дава конкретен, а не абстрактен пример и от там нататък е по-лесно. Буквално разделяш и така лесно се схваща, не е нужно друго обяснение, нито да си брат на Гаус.
Някакво междинно ниво съм виждала, в което имаш да разделиш наденички на кучета и да посочиш колко остават (които не могат да се разделят по равно). Ето ти остатък. После има следваща стъпка, после още по-следваща и т.н. Надгражда се с мъничко, така че да не е трудно за схващане и да е очевидно, ако предната стъпка е усвоена.
Такава е методиката.
Също самите примери са специално подбрани, за да насочат внимание към определени рационализации. Като знаеш, че 25 + 25 = 50, то в следващия ще имаш да сметнеш 26 + 26 (примерно), не толкова за да каже колко е, за да упражниш използването на рационализацията от предния пример. И т.н. Нещата са много добре обмислени методически.
Имат и система за поощрения - раздават нещо (виртуални стикери примерно) за всеки получени 1000 точки ако не се лъжа. Децата се стремят да направят х теста без грешка или у точки на седмица и да вземат някакъв бонус. И за това има наука, измислено е как да се стимулира интерес.
Наградите са витруални, просто ти изписва на екрана, че си ги получил, но работи.

По този начин се учи по-ефективно, отколкото с нашите примерчета от учебниците, които децата трябва да преписват в тетрадките. Само за преписване на условията, без изобщо да е имало някакво математическо мислене, отива половината време. Ама при нас се цели калиграфия, затова толкова старание полагаме на писането.

# 387
  • София
  • Мнения: 17 652
Непомня кога съм писала в темата, но ми излизат новите отговори.

Кати страхотна балканска черта е да отричаме всичко с което не сме запознати. Когато някое детет може повече и полага повече усилия....ужас без детство е. Света се развива глобално и доста знания и умения се усвояват в по ранна възраст. Децата ни са адски интуитивни. Коя от вас е седнала с таблета за да показва на детето си как да играе дадена игра. Детето ми е почти на 7. Дели на 2 и 4 нез никой да го е учил. Без никой да му го е оняснявал. Всичко е интуитивно и логически.
Хубаво е да се радваме как се развиват децата....това е тяхното детство. И не мисля че повечето познания действат по зле отколкото да пасат овце....както дядо е правил навремето на 7 годишна възраст.

Тъй-тъй. Интуитивно откриват деленето с опашка, после интуитивно откриват сумата на аритметична прогресия, после интуитивно откриват логаритмите, а после отиват на гости на извънземните.  hahaha
А може би говоря за неща, които познавам малко по-добре от теб?  Има тук хора, които по-добре от мен познават историята на математиката и великите математици, но... май не си точно ти. Иначе нямаше да сравняваш интуитивното делене на половинки и четвъртини (всяко дете е яло торти и пици) с интуитивно делене на многоцифрени числа.

Като гледам, впрочем, граматиката и пунктуацията не са успели да се развият интуитивно и логически...

# 388
  • София
  • Мнения: 62 595
Харесвам такива игри, стига да са допълнение към обучението, но те са за малки деца. От един момент нататък трябва да минат на символно ниво, не само на образно-нагледно.

# 389
  • Варна
  • Мнения: 936
Моите деца също имаха регистрация в Матлетикс, решаваха задачи, без да знаят английски, харесваше им. Не се оказа много удачно за нас, защото просто нямат време кога да го правят ( това в 1ви и 3ти клас). Заетостта във времето е такава, че няма кога да седнат да си цъкат пред компютъра. Братовчедите в Англия също решават задачи и ситуацията при тях е точно, както Юна я описва. Имат си осигурен достъп до сайта от училище, желателно е всеки ден да правят нещо по задачите и си има класиране. Системата е популярна по целия свят, явно работи и хората са доволни. Няма значение какво мислят българските родители за нея, тя наистина върши работа за справяне с математиката в училище.
И на мен ми стана любопитно, от къде е тази снимка на спящите деца? Поне сред познатите ми в различни страни няма такива, чиито деца да спят в училище. Сещам се, че някой беше разказвал за детска градина в Швеция, там имало помещение с матрачета, ако случайно на някое дете много му се доспи, да има къде да си полегне. Но за училище, за деца над 5 - 6 годишна възраст, не ми беше попадало. katiABV, за какво училище и къде става въпрос?
По въпроса за 6 годишните. Зависи от детето. Някои на 7 и отгоре не са готови за натоварването, което предстои в училище, други и на 6 и месец - два се справят чудесно. Няма универсална формула, всеки би трябвало да си познава добре детето.

Общи условия

Активация на акаунт