Не твърдя, че е чудовище, обичам го. Когато се оженихме замина да прави втора магистратура в чужбина с цел да понаучи език. Аз го насърчих, бяхме разделени близо година, той беше в неплатен отпуск. После си дойде, наложи се да не довърши, защото при мен се появиха проблемите. Сега работи на две места, но общо се получава приемлив доход. Досега не го бях виждала в толкова лоша светлина, просто беше ужасно. И все пак го обичам, той може да е мил, нежен, с чаровна усмивка, грижлив, когато иска. Мислех, че е морален, възпитан, кротък, такъв го знаят и родителите ми, сестра ми и зет ми, приятелите ми. Не могат да повярват какъв е. Поне сестра ми е силно озадачена.
Явно си се заблудила от свещеническия сан

И си на принципа "Щом ма бий, начи ме обича"
Тъжно. Не си за жалене, на теб ти харесват тези негови постъпки. Както казах, някои хора са пристрастени към нещастието.
Дано ти се отворят очите, ама не вярвам.