Бихте ли се върнали в България?

Не бих се върнала, освен при тежко болен родител (дано да са ми живи и здрави по-дълго и да не се налага такова нещо!).

Или евентуално ако ми предложат немската ми заплата в България, тогава бих поживяла на по-млади години в България, но като по-възрастна, когато ми трябва адекватно здравеопазване, за нищо на света не бих си причинила живот в България.

Когато бях ученичка, в последните класове на гимназията (преди 11-12 години), учителката ни по физика разказваше как най-съвременнната диагностична апаратура (тогава беше в някоя от софийските болници) за някакви ракови заболявания може да открие тумори, когато са станали точно 10х по-големи, отколкото някаква немска апаратура, която я имаше в Х болници в Германия вече. Детайлите не си спомням, но жената беше проучила, защото ни обясняваше откъм физични процеси как точно се случва тази образна диагностика и искаше да си осъвремени урока, та беше чела и сравнявала. Откакто го чух това, си казах, че когато имам възможността, бих заминала в развита страна (по моите лични критерии). Не беше единствената причина, де. Бях на 16-17-18 години.

Години по-късно тук, във форума, ми се случва да чета как хора диабетици или с някакви по-редки заболявания, трябва сами да си купуват лекарствата, че лекарства не се доставят, защото печалбата за дадено лекарство била много малка... Дори една много мила бг-мама, която бори раково заболяване и на която желая много кураж, не можеше да си направи химиотерапиите, защото лекарството не е внесено и тя самата беше написала как трябва да си записан в началото на месеца, че иначе свършвало...  . Знам и, че моята баба не си купува всички предписани й лекарства, защото й стават много скъпи  А пък като бях малка, се считаше за голям праз сред бабите да можеш да си купиш американски аспирин...

Това не е държава, това е държавица (мое мнение)... В такава не желая да живея, освен за 2 седмици лятото или зимата, за да се порадвам на морето...

Иначе аз намирам българите за весели, има и позитиви страната, но негативите са такива, че не мога да ги "преглътна" просто така.

Прекалено много значение отдаваш на финансите. Това дали някой съжалява, че се е върнал или е доволен, че се е върнал много рядко е свързано с финанси.

Ако и направиш труда да прочетеш темата ще видиш, че това е една от причните, които се споменава. Ще те помоля да не ми слагаш в устата неща, които си ги мислиш ти или някойм друг.

А финансите са водещи, 100% от българите са икономически емигранти, а и животът е свързан все пак с финанси.

Надали решението България или чужбина го взимат, като се вторачват във дупките по пътищата ни. Точно финансите са главната причина да се избере или предпочете дадена държава, пък дори било и България, макар че трудно заплатата по някоя професия тук, ще бие заплатата по някоя професия извън границите ни! Близките са фактор, но всички емигранти имат близки, пък търсят...препитание! 

Не ми изглежда финансите да са главната причина за авторката. Иначе нямаше какво да се чуди, щеше веднага да реши да отиде където ще има повече пари.

Чак 100 % не са.

За нея не зная, по принцип говоря. Иначе причината аз да се върна беше семейството, но причината да не искам да съм тук са именно финансите! 

Естествено, че не са 100%. Мутра за премиер, избрана 3 пъти, идва много нанагорно за всякакви възрасти.
Нямам намерение да се връщам.

Айде не толкова смело, че някои взимат решения и на различна база

А колко са политическите?

Уж не били важни  финансите, пък казваш, че 100 % са икономически емигранти. Има и други видове. Такива, на които не им понася балканския манталитет; българската политика, такива които не искат да живеят сред чалга и престъпност, цигани и бездомни кучета. Пък има и такива като мен, любовни емигранти Така де, емигрирали по любовни причини

Е те това са сшързани с икономиката...както и любовните- ако беше просперираща икономиката на България, много вероятно съпруга ти (това е образно казано, не визирам точно него), щеяе да иска да дойде в България.

ММ и аз сме от тези, които са емигрирали, за да избягат от българския манталитет, а не по икономически причини. Искахме също така децата ни да имат повече посоки на развитие.

На този етап от живота си категорично не бих се върнала да живея в България. Не казвам "никога", защото съм си научила урока. Но наистина нямам желание да се връщам тук, еле пък с децата.

По стечение на обстоятелствата в момента съм на двуседмична визита в София. Не отричам, че в голяма степен ми е хубаво, най-вече защото мога отново да видя най-близките си роднини. Приятно ми е и да ходя из града. Но си давам сметка, че го гледам през очите на турист. Да, влече ме към района, в който съм родена и израснала, но поради носталгия по детството, не по мястото.

Моето място отдавна вече не е тук и знам, че когато самолетът кацне в НЙС, ще въздъхна с облекчение: "Прибрах се!" 

Оооо в чужбина пък всички бг емигранти общуват само с местни и то само високо интелигентни . Действително обаче , обикновено бг емигранти са недобре приети сред местните , децата им  също .И основно общуването им е точно с балкански индивиди.
Колко от вас общуват основно с местни там където сте ?Да кажем , че това се случва в семейства от смесени бракове .Но в семейства български , типични  бг емигранти , общуването с местни е мираж.