Дали го изпуснах с възпитанието?

съвети за възпитание не искам да давам, само ще кажа как процедирам аз в такива случаи (таня това с тръшкането също го прави много отдавна, може би горе-долу от 10месечна и тя)
когато прави нещо, което е опасно за нея, забранено или прочие:
клякам до нея, за да съм на нейното ниво, да мога да я гледам в очите, съответно и тя мен
с много спокоен, но категоричен глас обяснявам, че не може и защо (преди се съмнявах, че нещо разбира от обясненията, въпреки че ме гледаше внимателно, сега вече много добре разбира какво и се говори - 1г и 4м)
гледам да съм проста и ясна в обясненията - кратки, прости изречения, лесни за разбиране
(веднъж забраня ли нещо, значи е забранено завинаги - копчетата на котлоните не се пипат и точка, промяна в правилата няма)
веднага давам алтернатива на забраненото занимание - ако тя се тръшка, че не й давам да цъка копчето на пералнята - обяснявам защо не може, после вадя например някоя шарена чинийка от кухненските шкафове, лъжица или нещо друго - идеята е - "не може да правиш това, но пък за сметка на това можеш да правиш това, това или това" - важното е детето да има избор
ако въпреки това следва изблик на агресия (по едно време се случваше доста често - ляга на земята, рита с краката, блъска си главата, хапе, драска... ужасно е  ) - подхождам като към представление - оставям я да го изиграе (ако сме навън гледам да не се нарани все пак, или пък да си го изкара на някое друго дете, а ако сме вкъщи само я наблюдавам с крайчеца на окото, без да тя да ме усеща), обикновено "представлението" свършва за минута-две, след което пак клякам, обяснявам защо и какво, но след като тя вече се е успокоила
тактиката при нея явно работи, защото напоследък тези изблици намаляха значително
и с таткото винаги действаме еднакво - според мен не трябва да има случаи, когато единият забранява, а другият позволява, трябва и двамата родители да са единни в действията
разбира се винаги гушкам, когато това я успокоява и има нужда
никога не лишавам от ласки за наказание
таткото също

според мен определено не си го изпуснала с възпитанието, напротив, тепърва започваш

Льонеберя,Тони ти е обяснила прекрасно,аз също съм привърженичка и постъпвам като нея.За успокоение - всичко е на периоди,ще отмине.Важното е да си последователна в изискванията към детето,да поставяш и спазваш ясни граници"позволено-забранено",да не се огъваш,но и да не си прекалено твърда.От опит знам,че когато в пристъп на ярост прегърнеш силно детето и просто мълчиш или тихичко пееш,или го милваш се успокоява бързо.Винаги му давай алтернатива,особено след време,когато започне да ти се тръшка в магазина:преди да влезете му дай да си избере от две неща:"Ще купя или дъвка,или вафла.Ти избираш!"Действа на сто процента,защото иначе и то не знае какво иска,а това понякога може да ти скъса нервите .Синът ми вече е на 5г. и макар че понякога също има периоди на лигавене,смея да твърдя,че особено навън става това,което двамата се договорим - ще се вози на количките,ако после седнем спокойно да си пия кафето.И отдавна си пия кафето на спокойствие...

Кога долу-горе успя в това? Защото Дариа сега обикаля като цветарка от маса на маса и закача мъжете и/или им бърка в чиниите, сяда по скутовете и прочие ... Ако има достатъчно място се гоним из заведението.  Искам и аз малко спокойствие.

Може би като беше на 3-3,5г.Е, първо прибягвах до някой хитрости - носех в чантата си нещо ново за него - лист и химикалка да драска,стария ми телефон,дребно лакомство,книжка...Е,отначало пиех къси кафета,но с времето детето свиква...Освен това избирам и заведението - има такива с детски кътове и там го оставям да прави каквото иска/той не е агресивен и не се бие с децата/ или такива,които не са в опасна близост до улица с движение...Всяко нещо с времето си,ще видиш,че с всеки изминал ден ще пиеш все по-дълго кафе...

Напълно съм съгласна!!!