Подозирам, че е с мен заради парите ми

Не, уиш мастър, не го поддържам. Или поне това, което виждам засега ме кара да не го поддържам. Говорихме си много и по тази тема и предприехме действия.

Nataka, поздравявам те с усилията, които полагаш за да запазиш брака и семейството си.
 
Докато четях темата, бях с впечатлението, че около вас циркулират прекалено много роднини и грижа за другите, а вие двамата се губехте на този фон. Преди всичко, приоритет за теб и съпругът ти трябва да е вашето семейство - ти и той и съответно вашето поколение, защото вие сте продължението на семействата ви и трябва основната грижа и цел да сте вие двамата. Това трябва да е ясно на теб и на твоят съпруг, на неговите родители не знам дали им е ясно. Но това той трябва да го разбере и приеме, ако иска да сте семейство. Твоят съпруг е свикнал повече да получава и да бъде обгрижван, съдейки по начина по който е израснал, но след като вече е в брак - трябва да се държи като съпруг, тоест приоритет са вашите взаимоотношения (явно за него това е нещо което иска осъзнаване). Същото важи и за теб. Ако продължите да си правите на инат и да дърпате чергата в различни посоки, няма да ви бъде.

Отстъпки в името на вашето семейство трябва да се правят. И си говорете взаимно кой от какво се засяга, обижда, кой какво си мисли, какви страхове има, какви очаквания. Изяснявайте си чувствата и мислите за да са ви по-ясни възгледите, за да се знаете и познавате, защото излиза, че и не се познавате съвсем. Явно ви трябва време, но ако работите в посока заздравяване на колектива, ще ви бъде и по-лесно и занапред. Пък каквото сабя покаже. В крайна сметка ще знаете, че сте положили усилия. И още, не се прилепвай по темата за децата. Това е силно напрежение и за двама ви, което се изразява в очаквания един към друг, възможности и страх. По-спокойно и по-умерено го карай в това направление.

В такъв случай, може би е най-добре да помолиш да заключат темата ти- тя не само се изчерпа, но и не отговаря на името си. Надявам се да се окажа лош пророк за семейното ви бъдеще. Успех.

Благодаря ти, Румцайс.

Не знам какво толкова те притеснява осиновяването, защото би трябвало да го имаш като вариант ако не стане така както искаш.Познавам доста хора с осиновени деца и те са прекрасни и хората ги обичат въпреки че не носят гените им.А и унаследяването на определени гени не е гаранция че детет ще стане добър човек.Според мен това става по скоро с възпитание и личен пример.

По повод осиновяването и гените, аз съм живото доказателство какви шеги си прави животът с човешките планове и мечти. Майка ми от дъното на душата си е ненавиждала своята свекърва. Аз не познавам тази си баба, защото е починала малко след раждането. Но по думите на всички, които са я познавали, съм нейно визуално копие и имам същия благ и нежен характерец. Представете си майка ми да вижда ежедневно свекърва си в умален формат.

Ами да си помисли авторката по въпроса с мечтаните гени.Да не остане изненадана ако вместо перфектните гени на сестра и и мъжът и се роди копие на свекървата,щото и тя носи тези гени.

За какво им е?
Те са си ОК със ситуацията.
Всеки си има план и го следва.

Уиш, точно така става с гените.
Затова я попитах Натака, дали иска да има копие на мъжа си или свекърва си?

И аз отглеждам едно копие, та знам какво е!

Дали една жена може да е щастлива без да е майка - ето, Богиня е блестящ пример!

Дева, ти не знаеш какво й е в сърцето на Богиня. Може да е щастлива, а може и хич да не е. По всяка вероятност е смесица от двете като всяко човешко същество.


Оп иска да има деца, така че да й се изтъкват примери колко били щастливи жените без деца не е уместно.
Колко от пишещите в тма с какво ви издразни свекървата искат кошие на свекървата си под формата на дете? И колко майки в подфорум самотни майки или разведени искат да имат копие на съпрузите си? Ама си обичат децата, нали? А детето ще е и максимално близко до нейните лични гени както и до гените на мъжа, когото обича. Това, че мъжът й не изкарва пари и има кусури не е причина да не иска дете от него. Няма обстоятелства, в които да е по-добре без деца отколкото с тях,стига да говорим за що годе нормални хора. А тези двамцата нормални средностатистически българи. Нищо толкова ужасно няма в техните отношения. В половината подфорум жените се оплакват от истинско насилие, системни изневери, напускат ги заради други жени , а болшинството българи и извън форума живеят недобре икономически , има висока безработица.

И ти носиш нечии гени, които не са за харесване в момента,четейки злъчния ти пост, но значи ли че си поначало кофти човек?

Поста ми е написан не с цел ирония или за да засегна авторката, а по повод мисленето и за евентуално осиновяване-а именно че не знае какви гени ще носи детето,от какви хора ще е родено и т. н.
Всеки има в себе си добри и лоши гени ако мога така да се изразя и е доста наивно да си мислиш , че детето ще наследи само хубавите

В друга своя тема Натака е написала, че иска да износи дете, да го усеща, да му говори и т.н. Много жени изпитват такава потребност - да го родиш, за да го усетиш като свое. И в това няма нищо лошо, не всеки става за осиновител.

Така е, моан. Това е другият ми мотив против осиновяването. И искам татко му да му говори, докато детенцето расте в мен.

Дано се получат нещата с инвитрото и после лека бременност.
То няма семейства без разногласия, оправят се нещата.
Един последен съвет от по-голяма - имай си и фонд "И аз съм човек", не му казвай за всички приходи.
Дядо ми така ме учеше - спазвам го цял живот и съм добре.

Натака, много хубаво че сте си оправили отношенията засега. Има две неща обаче, които ме карат да размишлявам.

Първо, озадачавам се, че ще отделяте по 200 лева на месец за родителите си. Те нямат ли доходи? Пенсии?
Доколкото разбрах, не са болни засега. Това масова практика ли е да се издържат родителите в България? Знам, че пенсиите са малки като цяло, ама 200 лева на месец ми е странно все пак.

Второ, обсъждали ли сте със сестра ти, дали ще кажете на детето че носи нейният генетичен материал, а не твоя?
Аз си мисля, че ако направя това за сестра си, ще искам детето да знае. Дори да сте се разбрали тя да си мълчи, в един момент тайната най-вероятно ще излезе наяве. Не се ли страхуваш, че тя ще се привърже адски много към него и няма да го приема като племенник/племенничка, а като син/дъщеря? А не те ли е страх още повече, че самото дете като разбере ще обича повече сестра ти, а не теб, и нея ще смята за майка?