Зависи... Има много лекари и специалисти, които са заминали за чужбина, има и много цигани и обслужващ персонал. Също и в България са останали много реализирани хора, както и такива, които си търсят непрекъснато работа и събират левчета, за да не им спрат тока.
- Публикувана: 21 ноем. 2015, 08:06 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2019, 10:49 ч.
Бихте ли се върнали в България?
Ние живеем едва от около година и половина в чужбина. Трудно е да отговоря еднозначно. Но към момента не се замисляме за връщане, със сигурност не и заради България като държава.
Липсват ни естествено приятелите, роднините, понякога климатът и красивата природа. Но засега вярвам, че с връщане веднъж годишно ще компенсираме тези липси.
А иначе, мисля, че е време потребителите да спрат да се докачат от всеки пост едва ли не. Както и не става въпрос да се мерим кой къде и кой какво. В крайна сметка, хората са различни - има такива, които навсякъде се чувстват добре, има и други, които само в България се чувстват добре. Въпрос на натура.
Липсват ни естествено приятелите, роднините, понякога климатът и красивата природа. Но засега вярвам, че с връщане веднъж годишно ще компенсираме тези липси.
А иначе, мисля, че е време потребителите да спрат да се докачат от всеки пост едва ли не. Както и не става въпрос да се мерим кой къде и кой какво. В крайна сметка, хората са различни - има такива, които навсякъде се чувстват добре, има и други, които само в България се чувстват добре. Въпрос на натура.
Преди да заминат мои приятели, много се притесняваха за това, че приятелите и животът с тях ще им липсва. В началото контактите са ежедневни, с времето обаче установявам, че всеки може без всеки. Стигна се дотам, че лятото едната ми приятелка беше в България за 1 месец с децата си и не се обади на никого. Море, семейство, уреждане на документи, други извинения... Така и не намери време за нищо извън грижите около децата си. Те не познават никого тук, нямат си приятели и тя си изкара цялото време само и единствено с тях.
С годините поговорката "Далече от очите - далече от сърцето" действа все повече и повече.
Сега една друга много близка моя приятелка замина за Америка и знам, че постепенно, лека-полека и с нея така ще стане, колкото и сега да си обещаваме друго.
С годините поговорката "Далече от очите - далече от сърцето" действа все повече и повече.
Сега една друга много близка моя приятелка замина за Америка и знам, че постепенно, лека-полека и с нея така ще стане, колкото и сега да си обещаваме друго.
Не им се сърди или поне опитай.
Пътищата на хората понякога се разделят, а с тях и всичко останало.
Имам близка приятелка, беше ми на гости два пъти, преди години, опитваме се да поддържаме връзка, виждаме се когато съм в България, но общите теми се въртят сякаш предимно около миналото
Като цяло проблемите ни, а и интересите, предпочитанията, че дори и приоритетите ни, са станали различни.
Тъжно, но факт
Пътищата на хората понякога се разделят, а с тях и всичко останало.
Имам близка приятелка, беше ми на гости два пъти, преди години, опитваме се да поддържаме връзка, виждаме се когато съм в България, но общите теми се въртят сякаш предимно около миналото
Като цяло проблемите ни, а и интересите, предпочитанията, че дори и приоритетите ни, са станали различни.Тъжно, но факт
Българинът, ако малко му са се случили нещата както ги е планирал, е готов да нарита, и смачка друг българин дръзнал да изкаже различно мнение. И за ирония, все още го има този мит, че видиш ли аз съм в чужбина и съм повече от теб, защото ти си в България. Жалко и глупаво, но е реалност.
Има ги и другите: онези, дето те гледат с присвити очи, мерят те по доходи, оценяват те по професия, сравняват своята кола с твоята. Но от такива страня.
Така че не бива всички да се слагат в един кюп.
на мен всяко лято ми се случваше да се обадя на много хора, те питат - за колко време си тук, аз казвам - 2, 5 месеца, и те - ок , непременно ще се видим. И така и не им оставаше време, или се сещаха в последната седмица преди моето отпътуване, когато вече имам хиляда задачи. Така и моите лета се промениха откъм среда. Но срещам нови хора, а и сама си намирам работа.
Има ги и другите: онези, дето те гледат с присвити очи, мерят те по доходи, оценяват те по професия, сравняват своята кола с твоята. Но от такива страня.
Daylily това е много вярно( на Ралин) Не искам да деля хора, че всички сме българи тук, но ако не си се сблъскал със сънародник в чужбина, едва ли много ще разбереш за какво иде реч 
Ахааа... Мислех, че визирате българите в България. А то ставало дума за чужбина... Или и двете - где що е българин - все кофти. Тогава тези, които пишат от някъде там, какви са? Защото ако са българи - значи са в кюпа, ако не са, то тогава що дирят в български форум, дискутиращи разпалено български теми и проблеми. Нещо се обърках.
Мили момичета, не сме вече 90-те години. Хората пътуват по целия свят, включително и до места, които не знаем, че съществуват, живеят в чужбина, връщат се. Преценяват плюсове и минуси. Нито е голям успех да заминеш някъде, нито пък провал ако решиш да се върнеш. Не бъдете високомерни и категорични в изказванията си.
Според мен постът за шансовете и сравнението им в чужбина и България не беше написан с цел заяждане или завиране на нещо пред нечий нос.
Връщам се на него, защото и за мен тези шансове са сред основните причини да не искам да се връщам.
Не знам дали daylily визираше това, а и не сме в една и съща чужбина, но за мен примери за такива шансове са, да кажем:
1. Огромно търсене на инженерни специалисти - преди да дойда в сегашната си фирма, броих 16 предложения за работа и не можех да повярвам. За някои (повечето) дори не бях кандидатствала.
2. Възможност за добро здравеопазване и добра превенция - нищихме го по-рано в темата, затова без коментар тук
3. Спокойствие - не знам как да го опиша, но в България като ида, всеки бърза занякъде, всеки е изнервен, дразни се на задръствания, дразни се на институции, колеги, детска градина/училище - бе всеки нещо го дразни (моля, не приемайте думата „всеки“ буквално)... Много тягостна атмосфера има, като вляза в гр. транспорт, хората (над 25-30г.) са унили, уморени, някак съсипани... Едва като дойдох в Германия, видях, че може и да не е така.
4. Възможност да живееш в красиво кварталче, без панелки, само с красиви немски къщички, поддържани градинки, чисти улици без дупки, навсякъде цветя... Съжалявам, но в София за такова кварталче не се сещам. Може би мутренските къщи в Драгалевци, но те не са за всеки, а и до тях ти трябва СУВ да стигнеш.
5. Образование - твърдя голяма тема, няма да я подхващам, само ще спомена ПИЗА проучванията
Няма смисъл от повече примери, ще намираме до утре такива. Това са за мен въпросните „шансове“ или особености, които в България считам, че скоро няма да открия.
Връщам се на него, защото и за мен тези шансове са сред основните причини да не искам да се връщам.
Не знам дали daylily визираше това, а и не сме в една и съща чужбина, но за мен примери за такива шансове са, да кажем:
1. Огромно търсене на инженерни специалисти - преди да дойда в сегашната си фирма, броих 16 предложения за работа и не можех да повярвам. За някои (повечето) дори не бях кандидатствала.
2. Възможност за добро здравеопазване и добра превенция - нищихме го по-рано в темата, затова без коментар тук
3. Спокойствие - не знам как да го опиша, но в България като ида, всеки бърза занякъде, всеки е изнервен, дразни се на задръствания, дразни се на институции, колеги, детска градина/училище - бе всеки нещо го дразни (моля, не приемайте думата „всеки“ буквално)... Много тягостна атмосфера има, като вляза в гр. транспорт, хората (над 25-30г.) са унили, уморени, някак съсипани... Едва като дойдох в Германия, видях, че може и да не е така.
4. Възможност да живееш в красиво кварталче, без панелки, само с красиви немски къщички, поддържани градинки, чисти улици без дупки, навсякъде цветя... Съжалявам, но в София за такова кварталче не се сещам. Може би мутренските къщи в Драгалевци, но те не са за всеки, а и до тях ти трябва СУВ да стигнеш.
5. Образование - твърдя голяма тема, няма да я подхващам, само ще спомена ПИЗА проучванията
Няма смисъл от повече примери, ще намираме до утре такива. Това са за мен въпросните „шансове“ или особености, които в България считам, че скоро няма да открия.
И аз не разбирам защо се противопоставят българи в чужбина и българи в България. При тия отворени граници днес си тук, утре- там. Където живея аз, всеки трети е чужденец- от Турция, Босна, Сърбия, включително и български цигани има много. Предполагам, че така е навсякъде.
Това за приятелите и аз го констатирам. Жалко, но животът е динамичен. И аз прекъснах стари приятелства, тук създадох нови. Сменят се среда, обкръжение...
Това за приятелите и аз го констатирам. Жалко, но животът е динамичен. И аз прекъснах стари приятелства, тук създадох нови. Сменят се среда, обкръжение...
на мен всяко лято ми се случваше да се обадя на много хора, те питат - за колко време си тук, аз казвам - 2, 5 месеца, и те - ок , непременно ще се видим. И така и не им оставаше време, или се сещаха в последната седмица преди моето отпътуване, когато вече имам хиляда задачи. Така и моите лета се промениха откъм среда. Но срещам нови хора, а и сама си намирам работа.
Това също... Това е другата гледна точка. Винаги са поне 2.
Някой си пристига за ваканция от чужбина, но приятелите му тук не са във ваканция. Техният живот тече в работен ритъм заедно с всички останали ежедневни ангажименти и задължения. Някой си идва за 1 седмица за Коледа, звъни и казва: "Утре пристигам, искам да сме заедно!" и после е се разочарова, когато научава, че другите ще се прибират при семействата си, или ще карат ски, или ще работят извънредно.... Не му е готино. Не може да си обясни как така хората са се променили и добрите стари верни приятели няма да зарежат работа, пътувания и всичко останало, за да живеят както едно време...
6е за 2 месеца все 2 часа могат да се намерят. А и аз винаги обявявам кога се прибирам за къса ваканция. Никога не съм натискала някого да се види с мен, само констатирам.