По колко основни ястия готвите за вечеря?

Тази тема ме накара да си спомня за една позната, която беше перфектната домакиня - ставаше всяка сутрин в 4-5 часа, за да приготвя закуска на мъжа и детето си, ама не да забърка някакви трици, с които, поради липсата на добре развито животновъдство у нас, започнаха да хранят хората под претекста, че е много здравословно, еко и био, ами класическите закуски, каквито са въртели бабите ни - ръчно разточена баница, катми, гюзлеми и други сложни и трудоемки вкуснотии. След като изпратеше мъжа на работа и детето на училище, се развихряше с прахосмукачката и парцала и в 9 сутринта вече беше приключила  с домакинската работа и тръгваше по съседки на кафе. Вечерта домашните ѝ се прибираха в ухаещия на вкусни гозби дом, сподирени от завистливите погледи на всички съседи. На всичко отгоре през деня ѝ оставаше време и някой лев да изкара - къде търговийка, къде като такси, с две думи - жената-чудо.
Затова дойде като гръм от ясно небе, когато тази перфектна съпруга и майка в един слънчев ден заряза мъж и дете (за мъжа не се знае, но детето си със сигурност обожаваше) и избяга при любовника си. Явно под маската на добрата домакиня все пак се е криела класическата отчаяна съпруга. Няма да разказвам какво се случи по-нататък, няма хепиенд, но не мога да не споделя потресените физиономии на всички съседи от мъжки пол (едва ли дете, което току-що е научило, че Дядо Коледа не съществува, може да изглежда по-стресирано от мъж, който внезапно е осъзнал, че женският пол май наистина не е роден само да Му слугува) и злорадото хихикане на жените им: "Видя ли, бе, видя ли какво стана? А ти ми я даваше за пример! Искаш ли и аз като нея, а, а, искаш ли???".
Та такива ми ти работи стават някой път. Затова е добре съпрузите наистина да са съ-прузи (впрегнати в един пруг) и да си помагат един на друг, за да не стават подобни сакатлъци...