Любители на котки – Тема 100

Защото, Миираж, една душичка си е заминала сама, на непознато място, сред непознати хора, скрита зад гардероба. Без причина. Защото, Мираж, ако беше попитала в темата как да се справи, щяха да и се дадат адекватни съвети. Защото темата е ЛЮБИТЕЛИ на котки, а тя нахлу, за да ни разкаже как го е подарила на напълно непознат. И защото тя е виновна.
Когато даваш такава информация, трябва да си готов да чуеш мнението на хората. За секунда си представих как котката ми умира от СТРАХ зад гардероба на непознати хора, само защото аз не знам как да я гледам. Ми...

Esme, и да беше попитала, не тя, който и да е друг, нищо нямаше да се промени.

Права си. То човек като си навие на пръста някакви "хуманни" неща, иди му обяснявай. Най- много да поспорим малко и да стане същото. Не зная защо тази история ме ядоса толкова много. Всъщност зная, но ще спра да коментирам, защото предполагам, че натоварвам и вас. Хубав ден!

Есме, от такива съвети щеше да има нужда, ако даването на котето предстоеше, а не беше факт. Освен това тя бързо си промени решението и отиде да си го вземе. Укорихте я, тя си научи на урока, като плати скъпо за него, но вече няма смисъл да продължаваме да човъркаме раната. На мен ми стана страшно тъжно за котето и момичето.

Ох, момичета, няколко дена не влизах в темата, и сега какво да видя... За съжаление животинките главно губят от близостта си с хората... Малко са тези, които наистина чувстват с душата си какво изпитват тези малки душички... Плача за тази хубава котчица, загинала сама и далеч от всичко, което й е било близко и познато, включително и хората, на които се е доверила безрезервно и които е обичала. Виждам, че още една душичка е на път да се озове на улицата, предадена от тези, които би трябвало да са й най-близките хора... Които са готови да изберат най-лесния вариант: натири котето и проблемът е решен. При това си имат чудно оправдание: детето преди всичко. А така, например, ако изберете варианта да потърсите начин да превъзпитате и котето, и детето? С кой акъл държите некастриран котарак в апартамент, и имате проблеми от това, и продължавате да не го кастрирате? И предпочитате да го натирите, но не и да го кастрирате? Единствено вие сте виновни за поведението на котето, защото животинките стигат дотам, докъдето ние им позволим! Некастриран котарак освен всичките бели, които може да причини, Е АГ-РЕ-СИ-ВЕН!!! Това е природа, и срещу това нищо не можем да направим! За щастие е измислена кастрацията, и това е огромният шанс като с магическа пръчица да ликвидираме всички проблеми и да имаме едно кротичко и мило животинче около нас и да живеем в мир и разбирателство. За всеки проблем с характера на животинките има решение, трябва само да имаме от сърце желание да го намерим, а не да изхвърляме на улицата... Скърбя за всички невинни душички, имали нещастието да попаднат на безотговорни хора...

Изпушвам просто, като се сблъскам с такова чудовищно безхаберие. Извинявам се за хаотичното писане, но съм безкрайно разстроена. Не мога да си подредя мислите.

Мираж, казвам същото. Не разбирам какво ми казваш.


Има тенденция във всяка тема да влизат някакви хора, които да я обръщат с главата надолу. Мъчно ми е и се ядосвам истински. Накрая просто ще спра да я следя.

Есме  , не се напрягай! Къде, ако не тук невежите да си зададат въпросите и да получат адекватни отговори?!

Щеше да е много хубаво, ако има начин да се прави проверка на готовността даден човек/семейство да отглежда домашни любимци. И който е непригоден, да не му се разрешава да има такива.
В тази държава просто кифладжийството стана умопомрачително. На котките и кучетата се гледа като на аксесоар за изфукване.

Да се пофукам  с Канибалчето - най-прекрасната и мека улична превъзходница на света.

Нарочно ви слагам размазана снимка, че си пазя 3 свестни за данъци в новата тема.
Така и не можах да я снимам като хората, че тя хич не обича да позира, а и за капак се движи като сянка - бързо и променливо.

За много хора животните не са част от семейството, те са просто...и аз не знам какво са и защо са си взели да гледат животно. Когато бяхме малки със сестра ми тя често ме понабиваше (по-малката е, но е по-едрата). Странно защо родителите ми не са я изхвърлили или подарили?!
А Щастлива е бременна в момента. Която от нас го е изживяла, знае, че през този период много лесно можеш да се изплашиш за живота на бебето (особено когато чуеш от "компетентни" гинеколози и ветеринари, че животните са опасни в този период). Мисля, че точно тя беше споменала, че дъщеря й има алергия към котки, но въпреки това са се справяли с положението-просто котката не е влизала в стаята на дъщеря й. Тъжно е, че такъв стрес са преживели и тя, и котенцето...но човек се учи от грешките си.

Знаете ли какво казаха нашите ветеринари (те са мъж и жена съпрузи), когато водих Кити последно и разпитвах за котките, бременноста, бебетата...
Жената каза: "Разбирам, че много хора се притесняват, но пък помислете си, ако беше толкова страшно всички ветеринари щяхме да си останем без деца. Другите хора могат да разкарат котката и кучето, а ние всеки ден пипаме болни, заразени кучета, котки, птици и то точно за да имаме здрави, нахранени и изучени деца."

Ами права е жената. Сподели още, че има две деца на 8 и 6г и котка и куче от преди децата. 

Есме, Четирилинка, Касита, не се ядосвайте, не можете да промените света!
Ако някой сам е решил да търси решения на проблемите, аз съм убедена, че в тази тема могат да бъдат намерени. Видно е, че всички откликват със съвети от опит, видно е че се споделя информация дори от чуждестранни източници. В ерата на Интернет винаги можем да намерим информация не само как прави нещата комшийката Сийка, но да почерпим опит и от другия край на света.

И занапред много хора ще си взимат домашни любимци, някой ще се влюбват в тях, други ще ги разкарат, трети ще страдат след постъпката си, а на четвърти няма да им пука. Иска ми се просто котколюбителите да са най-голямата група. 

 

---

И на мен ми е много мъчно за котето на 6тастлива.
Но и за нея ми е мъчно. Да изживееш такова нещо по време на бременност не е шега работа.
Все пак "един" човек е казал : "който се чувства безгрешен, пръв да хвърли камък върху мен.  

Не мога да разбера защо нападнахте така жената? И то бременна жена, която и без това е наранена. Помислете си, избор между това любимото същество да живее в един коридор или в непознат, но просторен дом, в който го обичат. Как може да предвиди какво ще се случи? В 99% от случаите котето щеше да свикне след няколко дни с новото място и новите хора. В момента, в който разбра, че на котето му е некомфортно, тръгна да си го взима.

Жалко за котето, но жалко и за Щастлива, която точно в този момент се нуждае от подкрепа, а не от нападки. Достатъчно зле ѝ е от това, което стана.

Ох, че е пухкаво това Канибалче! 

п.п. "Хуманното" отношение и "Детето е по-важно от котката" не са думи на Щастлива.

Пропускаш факта, че освен коридор, има и кухня. 
Пропускаш факта, че ни писа и след като го подари, а ако искаше, можеше да ни намери и преди това, така можеше да го избегне.
Както и да е, спирам да пиша наистина. Няма смисъл, а и наистина тези истории ми действат на психиката. 

Нали! 
Никое от добичетата ни не е меко като нея. На пипане е по-мекичка от зайче. Има някакъв невероятно пухен подкосъм и не бих си отлепяла ръчичките от нея  , ама пусто хич не дава да я гушне човек. На вид и част от нрав е съща дива котка. Само габаритите й са по-мънички - 4 кг е. Аз като бях свикнала на тежкари от по над 6, че и 7 кг, тя ми се вижда миньонче.  Вече са си в София с Лиска и скоро няма да я мачкам.

Благодаря. Ще има за четене!

Мила, твоето Канибалче ще да има връзка с нашия Мъро - и той е мекичък, пухкав... и не дава да го мачкат! Толкова рядко може човек да му "хване" коремчето.