Искам да кажа ... (64)

  • 40 739
  • 735
  •   1
Отговори
# 675
  • София
  • Мнения: 23 743
Светалчо, мерси.  Grinning
Аз няма да забравя как в кината имаше и доста правостоящи. На Кинг Конг например вратите едва се затваряха от народ. Боже, какви времена бяха.

# 676
  • Пловдив
  • Мнения: 27 006
Аз няма да забравя как в кината имаше и доста правостоящи. На Кинг Конг например вратите едва се затваряха от народ. Боже, какви времена бяха.
Аз помня същото за "Танцуващият с вълци". Laughing

# 677
  • Варна
  • Мнения: 6 944
Не помня точно колко пъти гледахме Ла бамба с приятелката ми!  Simple Smile И всеки път сълзи и сополи.
 Преди това си купувахме фъстъци.

Нервирах се преди малко, ама да не съм чела, нямаше да знам.
Радвам се, че преди време броих до 10 и замълчах-друго се оказа после.

# 678
  • Мнения: 14 478
Не помня точно колко пъти гледахме Ла бамба с приятелката ми!  Simple Smile И всеки път сълзи и сополи.
 Преди това си купувахме фъстъци.

Нервирах се преди малко, ама да не съм чела, нямаше да знам.
Радвам се, че преди време броих до 10 и замълчах-друго се оказа после.
А аз гледах с моята приятелка непомняколкомного пъти "Индиана Джоунс и храма на обречените" в лятно кино Мир-намираше се на една от преките на Витошка.
А преди това се запасявахме със семки... Grinning
 Преди това връщахме бутилки и предавахме вторични суровини, за да изкараме за билетчето.
 Няколко пъти успяхме да се промъкнем и без билети...
 

# 679
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
Много обичах летните кина. Лятно кино Мир работеше и денем, а имаше и вечерно в парка. Беше единствената възможност да отидем на кино с бебе (нямайки баби)- с количката в киното, гледахме само филмът да не е с много стрелби, да не се събуди бебето. Joy

А билетите, най-скъпите, бяха по 35 ст. а ученическите и пернсионерските по 10 ст. Спокойно можеше да се купят с пари от върнати бутилки.

А кино Култура пък (на Солунска и Граф Игнатиев) въртеше нонстоп анимационни и научнопопулярни филмчета, можеш цял ден да гледаш, ако искаш.

# 680
  • София
  • Мнения: 23 743
"Индиана Джоунс и храмът на обречените" е оставил много хубав спомен в мен, защото го гледах "на луксозно".  Grinning Бях сигурно 2-3 клас, а майка ми беше студентка. Филмът го гледахме в един видеоклуб, който се помещаваше в едно от общежитията в Студентски град. Екранът всъщност беше нещо като сегашните плазми (явно не баш, но така съм го запомнила) и седяхме върху много хубави фотьойли, между които имаше ниски масички за питиетата и мелбите, които продаваха отзад на бара.






# 681
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
Ех, Тонка, от малка си обичаш лукса Joy

# 682
  • София
  • Мнения: 23 743
Светалчо, зодия лъв съм. Мъка! Все лукс ми е в главата, ама кел файда.  Mr. Green

# 683
  • Sofia
  • Мнения: 8 821
Айде, моите нахали с други заръки-да им пусна филма от лаптопа на ТВ,сега ще диря кабелите  Crossing Arms.Пфуууу,че нахални,ама...

Заговорихте си за кино. Да кажа и аз..

Първият ми спомен е от няколко кино посещения- "Плашилото"-голям страх брах  Sick, "Време разделно"-и там пак  Shocked, и от "Дънди Крокодила" (бяха ме тропосали на сестра ми  hahaha), както и от "Умирай Трудно",незнам си коя серия  newsm78. Даже и през лятото на село ходихме на кино  Heart Eyes.Чоплехме семки и се закачахме с младежите  Whistling
Дублажите не си ги спомням,ама помня,че у една дружка на сестра ми,бяха набарали една порно касета,пуснали я девойките,оцъклили се -ей така  #Crazy и и изневиделица спират тока   Shocked.Та,пада едно заничане,една тревога:
1.Как свършва....филмЪТ  hahaha;
2.Кой ще намери касетата,когато пуснат тока  Embarassed
и т.н. подобни  Joy
не помня развръзката,обаче  newsm78

# 684
  • Варна
  • Мнения: 6 944
На лятно кино не съм ходила.
А сега ми се ходи на кино, но ако може да намалят звука в салона.  Laughing Почти изпитвам болка от силния звук и се гърча на моменти-това ако се прежаля и съпроводя мъж и дете на кино. Какъв е този мой слух, не знам.

# 685
  • София
  • Мнения: 3 695
Моят слух засича всяко хрупане на пуканки, чипсове и прочие. Добре че рядко ходя на кино. Последно обаче ходих миналия месец, когато изпуших една вечер, оставих деца и мъж да се оправят и хванах автобуса към най-близкия мол. Гледах Еверест, не беше зле, настроението ми изискваше голяма драма тогава, та бях леко разочарована.

# 686
  • Мнения: 9 645
На мен най-яркият ми спомен е от един видеоклуб ,в който ме заведе брат ми като малка и гледахме "Мухата".Еее,няма такъв филм,психира ме за 5 години напред. newsm43 Естествено гадът си е знаел предварително,че ме води да гледам ужаси и само ми се смееше после,а що страх брах аз. Crossing Arms

# 687
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
Най-страховитият ми допир с киното беше "Амадеус" на Милош Форман. Още като влизахме и си търсехме местата, гърмеше Реквиемът на Моцарт, толкова силно, че ме удари в гърдите и музиката започна да преминава през сърцето ми сякаш. Получих сърцебиене, стана ми лошо и щях да припадна, мъжът ми ме изведе навън, натовари ме на колата и се прибрахме. Наложи се после да гледам на видео този велик филм.
А най-забавният - отидох с 4-5 годишния си син на кино, по някое време героите се разгорещиха, детето на висок глас попита " мамо, те защо се събличат?", аз, без да искам, на висок глас му отговарям припряно (за да ми се махне от главата) "защото им е топло!" и целият салон избухна в смях.

# 688
  • Мнения: 7 171
Най-страховитият ми допир с киното беше "Амадеус" на Милош Форман. Още като влизахме и си търсехме местата, гърмеше Реквиемът на Моцарт, толкова силно, че ме удари в гърдите и музиката започна да преминава през сърцето ми сякаш. Получих сърцебиене, стана ми лошо и щях да припадна, мъжът ми ме изведе навън, натовари ме на колата и се прибрахме. Наложи се после да гледам на видео този велик филм.
А най-забавният - отидох с 4-5 годишния си син на кино, по някое време героите се разгорещиха, детето на висок глас попита " мамо, те защо се събличат?", аз, без да искам, на висок глас му отговарям припряно (за да ми се махне от главата) "защото им е топло!" и целият салон избухна в смях.

Аз имах същото изживяване по време на представлението на цирк дьо Солей по музика на Майкъл Джаксън. Билетите бяха от порядъка на $250 единия. ooooh! След десетата минута излязох и стоях навън около два часа, докато моите хора гледаха. Така и не разбрах какво ми стана - нещо като паник атака.

# 689
  • В Космоса
  • Мнения: 10 100
Тази вечер се сетих за най-любимата ми песен. Поздрав!

Общи условия

Активация на акаунт