Девойката ми е в 6-ти клас.
Материята както е все известно си е трудна /отпреди като съм слушала майки да се вайкат и все ми се струваше, че преиграват със сложнотата на материята/.
Била съм пълен отличник, без полагане на особени усилия- просто ми се получаваха нещата./не че е толкова важно, но никой не се е занимавал с мен и си ставаха нещата/
И сега ми идват проблемите - много трудно и с цената на много общи усилия се получават нещата при девойката. Знам, че всяко дете е различно, знам че не може всички да са отличници, но ми е много гадно. Всяка вечер се изпитваме - тя се сърди, че само нея изпитват, никой от класа не го изпитвали и т.н Но като започнем изпитването все нещо не знае, все за нещо я връщам да дочита и така с общи усилия поне още два три пъти минава урока, пък дано нещо остане в главата.
Като цяло усещам, че не може да се концентрира - много е слабичка, една такава бавна, на ръба на флигматичното. Коментара на баба й е че като не се храни пълноценно и няма енергия да се концентрира. Хранителния й режим под всякаква критика - манджи не яде никакви, месо не яде, от зеленчуците - само краставица и много малко плодове. Като има възможност естествено яде всякакви боклуци.
От момчета все още не се интересува, като ми дойде и това до главата тогава не я виждам как ще учим.
В същото време е много креативна - дай й да рисува, нещо да твори - изумява ме от всякъде, с нейните способности. Уж креативните хора, ги няма в точните науки

И на фона на всичко това съм повече от сигурна, че ще завърши с 2-3 петици и всичко друго шестици




То и детето ми не е китка, но като чуя за българското образование и ме хващат лудите.
В същото време блее ли над учебниците, чете ли не зная, но усилия се полагат, ми има много деца в класа й, които по цял ден са по улиците, със сигурност никой не ги изпитва и контролира, но на контролни се справят по добре от нея.
Като гледам нейните приятелки и те едни такива вятърничави, разсеяни, явно са си други днешните деца и нямат нищо общо с нас на тяхната възраст.
Искам да завърша с уточнението, че не съм супер амбициозен родител / е на всеки му се иска детето да е най-най, но съм реалист и си я обичам и гордея с нея каквато си е/
Получи се малко хаотично, но се опитах да обхвана ситуацията от всички ъгли и ще очаквам съвети всякакви