Бихте ли се върнали в България?

  • 204 870
  • 2 696
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 106
Интересна тема, май късно се включвам, но все пак да си кажа-не бих се върнала в България (за сега), защото България сама по себе си не ми липсва, липсват ми само хората които оставих там.
В предишните страници имаше спорове за това кой как се е интегрирал в новата държава. Интересно ми е да разбера кое точно според вас прави един емигрант интегриран? Много съм мислила по този въпрос и знам че съм постигнала максимума на своята интеграция, но дали е достатъчно не съм сигурна.

# 451
  • Мнения: 3 554
Интересно ми е да разбера кое точно според вас прави един емигрант интегриран? Много съм мислила по този въпрос и знам че съм постигнала максимума на своята интеграция, но дали е достатъчно не съм сигурна.

Според мен отговорът е изненадващо лесен. Един емигрант е интегриран, когато живее по същия начин, по който живеят и местните жители. Ако водиш същия начин на живот като тях, значи си интегрирана. Ако обаче примерно, гледаш само българска телевизия там, и като цяло начина на живот ти се различава, не си.

# 452
  • Мнения: 106
Сирена, това на пръв поглед е така, но животът обикновено е устроен по някакъв начин и хората нямат много избор-налага се малко или много да живеят като местните-да ползват същия вид транспорт, да си пазаруват от същите магазини, да гледат същата телевизия и т.н.Дали това им харесва обаче е съвсем друг въпрос. И къде остават културните различия като начина по който възпитаваме децата си или ценностите които имаме? Те нямат ли значение за интеграцията?

# 453
  • Мнения: 3 554
Ок, тогава добавям, че  един емигрант е интегриран, когато живее по същия начин, по който живеят и местните жители, и този начин на живот му харесва.

# 454
  • загубено
  • Мнения: 7 652
Според мен си интегриран когато се чувстваш добре.
Без значение как живеят местните хора или който и да е друг.

# 455
  • Мнения: 153
Според мен си интегриран когато НЕ живееш само в своята българска черупка, владееш добре местния език, поддържаш контакт и приятелски отношения с местни жители (не е нужно да сте първи приятели, но не и да си разменяш по две приказки само с продавачката в месния супермаркет). И най-важното - се чувстваш добре.

Знам за хора, които живеят 20+ години в Щатите примерно и все още не знаят английски, защото казват "Ами не ми трябва. Има толкова много българи във всяка сфера - работодателят ми, магазинерката, приятелите ми..." Това не е интеграция за мен.

# 456
  • Bristol
  • Мнения: 9 461
И къде остават културните различия като начина по който възпитаваме децата си или ценностите които имаме? Те нямат ли значение за интеграцията?
С времето човек се променя в следствие средата, в която живее и хората, с които комуникира. Аз много се промених и сега, ако се събера с новопростигнали от България ми прави впечатление колко по-различен е погледът ни към живота. И аз разсъждавах и реагирах като тях в началото, а сега в определени моменти ми се вижда много арогантно и ограничено това поведение. Затова и избягвам да комуникирам с новопростигнали. То и те не горят от желание да комуникират с мен, явно и на тях тези различия не им допадат  Crazy

# 457
  • HH
  • Мнения: 3 411
Ок, тогава добавям, че  един емигрант е интегриран, когато живее по същия начин, по който живеят и местните жители, и този начин на живот му харесва.

Съгласна съм с твърдението. Но искам да добавя, че за интеграция е нужно усилие поне от едната страна. Защото съм виждала случаи, в които хората хем мрънката колко са "прости" местните, хем че нямат контакт с никого.

И къде остават културните различия като начина по който възпитаваме децата си или ценностите които имаме? Те нямат ли значение за интеграцията?
С времето човек се променя в следствие средата, в която живее и хората, с които комуникира. Аз много се промених и сега, ако се събера с новопростигнали от България ми прави впечатление колко по-различен е погледът ни към живота. И аз разсъждавах и реагирах като тях в началото, а сега в определени моменти ми се вижда много арогантно и ограничено това поведение. Затова и избягвам да комуникирам с новопростигнали. То и те не горят от желание да комуникират с мен, явно и на тях тези различия не им допадат  Crazy

Тук съм и съгласна, и не съм. Относително е и зависи от конкретния човек. Има хора, които през цялото си пребиваване се държат като новопристигнали, защото така им изнася. Да не спазват ред и да се извиняват, че нещо не им било ясно.


Друг важен, според мен, фактор е причината за емиграция. Има огромна разлика, когато някой отиде да живее и да се развива на друго място, защото в родината си е достигнал максимума и е съвсем друго, когато си вземеш децата и отидеш при половинката, защото това е единствения начин да оцелеете. В първия случай се впускаш директно в новото приключение, във вторият се набутваш в една изкуствена среда и с времето повечето осъзнават, че тази среда никога няма да е тяхната.

# 458
  • Мнения: 106
К@тя, аз за съжаление съм от втория тип-любовни емигранти Mr. Green Не се бях замисляла че именно в това може да се крие проблема. Сега с ММ търсим друга държава в която заедно да отидем по свой избор. Не мисля че това е България. Има толкова държави, защо да се ограничаваме само с две.

Такива дето стоят по 20 години и не говорят местния език познавам много, от всякакви националности. Те не се и опитват да се интегрират, идват само да изкарват пари и се прибират в родината си да ги харчат-жалко съществуване. Е, някои от тях сигурно нямат избор. Но мисля че рано или късно си тръгват, защото просто им писва. Но има и такива които се опитват да свикнат-имат дом, работа, приятели, говорят език и като ги питаш как са отговорът е-От 25 години съм тук и още не мога да свикна ooooh! Ами не искам да живея в такава мизерия. Не материална мизерия а духовна. Няма смисъл просто.

# 459
  • Мнения: 17 270
Такива дето стоят по 20 години и не говорят местния език познавам много, от всякакви националности. Те не се и опитват да се интегрират, идват само да изкарват пари и се прибират в родината си да ги харчат-жалко съществуване. Е, някои от тях сигурно нямат избор. Но мисля че рано или късно си тръгват, защото просто им писва. Но има и такива които се опитват да свикнат-имат дом, работа, приятели, говорят език и като ги питаш как са отговорът е-От 25 години съм тук и още не мога да свикна ooooh! Ами не искам да живея в такава мизерия. Не материална мизерия а духовна. Няма смисъл просто.
Винаги има избор...и да от 10+ години съм тук, интегрирана съм и пак искам да се върна. Познавам и хора от 50+ години тук, все още ги мъчи носталгията. Не като да не са се интегрирали....Каква е разликата къде ще си харчиш парите  newsm78 Не смята, че като емигранти всички живеят в Бъкингамския дворец. Ще си тръгна, защото ми писна от постоянния стрес, от надбягването, от това, че на 5 годишна възраст вкарвам детето си в същата матрица. Не благодаря, не е това целта ми.....Много неща ще ми липсват, за които обществото ни в България, като че ли не е дорасло ...но то и тук ми липсват др неща. Няма пълно щастие.

# 460
  • Мнения: 106
Titina, съгласна съм с теб, в един момент осъзнаваш, че не си струва. Ако не се лъжа, ти си в Сащ-аз също. По мое мнение, американстака култура е много по-различна от европейската и затова хората не могат да свикнат. Но това си е само мое мнение, може да греша.
А за харченето на парите, може би не се изразих добре-много българи тук работят по 6-8 месеца, събират пари, връщат се в Бг, харчат и после пак се връщат да съберат още пари. Тях не ги интересува интеграцията. Но всъщност може би няма много общо с темата, защото ние обсъждаме тези които искат да се устроят извън България.

# 461
  • Мнения: 5 462
К@тя, аз за съжаление съм от втория тип-любовни емигранти Mr. Green Не се бях замисляла че именно в това може да се крие проблема. Сега с ММ търсим друга държава в която заедно да отидем по свой избор. Не мисля че това е България. Има толкова държави, защо да се ограничаваме само с две.

Такива дето стоят по 20 години и не говорят местния език познавам много, от всякакви националности. Те не се и опитват да се интегрират, идват само да изкарват пари и се прибират в родината си да ги харчат-жалко съществуване. Е, някои от тях сигурно нямат избор. Но мисля че рано или късно си тръгват, защото просто им писва. Но има и такива които се опитват да свикнат-имат дом, работа, приятели, говорят език и като ги питаш как са отговорът е-От 25 години съм тук и още не мога да свикна ooooh! Ами не искам да живея в такава мизерия. Не материална мизерия а духовна. Няма смисъл просто.
Боже , боже ... ooooh! Confused
Кое по точно му жалко на това съществуване .Да отидеш да спечелиш пари и да се прибереш в родината си ?Моряците и те ли водят жалко съществуване /нямам предвид типа работа/ ?
Пази боже , сляпо да прогледа.
Абстрахирам се от темата за интеграцията, защото има и такива които никога не успяват да се интегрират навън дори и 20 год. да живеят навън .Живеят си и си контактуват само с българи , но това е друга тема.
Подразни ме много това твое изказване .Звучи доста зле , честно . Sick

Последна редакция: чт, 11 фев 2016, 17:38 от Markrit

# 462
  • Мнения: 106
Съжалявам че така си се почувствала Markrit. Както вече казах, примера не беше подходящ. Peace

# 463
  • Мнения: 5 462
Съжалявам че така си се почувствала Markrit. Както вече казах, примера не беше подходящ. Peace
Аз си живея в бг , не съм емигрантка и не съм се почуствала лично обидена .
Просто ми прозвуча грозно.

# 464
  • HH
  • Мнения: 3 411
Съжалявам че така си се почувствала Markrit. Както вече казах, примера не беше подходящ. Peace
Аз си живея в бг , не съм емигрантка и не съм се почуствала лично обидена .
Просто ми прозвуча грозно.

Но е факт, че нейде из широкият свят скитат точно такива субекти. На мен не ми е жалко, смешно ми е, да се чудиш постоянно за какви помощи да подадеш документи, да скатаеш някой лев и накрая да се приберете задружно с буса , който е пълен с изхвърлените покъщнини на местните, семейно в родината, да обуете адидаса и да разправяте колко добре си живеете.... и да се правите на голямата работа.

Общи условия

Активация на акаунт