10 c`s, страхотен изказ имаш. Прозвуча ми като някоя лекция от професор в университет: не много разбрано, но определено интригуващо и важно! 
- Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Много често се чувствам чужденка в собствената си държава. Не разбирам околните и не искам да живея техния живот.
+1 Чалга, пиене, простотия и клюки, абе балканският манталитет, толко обичан от мнозина!
Чалгата не е балкански патент, по хората ходи
Ще ударя едно рамо на zlatnata tolumba - моят background е различен от този на 50% от моят роден град, какво остава за хора от чужд град, или държава. Не съм се чувствала външна, или изолирана. Напротив, смятам че приятели и компания се градят навсякъде по един и същи начин - просто намираш сродни индивиди.
Имаме доста приятели,които се върнаха. До сега никой не е дал дори индикации, че съжалява.
Нашето връщане ще е след 5 години....
Нашето връщане ще е след 5 години....
От нашите познати, които се върнаха в България, половината се върнаха пак в щатите до 2-3 години. От останалите 80 % съжаляват, че са се върнали, а другите 20 % - не.
Не познавам никой принуден да се връща. При всеки е избор, с 1-2 изключения като: болна от рак майка в България, за която няма кой друг да се грижи; изтекла виза и невъзможност за оставане поради опасност от преминаване в нелегален статус. Всички останали имат избор и избират, когато се връщат в България. Сигурна съм, че и те са го осмислили. А после пък са си променили плановете и са избрали пак да се върнат, или да останат.
Авторката да се връща, като не и понася. Пък ако се окаже, че вече и България не и понася пак да ходи в Германия, или някъде другаде.
Авторката да се връща, като не и понася. Пък ако се окаже, че вече и България не и понася пак да ходи в Германия, или някъде другаде.
Самон не ми стана ясно каква е възката между моето решение за връщане и това дали някой съжалявал или не за връщането си. Хората сме толкова различни, а да не кажа и че финансово сме много различни. Едни като се върнат отиват да работят за 300 лв (сумата я цитирам от темата), на др не им се налага въобще да работят.
Аз също се върнах в България, но съм отворена отново да замина някъде - естествено не по начина, по който го бях направила навремето като бях на 20 години т.е. ще гледам да си уредя нещата за работа и жилище още преди да отида където и да било. Навремето луди млади юруш на маслините, без пукната пара в джоба и успяхме, справихме се - всички мои познати и приятели станаха успешни хора - всички една добра средна класа. НО много се върнахме и пак сме добре. Може би аз съм недоволната от някои неща, ноооо пълно щастие явно няма.
В България ме дразнят много неща и както някой беше написал ако мога да си взема семейството и да отида в някоя топла страна ще е супер, но не става така лесно.
В България ме дразнят много неща и както някой беше написал ако мога да си взема семейството и да отида в някоя топла страна ще е супер, но не става така лесно.
Аз работя предимно с чужденци и въпреки, че осъзнавам факта, че не всички са добри хора, смятам, че няма такива злобни хорица като нас. При тях никой не ти гледа в паничката, никой не ти прави мръсно и т.н. За възпитанието им - думи нямам. Вярно, студени хора са и има лоши сред тях, но поне са честни..
Аз понякога имам чувството, че Щази още си действа при нас.Веднъж си бях взела кола под наем, паркирам пред нас и съвсем леко закачам колата зад мен. Слязох, огледах добре, нямаше нищо и се прибрах. След малко цъфна полицията, някой мил съсед е гледал през прозореца и се е обадил.
Втори случай, пътувам с приятелка, отиваме на събиране с приятели. По време на пътуването ми сподели нещо и отбих колата, за да си поговорим на спокойствие. След няма и 20 мин, хоп, полиция. Пак някой притеснено е зяпал през прозореца и е решл, че сме много подозрителни.