Великобритания - Тема 61 -Много Снежно Коледна

В България, Ave

Моя приятелка плащаше отпуската на нанито, но те се явяваха нещо като работодател за нея.
Аз не съм имала такива условия в договорите с childminders, да им плащам отпуските. Те са като self employed. Определяме кои дни колко часа ще се гледа детето и как ще процедираме през ваканциите и това се прикрепва към договора. Ако са болни и не могат да гледат детето ми, също пишеше в договора, че нищо не им дължа, както и ако са отпуска. Но при отпуска трябва да те предупредят поне месец по-рано или да осигурят алтернативен вариант. Ако моето дете е болно или има кой да го гледа в къщи и не го оставя при чайлдмайндерката, разбира се плащах. Ако те или аз решим да прекратим договора, задължително едномесечно писмено предизвестие. Едва когато се опознахме по-добре с последната жена, а и дъщерята дръпна на годинки, започнахме да не следваме официалните процедури.

За Б-я говоря.

Макар, че в нашата община градините се делят на council и private. Съответно в council nursery на малкия таксата ми е £29, а в двете частни в района £42 за Монтесори и £45 за другата. Превеждам парите към сметка на общината. Така, че и тук го има това чудо(освен ако не е чисто съвпадение това с имената и таксите), просто Англия не дотира градините както е в България, която за всяко дете субсидира 350 лв/месец.

Три приятелски деца ползват изцяло или частично услугите на childminder и това го има заложено и на трите в договора. Явно е индивидуално според изискванията на предлагащия услугата.

Merry, благодаря! Сега ще проверя има ли on line книги или ще трябва да ходя лично до библиотеката.

Брех, къде са тези детски градини за по 29 паунда на ден. Ние нямаме тук. На всичи градини при нас таксите им варират между 50 и 52 паунда на ден.


Merry, при нас пак, абсолютно всички чайлдмайндърки искат да им се плаща, когато ние или те са отпуска. Също, ако те са болни или детето ми е болно и не може да го гледат. Честа практика, четох доста по форуми. Лично се срещнах с няколко жени преди да избера и всички искаха да им се плаща.

Единствената отстъпка, която ти дават е, или 4 седмици безплатни, които можеш да използваш през годината или 4 седмици половин такса за тях и 4 седмици половин такса за нас. Има вариации, но генерално на всички си плащаш. Ако искаш

За въпросните "помощи", които се коментират. Ако е това, за което говорите не е кой знае какво облекчение. Има тези childcare vouchers, които са макс до 243 паунда на месец на родител. Просто ти се приспадат тези пари преди да ти се обложи с данък заплатата и оттам идва разликата. Горе долу при нас идва около 70 паунда на човек.

Просто фирмата е регистрирана за дадена childcare фирма (не знам и аз как да ги кажа), childminder също е регистриран там. И всеки месец преди заплата се удържат от въпросната фирма тези пари. Влизаш си в профила и нареждаш парите към съответния childminder или градина, които ползваш и реално фирмата посредник ги изплаща. После доплащаш разликата ъм месечната такса.

Та оттам и данъчното облекчения, но както и казах не е кой знае колко голямо.

За кариерата и стоенето вкъщи, моето отношение е, че всеки трябва да прави това, което му харесва и го прави щастлив, като семейството е на първо място. С двама работещи родители фул тайм и малко дете е супер стресиращо за всички. За мен идеалния вариант е почасова работа поне докато детето стане на 4. За кариера е смешно да се говори, освен ако не си Шерил Сандберг, важна финансова клечка, лекар, зъболекар, адвокат и прочее добре платени работи. Иначе другото си е едно стандартно тъпо седене в офис от 9 до 5, което само те прави супер изморен и така си в матрицата. 

Аз работя на пълен работен ден и хем не пътувам, но вечер съм изцедена. И не се чувствам кариерно реализирана от висене в офиса и занимаване с досадни документи. Напротив даже затъпях, нито чета, нито имам време за тренировки, нито да прочета какво се случва по света. Въобще генерално затъпяване. Та ако не бяха парите, не бих работила конкретно тази или подобна работа и ден. Докато бях в майчинство само исках да се върна на работа. Е върнах се, ама ...... не бих казала, че си заслужава. Това е просто работа, която ми плаща сметките и мога да заделя нещо и да си платя някоя и друга глезотия за мен и семейството. Да си планираме почивките някъде и т.н. Но с ръка на сърцето си признавам, че ако мъжът ми изкарва достатъчно, че да можем да си задоволим прищевките и всичко не бих работила, поне докато детето не стане на 4. Тогава бих могла да се огледам за нещо, което ми е по сърце и ще е на парт-тайм. И тогава бих се чувствала много по-добре, не само аз, но и детето и мъжа ми.

North East 

Интересни ми бяха мненията ви, момичета. Защото това ми беше скрития въпрос - ако нямате амбициите /и възможностите/ за съществено професионално развитие, детето ви е малко и партньора ви е с доходи за живот без помощи, как бихте постъпили. Изключвам, разбира се, трайно и дългогодишно неработене.

През ноември и декември вземах у нас едно момиченце от класа на дъщеря ми, два пъти седмично. Сутрин в 8 майка му го оставя в училище и в 6 вечера го взема от нас или от училище. Радвам се, че не причинявам подобно нещо на моето дете. Дъщеря ми също е щастлива, че имам време за нея, а не както в България, когато в 2/3 от времето работех следобед и вечер до 8.

Ето ги нещата при мен, точно това което описваш, в Бг също стоях доста време вкъщи, въпреки че имах добра работа преди ражданията, нямах възможност после да се върна там, нещата се проточиха. Мъжът сега работи много часове, децата са малки, боледуват, искам да им отделят достатъчно време, докато се стабилизират здравословно, докато попораснат, адаптират се и свикнат по училища, градини, имат поне малко личен живот - свои интереси и приятелчета. Образованието ми не ми позволява кой знае каква работа тук, и след време ще търся буквално както казвате не кариерно развитие, а работа, която просто да ми осигурява някакъв доход и среда, в която да се чувствам пълноценна, както и някаква гъвкавост, за да съм спокойна за семейството, знам малко искам  . Не чакаме на помощи, за толкова стигат парите, но дотам. Да е жив и здрав, че сме много маймуни на един клон. Радвам се, че имам тази възможност да съм тук за децата си, знам и вярвам, че това е най-доброто за тях, но не се чувствам добре само затворена у дома, иска ми се да знам, че правя нещо полезно за себе си, искам да излизам сред хора да си упражнявам езика, да създавам контакти, да уча нещо, не знам точно какво и не намирам нищо подходящо съобразено с малкото ми свободно време сега, когато мъжът може да поема децата. Бих и учила след време, но таксите по колежите и университетите изглеждат страхотни за доходите ни, не ме е страх от учене, мога и да представя ниво на английски, да мина нужните изпити. Успокоявам се, че сме съвсем от скоро тук и, че имам време да се ориентирам в обстановката и да реша какво мога да правя по-нататък.
За някои доходите ни тук са супер малки и се чудят как се чувстваме добре така, ами добре ни е, много по-добре сме от България и като приоритизираме правилно, нещата се получават, имаме всичко необходимо да сте щастливи за момента и покриваме всичко необходимо към момента за добър живот на децата. Пак казвам да е здрав таткото да работи, че иначе не знам.    Пак ще се справим, но за сметка на комфорта на децата.

Благодаря, че прочетохте. 

Интересни неща прочетох. Явно наистина Лондон не е Англия, защото аз тук не проумявам как семейство с деца ще може да оцелее (или да не са социално слаби), ако работи само единият родител.

Нямам още деца и сигурно нищо не може да замени грижите на майката и времето, прекарано с детето, но пък си мисля, че децата порастват  и идва възраст, когато са все по-малко вкъщи или пък имат нужда от постоянно родителско крило, и тогава останалата вкъщи майка наистина не знам какво прави. Познавам жени в България, застояли се по собствено желание вкъщи по 6-7 години - за мен тотално са спрели да се развиват като личности отвъд децата си.

Разбира се, че Лондон не е Англия, както София не е България 

Нищо не може да замени времето с децата ни. Аз много напирах да се върна на работа след раждането на дъщеря ми. Не можех да се върна на същата позиция и започнах да търся нова фирма. За "щастие" ме харесаха на първото интервю, на което се явих, колегите ми бяха страхотни, но работата толкова напрегната и обсебваща. Излизах в 8 сутринта, а някога и по - рано. Прибирах се към 7:30 цяла седмица и към 6ч в Петък. По цял ден бях на телефона, минах над 150 000 км със служебната кола. Абсолютно всяка вечер стоях на компютъра поне по два часа и получавах мейли в 9 часа с искане на отговор същата вечер. Различните търговски срещи всеки месец, извънредни пътувания до Търново или София, даже и не ми тежаха на фона на останалото. Живях в този ритъм над две години. Загубих много близък човек и се осъзнах, че вече не сме семейство, а просто всички живеем в едно жилище. Почти ми се разби семейството от този работа. Парите бяха чудесни, но парите не са всичко. Взех решението да напусна и мисля, че това е най - доброто решение, което някога съм взимала за себе си и семейството си. Не искам да си го причинявам пак, искам си семейството, искам си времето с детето ми, искам още деца....
Когато напуснах шефката ми се разрева, подари ми подарък и ми написа най - милото писмо, което съм получавала.

Та исках да кажа накратко, че разбирам всички, които си стоят в къщи и си гледат децата. 

Гореописаната от теб ситуация, седях си в къщи.

Но ако работех работата, която работя в момента, не бих си останала в къщи. Все още ми харесва много, имам много нови неща да науча. Да не говорим, че технологиите и стандартите непрекъснато се променят, а ако три години не съм работила по проекти, ще си загубя лиценза и трябва пак от начало да започвам. Да, и на мен ми тежи, че в 7ам оставям дъщерята още спяща при детегледачка, но годините летят. Имам пример пред мен, синът ми, с който дойдохме, когато беше 4 годишен (вече е на 19 години). Отделно искам дъщеря ми да има пример, че жената може да има семейство, деца и кариера и изборът ще е лично нейн, дали ще работи или ще бъде домакиня, а не на обществото. Аз много харесвах това, което учих 5 години в МЕИ и мечтата ми беше да го работя. Е, да, исках за Siemens да работя и да съм част от колективите проектиращи високо скоростните линии на влаковете, но все още не го правя. Тази година се насочих и участвам в проекти с по-модерни технологии, Siemens купиха една британска компания и ако одобрят HS2, може и да се сбъдне напълно мечтата ми, кой знае 

Здравейте,
Приемате ли нови попълнения  ММ заминава за Англия и скоро и ние там. Аз имам 2 близначки на 2 години и смятам,  че темата ще бъде важна за нас!
Ще се радвам, ако ме приемете в нея 

Добре дошла!

dejie, много добре те разбирам - и ние с нашия нисък доход тук живеем много по-добре и по-спокойно отколкото в България.

Благодаря Pampers 

Аз не мисля, че е или-или. Годините с децата не са загубени, нито са завинаги. Разбира се, кариерно развитие е по-трудно за родителят, който избира да остане 2-3 години извън сферата, но стига професията да позволява после наваксване, макар с допълнителни усилия, за мен лично си струва. Тук все повече места предлагат гъвкаво или почасово работно време - нещо, за което в България можем само да мечтаем още. Там за почасова работа трябва да се случи чудо; никой няма интерес от майки на работното място. Бащи в бащинство са обект на присмех...