Публикувана: 25 ноем. 2015, 18:30 ч.
Последно мнение: 25 март 2016, 22:11 ч.

"Kara Para Aşk"с участието на Туба Бюйюкюстюн и Енгин Акюрек- 87 тема

120 295
736
1

Отговори

# 615 3 март 2016, 23:16 ч.

Мнения: 10 960

Цитат на: kanti в чт, 03 мар 2016, 22:40

Здравейте Елмерки! Честит празник на всички!

И аз очаквам превода на разказа на Енгин с нетърпение. Дано Варна Praynig

го преведе

[

Разказът на Енгин вече е преведен от Варна bouquet

Прочетох го в темата на Енгин, много е трогателен и тъжен, живописно пресъздадена човешка история. Много ми харесва стилът му - за мен е като сценарий за минифилм, толкова ясно изникват в съзнанието ми и героите, и обстановката на случващото се, усещам емоцията . А Варна има уникален талант

# 616 4 март 2016, 00:25 ч.

Мнения: 4 483

Цитат на: araselia в чт, 03 мар 2016, 23:16

Скрит текст:

Цитат на: kanti в чт, 03 мар 2016, 22:40

Здравейте Елмерки! Честит празник на всички!

И аз очаквам превода на разказа на Енгин с нетърпение. Дано Варна Praynig

го преведе

[

Разказът на Енгин вече е преведен от Варна bouquet

araselia bouquet

благодаря ти за хубавата новина
Благодаря и на Варна newsm51

за превода
Изчетох разказа на един дъх. Наистина Енгин с всеки следващ разказ става все по-добър. Много живо и описателно е показал героите и случващото се с тях. Но мисля, че без качествения превод на Варна Peace

това не бих го усетила yes

Лека нощ!

# 617 4 март 2016, 00:38 ч.

Сливен
Мнения: 3 118

Канти, хайде да го сложиш в тая тема, че не искам да ходя в тази на Енгин. Моля !

Цитат на: kanti в пт, 04 мар 2016, 00:25

Цитат на: araselia в чт, 03 мар 2016, 23:16

Скрит текст:

Цитат на: kanti в чт, 03 мар 2016, 22:40

Здравейте Елмерки! Честит празник на всички!

И аз очаквам превода на разказа на Енгин с нетърпение. Дано Варна Praynig

го преведе

[

Разказът на Енгин вече е преведен от Варна bouquet

araselia bouquet

благодаря ти за хубавата новина
Благодаря и на Варна newsm51

това не бих го усетила yes

Лека нощ!

# 618 4 март 2016, 01:45 ч.

Мнения: 4 483

Боби

Заповядай

Няма да е в цитат, за да се вижда по-добре Peace

Мълчание

Зимен ден. Анкара се беше превърнала в хладилник. Вятърът фучеше силно. Снегът беше застлал улиците с нежна белота. Краищата на покривите приличаха на булчинска дантела и бяха самото олицетворение на невинността. Сложих чая да ври, но си останах в леглото, за да не прогоня съня. Опитвах се да заспя, мушвайки глава под завивките, а задникът ми оставаше открит. От улицата долетя глъчка. Из махалата се разнасяше симфония от приглушени и немелодични гласове. Опрях сънената си глава на запотения прозорец и гуреливите ми очи видяха какво беше накарало гласовете да замлъкнат. Беше починал бащата на Селим, един от най-добрите ми приятели. Хората си препредаваха съобщението да се пази тишина. Изхвърчах на улицата без да успея да си обуя ботушите и да си сложа палтото. Гласът на майка ми ме върна обратно и си облякох официалните дрехи.

Отидох до дома на Селим. Изнесените пред вратата обувки казваха всичко за случващото се вътре. В един момент осъзнах, че цялата махала се е изсипала там. Всеки обул каквото свари. Някои бяха дошли с летни чехли, в бързината да споделят болката на комшиите от смъртта. Помислих си „Ах, мамо, няма ли да кажат сега „дошъл в къщата на покойника с ботуши и палто“. Мисълта какво ще кажат другите се промъкна с мен в дома на починалия. Позвъних на вратата. Отвори малко момиченце. Нейната крехка възраст ме накара да почувствам още по-осезаемо смъртта. Показа ми къде е стаята на Селим. Влязох вътре. Селим и останалите деца от махалата се опитваха с мълчанието си да облекчат болката от смъртта. В съседната стая майката на Селим и няколко възрастни лели оплакваха покойника. Отсреща имаше друга стая. В нея възрастни чичковци, вуйчовци и познати мъже от махалата бяха забили поглед в килима и не вдигаха глава от земята. Реагираха с мълчание на смъртта. Всеки си имаше някоя фигурка на килима, която принадлежеше само на него.

Казах: „Моите съболезнования, Селим“.

„Благодаря ти“, отвърна той.

Не можех да измисля какво друго да кажа пред лицето на смъртта. И аз като останалите наведох глава и се опитах да открия в килима геометрична фигура, която да е в съзвучие с моето душевно състояние. Донесоха чая. Всеобщият плач спря за една чашка чай време. Аз и останалите дотичали в къщата съседски деца искахме, гладувайки, да подложим смъртта на изпитание. Бяхме решили да не слагаме залък в уста и така да й се опълчим с детските си сърчица. Разбирахме се и без да вдигаме поглед от земята, а гласът на скръбта затискаше къркоренето на стомасите ни. По едно време една хубава лелка сложи пред нас сухи пасти и курабии. Беше истинско мъчение, както когато човек се бори с плътско желание, но не ни се искаше още първото изкушение да ни победи. Наляха чай. Селим вдигна глава и каза: „Яжте, момчета.“ В този миг загубилият баща си Селим се превърна в наш татко. Забравил съм кой даде старт на голямото плюскане, но помня, че нахвърляйки се върху храната като върху плячка, блъскахме ръце един в друг. Когато в тялото на човек се крие мъничко дете, една лека усмивка в най-истинския миг от живота е достатъчна, за да го събуди. Селим се смееше. Ние тъпчехме устите си с курабии, а той беше издул уста от напушилия го смях. Напук на постулатите на психологическата наука, Селим настояваше да си бъде дете. Объркването ни трая кратко и ние също като него започнахме да се заливаме от смях. Хубавата леля донесе чай, рече на Селим: „Шшшт, срамота, синко. Баща ти почина днес“ и ни обясни как е редно да се посреща смъртта.
Той продължи да се смее и аз казах: „Селим, искаш ли да излезем малко на въздух?“

Лицата на всички светеха и това беше нашата детска победа над смъртта. Без да се обадим на никого грабнахме с бързината на крадец палтата си и изхвърчахме навън. Хукнахме заедно по улицата без да знаем защо и накъде тичаме. Следвахме Селим.

/Едно изречение не се чете/

Капнали от умора се свлякохме на земята. Знаехме, че днес ще се прави каквото Селим каже.

Попитах: „Какво ще правим сега?“.

Селим ни погледна с тъжни очи, каза да го последваме и застана най-отпред. Първо отидохме в една компютърна зала. С един удар избутахме от игрите по-малките. Започнахме да играем на компютрите. Всеки позволяваше на Селим да го победи. Бяхме малки, за да ни пуснат в билярдния салон, но се престорихме на /не се чете/ и влязохме вътре. Не знаехме как се чувства Селим, какво изпитва. Не можехме да знаем всичко. И по-добре. Писна ни от дългите колкото нас билярдни щеки и отново излязохме на улицата. Едно дете ни препречи пътя.

„Бате Селим, вкъщи всички питат за теб.“

„Добре, ти се прибирай, аз идвам.“, каза Селим.

Искаше да изживее болката си с нас и въпреки студения дъх, който излизаше от устата му, пое по улиците на Анкара. Ние бяхме най-добрите му приятели, децата вътре в нас си бяха близки като братя. Тръгнахме към махалата. Безпричинните ни усмивки бяха добре дошли в студеното време. Това беше най-естественият начин да се стоплим. Една усмивка и сред снега по покривите разцъфваха цветя. Докато вървяхме усмихнати всички наоколо следяха с поглед Селим и си говореха „Така ли се държи дете, чийто баща е починал“.

/Едно изречение не се чете/

Най-неочаквано пред нас изникна чичото на Селим. Като го видя да се смее рунтавите му вежди така отскочиха нагоре, че снегът по краищата на покривите се превърна в лед.

„Не те ли е срам? Ти каква работа имаш навън? Баща ти почина днес“, рече той, подчертавайки казаното с дебелите си вежди.

Селим мълчаливо сведе глава. Може би търсеше в снега по земята фигурка като тези по килимите.

„Прибирах се вкъщи, чичо“

От беззвучния, но свиващ сърцата глас на Селим, детските ни тела възмъжаха. Селим беше отишъл войник, Хакан се беше оженил, на Вели му се бяха народили един куп деца. Закрачихме по улицата като големи мъже. Всеки споделяше как преживява мъката. Само Селим разказваше разни приятни неща. Чичо му трябваше да подготви погребението, затова свърна в една уличка. Тогава Селим спря, погледна ни в очите и каза: „Да не отиваме вкъщи“. Послушахме Селим и добре, че го направихме. Стигнахме до едно забутано място и бяхме започнали да си говорим разни небивалици. Ако затворите очи , върнете се в детството си и донесете оттам няколко изречения, не знам какви точно ще бъдат те, но към сигурен, че ще приличат на нещата, за които ни разказваше Селим.

Бяхме изгладнели. С последните останали в джобовете ни стотинки си купихме газирана вода и чипс. Всеки разказваше за момичето, в което е влюбен и между лъжите пак се смеехме. Студът в Анкара обаче не беше безобиден като детска лъжа. Хвърляхме по едно око наоколо, за да сме сигурни, че никой от махалата не ни е видял. От страх да не ни видят и чуят се стараехме да отворим без шумолене дори чипса. Когато Селим заразказва за момичето, в което е влюбен, всички му вярвахме. Искахме да му вярваме. Пред очите ни Селим се превръщаше в Керем, в Меджнун. Бяхме се примирили със собствената си роля на лъжци и само заради веселбата се изредихме да разкажем неслучили ни се истории, отпивайки от шишето с газирана вода. Селим го сложи на главата си, заби поглед в облаците, после сведе глава и ни погледна с тъжни, но смеещи се очи. Може, докато е гледал към облаците, да е видял баща си. Може би той му се е усмихнал сред тях. Точно както Селим се усмихваше на всички нас. Започнехме ли да говорим, той мълчеше. Само се усмихваше. Аз разказвах някакви неща. Няма значение какво точно. Единственото важно беше, че заедно давахме отпор на болката. Бяхме деца и седнали върху студения камък искахме да си останем деца. На всеки понякога му се е искало да си остане завинаги дете. Мисля, че дори тези, чието детство е било тежко, когато пораснат са готови да преглътнат всичко и си мечтаят отново да бъдат деца. Може би това е моето детство, но ако седяхме заедно на онзи студен камък, пиейки газирана вода, и вие щяхте да си мислите същото.
Вели, най-мълчаливото момче сред нас, каза: „ Мечки такива, как излапахте сутринта курабиите“.

Всички пак се засмяхме , като си разменихме и по някой юмручен удар този път. От смеха чипсът в устата ми се разлетя във въздуха. Сложих шишето с газирана вода на главата си и казах: „Наздраве!“
Селим беше свел поглед от облаците. Очите му бяха пълни със сълзи.

„Шшшт, млъкнете, по дяволите!“.

Замълчахме и всички заедно попитахме:
„Селим, добре ли си?“

В този ден Селим беше наш баща, брат, наша съвест, беше частица от сърцата ни.
„Млъкнете, по дяволите. Днес почина баща ми!“

Превод - Варна bouquet

Лека нощ /отново/

# 619 4 март 2016, 07:40 ч.

Мнения: 10 960

Добро утро!

Скрит текст:

Kanti

напълно съм съгласна с мнението ти относно разказа на Енгин.

Последна редакция: пт, 04 мар 2016, 07:45 от araselia

# 620 4 март 2016, 16:37 ч.

Мнения: 10 250

Здравейте!
Канти, Араселия, Боби, Майя, Диди, Дейзи,
Благодаря на Варна за превода на разказа на Енгин!

# 621 5 март 2016, 06:51 ч.

Мнения: 10 960

Здравейте! Да се надяваме, че днес ще имаме новини. Simple Smile

Rina

# 622 6 март 2016, 16:25 ч.

Мнения: 10 250

Здравейте!

Цитат на: araselia в сб, 05 мар 2016, 06:51

Да се надяваме, че днес ще имаме новини. Simple Smile

Новини за съжаление няма. Само хубави спомени...

..........

редактирам:

Engin Akyürek ve Hatice Şendil’i buluşturan dizi

http://tarztv.com/engin-akyurek-ve-hatice-sendili-bulusturan-dizi/

# 623 6 март 2016, 16:38 ч.

Мнения: 8 129

Цитат

Engin Akyürek ve Hatice Şendil’i buluşturan dizi

Малеее, Ринка това ако излезе вярно имаш много Hug

от мене!

И друго к'во пише вътре newsm78

Нещо дати, сюжет .... newsm78

Редактирам се- май нищо повече няма в статията, ама дано изскочи нещо от този храст.

Ето я със съпруга си:

Последна редакция: нд, 06 мар 2016, 16:46 от pepel_ot_rozi

# 624 6 март 2016, 16:46 ч.

Мнения: 10 250

Пепелче, новината я пуснаха и други:

http://www.sacitaslan.com/engin-akyurek-ve-hatice-sendili-bulust … izi-haberi-259401

http://www.gazetemag.com/engin-akyurek-yeni-dizisinde-hatice-sen … arsisina-gececek/

http://flypaparazzi.com/2016/03/06/engin-akyurek-yeni-dizisinde- … arsisina-gececek/

Сега ще я копи-пействат.

Най-сигурно ще е като се видят снимки от сета

# 625 6 март 2016, 17:39 ч.

Мнения: 10 960

Здравейте! Така е ,Rina ,караме го на хубави спомени Heart Eyes

Изскачат някакви слухове, колкото да ни държат в тонус. Simple Smile

Тази артистка не съм я гледала , красива е , дано му се получи и следващия тандем на Енгин (аз харесвам досегашните, макар да си имам предпочитание към ЕлМер).

# 626 6 март 2016, 18:30 ч.

Мнения: 3 114

Здравейте момичета !
Бях в "разход" няколко дена ,но ето,че пристигам с нови снимки
Енгин -в компанията на Толга Саръташ, Брата и сина на менажерката му г-жа Дурак.

И нови снимки на Туба ...не знам по какъв повод са ...пробни за филма ли..реклама ли или интервю.
.

Снимките са от фотографката Мерве Хaсман от Новата фотосесия на Туба

Последна редакция: пн, 07 мар 2016, 07:07 от Maya@

# 627 6 март 2016, 18:46 ч.

Мнения: 8 129

Цитат на: Maya@ в нд, 06 мар 2016, 18:30

Здравейте момичета !
Бях в "разход" няколко дена ,но ето,че пристигам с нови снимки
Енгин -в компанията на Толга Саръташ, Брата и сина на менажерката му г-жа Дурак.

И нови снимки на Туба ...не знам по какъв повод са ...пробни за филма ли..реклама ли или интервю.
.

Снимките са от фотографката Мерве Хюсман от Новата фотосесия на Туба

Майче, добре си ни дошла с тези хубави снимки! Hug

И от мене

# 628 6 март 2016, 21:46 ч.

Мнения: 181

Здравейте,Елмерки!
Нямаше ме известно време и сега не мога да ви настигна да ви чета!
Благодаря, ви за всичко което слагате в темата!
Благодаря,на всички момичета за новините,снимките, преведения разказ на Енгин за хубавите клипчета!
А,ето и от мен един колаж ,който много ми хареса!