Бихте ли се върнали в България?

Една голяма част от мургавите ни събратя отдавна са се изнесли и хич не им дреме език, интеграция и работа.

Е, всички знаем с какво се занимават голяма част от тях...

В Америка и Канада е много по-лесно, отколкото в Европа.

Eми да ти разкажа предисторията, пък си прецени кое как е било.
Значи моите родители винаги са се грижили да му е добре на брат ми и каквото са имали, все на него са предпочитали да му го дадат. Тези мили хора бяха решили че в тяхната къща ще има самостоятелна жилищна площ, с отделен вход от стълбището към нея, само за брат ми. Той понеже бил 5 години по-дърт, та хайде всичко за него. И пари за кола му даваха даже.
А аз, така както си живеех в тяхната къща, си бях наел една стаичка зад университета, да си водя гаджета там на спокойствие.
Като стана време да се женя, брат ми имаше един едностаен апартамент даден му от общината, но не искаше да отиде да живее там, нито пък ми е предложил аз да отида в него за 5 месеца.
Защо ли ?
Ами от завист, разбира се, защото аз съм си намерил много добра жена, пък неговата няма да ти обяснявам каква е била.
Та когато аз подготвях женитбата ми, си търсих тогава апартамент под наем, а майка ми само разгонваше предлагащите апартамент като се обадят по телефона, щото наемите били много високи. Докато един ден аз бях до телефона, като се обади един и му казах че съм съгласен с наема му и с 3 месеца предплата. Еми майка ми онемя направо, като й казах че ще го плаща годеницата ми, с парите на нейния баща. Майка ми я е било страх да не трябва тя да плаща наем 5 месеца.
Ето така са я посрещнали моята годеница, моите роднини.
А когато им я представих за първи път годеницата ми в тяхната къща, баща ми й каза, че те не ме давали да съм ходел да живея в чужда държава. Да де, не ме давали, ама като заминах да живея при жена ми, после като се връщах всяка година при тях, баща ми искаше да съм го уреждал да работи в Белгия.
Когато аз се изселих, бях по документи съсобственик на имота на родителите ми. Само няколко месеца след като бях се изселил, родителите ми завели дело и ме лишили от собствеността ми, без да ми казват нищо чак до 2010г., когато умря брат ми. На втората година след като се бях върнал на гости и видях че почнали пристройка да правят, да има повече жилищна площ. Аз си помислих че някой се е подписвал вместо мен, че уж съм бил съгласен, защото не знаех че съм бил направо лишен чрез българско съдебно дело от собственост. И не съм ходил да проверявам нищо, щото си мислех че има опасност някой от тях да го вкарат в затвора, за фалшификации. Отидох в общината да си извадя копие от плановете на къщата с пристройките към нея, чак 2012г., след като почина баща ми. А тези планове ми трябваха, защото на брат ми жена му беше измислила да ме лъже че пристройките били незаконни. Естествено дъщеря й се прави че нищо не знае, щото е била бебе когато са строени. А и с майка ми се бяха разбрали и тя да ме будалка, че не знаела кое как е ставало, щото това било мъжка работа и баща ми се е бил разправял.
Ето с такиви хора съм си имал работа аз.

Стават ли за канене на гости в чужбина ?

И аз това казвам....гърби се, увеличи диоптрите, но не всеки има сили и амбиции да издържи това....и не всеки успява....!

Satelit, съжалявам за твоята семейна история. Но тя съвсем не слага знак за равенство между всички роднини, останали в България.

Точно така е.

Мими, обикновено е въпрос на мотивация според мен.

Хм, интересна констатация.
И защо е по-лесно?

Контесо, и аз мисля, че в Сев. Америка е по-лесна интеграцията. Тук почти всички са с емигрантски корени и има много повече толерантност към различното, та и даже неприкрита любознателност.

Фея, това е донякъде така и го разбирам, но за научаването на език и работата по специалността след акредитация и приравняване след курсове( ако има нужда) шансовете са еднакви.

Bullseye   И не са насъсакани срещу румънци и българи от политиците си и медиите им.  

Искам да се върна, особено от снощи, когато за първи път шофирах с дъщеря ми. За да бъда точна, тя шофираше, а аз се молех и натисках въображаемите спирачки, които по обясними причини, липсват в колата ми.
Да, искам да се върна и да се возя на трамвай  номер 5, който от спирка Лагера,  отиваше за 10 минути до центъра. На него ще се качва и дъщеря ми, без значение къде иска да ходи Трамваите са чудесно нещо.
Вече обмислям как точно да овържа домачадието с въжета и да го полека към София.
Младежите на по 15 г. не трябва да шофират, нито да им се позволява да се качват в коли на хора под 25, е, хайде 18:) Въпросните трябва да бъдат качвани в училищни автобуси и в краен случай, какъвто е нашият,  разкарвани от татко насам-натам.
Никакво шофиране, мама остаря с 10-15-20 години и то наведнъж, и то след първи опит

ПП. Само да добавя, че тя вече има Permit.

Не съм много сигурна в това. В Германия например, бившите източногерманци все още срещат повече трудности при намиране на работа, отколкото западногерманците. И в заплащането има разлика. Това по разкази на близки приятели, на които имам пълно доверие.

Та ако има предубеденост към местни, какво остава за "пришълците"?

Дейлили, ако само това е причината, преместете се в тукашен голям град. Нуждата от кола отпада.

Шансовете съобще не са еднакви. Тук има закон, че ако не може да се намери холандец за дадено място, тогава чак може да се наеме чужденец.

Имам братовчед в Торонто и като сме си говорили, той ме гледа с ококорени очи. Трудностите и отношението, което аз съм преживяла са немислими за Канада. За възможностите да не говорим.

Фея, ние сме в голям град но градски транспорт тук не е опция.
Мнението ми по-скоро беше спонтанно-носталгичен повей май съм за темата със спомените.