НВ-ВМХ и палео, част 96 - за здравословното хранене

Хехе, аз покрай тази шведка научих някои любопитни неща.
Нейният случай напоследък се използва доста от противниците на ВМ-НВХ, за да изтъкнат колко вредно е то. Както винаги обаче, истината е някъде там. 
Това, което се пише по нейния случай е, че жената кърмела от 6 седмици, през което време била на кетогенно хранене, с по-малко от 20 грама въглехидрати дневно. Внезапно се почувствала зле и след постъпване в болница била установена кетоацидоза, която била овладяна със стандартно лечение за такива случаи. Не е имала данни за диабет преди или след това.
Андреас Енфелд обаче е публикувал в сайта си истинската история на тази жена ( тя му е изпратила писмо). Оказва се, че тя си била на ВМ-НВХ от около 6 години преди да роди и се е чувствала много добре. След раждането обаче поради стрес загубила апетит и макар и да кърмела, ядяла много малко- бисквити, плодове, мляко, всичко което можела да преглътне, но предимно си гладувала. Последната седмица се разболяла от някаква инфекция с температура и почти престанала да се храни. Основно пиела вода. Така се стигнало до влошаване в състоянието й, поради което постъпила в болницата.
Впоследствие, след като се възстановила, си продължила и кърменето, и ВМ-НВХ и 10 месеца след това си е съвсем добре.
Интересно е, че до момента в цял свят са известни ( публикувани) общо 5 случая на недиабетна кетоацидоза по време на кърмене. 3 от тях се свързват с гладуване на майките, а при 2 от тях се предполага НВХ.
Предполагаемото обяснение е, че за производството на кърма тялото е принудено да синтезира доста повече от необходимите му въглехидрати и ако това се съчетае с екстремното им ограничение в храната, то е възможно тялото да изпитва трудности да се справи, особено ако към всичко това се добави и остра инфекция. Вероятно важна причина е и че при гладуване, и при НВХ се поддържа нисък инсулин, който иначе би спрял кетогенезата.

Kam, точно влязих да напиша обяснението на Андреас, но ти си ме изпреварила
Изводът е да не се намалява до минимум въгл.консумация при кърмене, когато самото тяло увеличава собствената въгл.продукция, за да може кърмата да има правилен състав

Благодаря за новата тема! Шоки  .
Пак много интересни неща сте обсъждали  продължавам да ви чета с интерес.
Аз съм с Хашимото, но от няколко години съм в ремисия и не пия лекарства. Само се следя 2 пъти годишно - като трайно застудее и трайно се затопли времето. Засега резултатите са ми много добри, но ми е време за ехографско проследяване.

Бях забравила колко са вкусни шницелите
Сега правих, овалвах ги в яйца и кокос, пържих в зехтин

благодаря ви
солено, но не пресолено похапвам
65-68 ми е пулсът
пия магн, йод, селен, вит Е, Д и сега чакам да пристигне и вит. К, защото и кръв от носа ми тече
пфууу, хич не ми се разправя с личната...

Един много интересен случай за дете с диабет от 1 тип са публикували унгарски лекари:

http://www.ijcasereportsandimages.com/archive/2015/012-2015-ijcr … oth-full-text.php

Става въпрос за 9 годишно дете, което при диагностицирането на диабета било още с екзема, астма, чести респираторни инфекции, силно раздут корем и кръвоизливи от носа. Разбира се, веднага след поставяне на диагнозата преминало на стандартното лечение с инсулин и високовъглехидратно хранене с 6 хранения дневно и 210 грама въглехидрати, разпределени между тях. Това продължило 6 седмици като през това време родителите му търсили варианти за някакъв алтернативен подход.
Така се стигнало до идеята при него да се започне много нисковъглехидратно ( кетогенно) палео хранене само с продукти от животински произход - месо, мазнина, субпродукти и яйца като съотношението мазнини/ белтъчини било около 2/1. Не е яло плодове, зеленчуци, ядки, мляко, изкуствени подсладители, растителни мазнини от какъвто и да е вид. Единствено му било позволено да хапва съвсем малки количества мед. Било му казано да яде когато се чувства гладно и обикновено се хранело 3 пъти на ден. 5-6 дни след като преминало изцяло на това хранене, кръвните захари се нормализирали и се наложило инсулина напълно да се спре .
Лекарите го проследяват вече 19 месеца и засега момченцето се чувства отлично не само по отношение на диабета, но спряло да боледува от инфекции на дихателните пътища, престанали са пристъпите от астма, изчезнала е екземата и коремът му се е прибрал ( има снимки, които наистина са впечатляващи). През цялото това време поддържа кръвни захари между 4 и 5,5 ( правено е дори мониториране за няколко дни с изследване на захар през 5 мин) и не са установявани никакви хипогликемии. За сравнение, по времето когато е третирано с инсулин, захарите са се движили в много голям диапазон - от ниски до над 10 като средната кр.захар била около 8.
Родителите му казват, че нямат никакъв проблем с диетата, която е елементарна и не изисква никакви сложни сметки, изчисления и спазване на часове.
Детето не приема абсолютно никакви витамини и добавки, но засега няма установени дефицити на хранителни вещества, или странични ефекти от този начин на хранене. Пораснало е с 6 см за този период и е наддало нормално на тегло.
Авторите обясняват, че макар при новооткрити случаи на 1 тип диабет да не е необичайно след началното лечение да се наблюдава подобрение и дори спиране на инсулина за известно време ( нарича се още меден месец на диабета), то при стандартното високовъглехидратно хранене този период е доста по-кратък и в повечето случаи трае не повече от няколко месеца.
При това дете засега се предполага, че в бъдеще евентуално ще се наложи включване на инсулин, защото е вероятно автоимунното възпаление да продължава да унищожава останалите клетки в панкреаса, секретиращи инсулин. За момента обаче те произвеждат достатъчно количество, което да покрива нуждите. Лекарите се надяват също, че и с изключването на всички непалеолитни храни е възможно да се повлияе и забави самия автоимунен процес, а с това да се удължи значително и времето, през което детето няма да има нужда от допълнително инсулин.

Браво на родителите!

Аз да допълня малко за палеото:

1) Пол Жамине, подобно на Марк Сисън, смята, че въглехидратите от зеленчуци без нишесте не трябва да се броят. Единствено се броят тези от кореноплодни, по-захарни зеленчуци (като моркови и цвекло), плодове и евентуално ориз, ако той се консумира. (В палео храненето смятат белия ориз за най-благоприятен, т.е. най-малко вреден, защото не съдържа лектините и фитиновата киселина.) Пол Жамине смята, че дневният прием на въглехидрати трябва да бъде преимуществено от кореноплодни, т.е. от глюкоза, а в по-малка степен от фруктоза (плодове) заради многократно по-високата способност на фруктозата да предизвиква гликиране на протеините в организма (на кожата, ставния хрущял, очите, мисля, че и при кръвоносните съдове го има) и затлъстяване на черния дроб, а оттам и ИР. Като ориентировъчни стойности той дава минимум 200 и максимум 600 калории на ден (т.е. 50 - 150 грама) да идват от въглехидрати, т.е. кореноплодни, ориз, плодове. За отслабване или при понижена инс. чувствителност се отива към долната граница - 200 калории на ден от "същински" въглехидрати, което означава 50 грама.

2) Тук виждам прилика с препоръките на Марк Сисън: той също съветва да не се броят ненишестените зеленчуци, а само кореноплодните, плодовете, нишестените храни. И също Марк Сисън определя варианта с 50-100 грама "същински" въглехидрати на ден като най-комфортен за отслабване. Под 50 грама се слиза, ако се цели кетоза или бързо отслабване. Между 100 и 150 грама е диапазонът за поддържане на теглото, макар че в тази категория биха могли да отслабват и активно спортуващи. А вече между 150 и 175 или дори 200 грама въглехидрати е вариантът за спортисти, особено от силови спортове - не за да отслабват, а за да живеят здравословно и да тренират успешно.

3) Още нещо по отношение на Пол Жамине: той казва, че минимум 600 калории на ден трябва да идват от въглехидрати плюс белтъчини, като обаче съветва белтъчините да са около 15% от дневните калории, т.е. да не се прекалява и с тях.

4) И другата препоръка на Пол Жамине е да се пропуска или закуската, или вечерята, за да се постигне и ползата от цикличното хранене (за дълголетие, подобряване на инсулиновата чувствителност, а сигурно и още ползи).

С други думи, наистина всеки завърта нещата към себе си и дава малко по-различен поглед, но в крайна сметка ми се струва, че и Пол Жамине, и Марк Сисън дават едни доста разумни препоръки.

Кам, мерси за превода
Много се радвам за това дете, има големи шансове за пълноценен живот

Шоки, този тип препоръки са ми много странни
От доста време следя и чета какво коментираш по темата
Моето мнение е, че няма универсална рецепта
Даже и за един единствен човек едно и също веднъж действа, веднъж не
Човек трябва да експериментира върху себе си и да види кое е най-подходящо за него в определения момент

Когато броях въгл, съм си смятала и доматите и чушките и тиквичките, лука, патладжаните, не смятах само марулите и смятам, че точно така е било правилно за мен
За мен смятането само на кореноплодни води до много либерален режим, който не е подходящ за всеки организъм и във всеки момент

За цикличното хранене също съм раздвоена, защото там трябва да се следи кр.захар сутрин, за да се избегне евентуално "самоизяждане" на собствения протеин през нощта,  ако липсва вечеря

Да, със сигурност трябва да се експериментира и да се прецени.

мерси за темата и информацията,момичета
на мен вечер не ми се яде и престанах да се "насилвам"
като не ми се яде ,а хапна нещо след това няма засищане
как викаше баща ми "от сит човек да те е страх"
и аз мисля,че всеки трябва да се съобразява с тялото си
естествено е да е различно при различни хора

Така е, Танче. Аз си спомням за мен, че първите 20 кг ги свалих за 2 години просто с постепенно ограничаване най-напред на захарта, после и на тестеното, след това плавно на картофите, ориза и бобовите, но така и не бях се "вкарала" в нито една схема, а примерно 2-3 пъти седмично ядях нещо от сорта на картофи, ориз, макарони. Плодове също ядях поне по веднъж на ден. След това се насочих към варианта на Марк Сисън, като се стремях уж да попадам точно в категорията 50-100 грама въглехидрати. Така за 7-8 месеца свалих още 8 кг, като през цялото това време продължавах да ям поне по веднъж плод на ден, само дето почти напълно спрях картофи, ориз, бобови, хляб. (По отношение на поликистозата имах значително подобрение, разбира се.) А вече след това, като започнах да чета и Андреас Енфелт и другите шведски сайтове, започнах да експериментирам с по-нисковъглехидратен прием. И тогава започнаха и проблемите, сега като се замисля. Всъщност и сънят ми се влоши, и напълняването започна след почти година на 35-40 грама въглехидрати на ден само от зеленчуци. Тогава бях най-стриктна. Та затова си мисля, че нещата са различни и не трябва да се приема автоматично, че неуспехът или евентуалните проблеми се дължат непременно на прекалено много въглехидрати - може да се дължат на прекалено малко. Разбира се, това трябва всеки да го установи за себе си на принципа проба-грешка, няма как иначе.

Шоки, сега върна ли се към първоначалния ти вариант?
Много от режимните шведи из режимните форуми са от така нар. тип "НВХ ВМ талибани", което аз също не одобрявам, защото за мен това са "коне с капаци", смятат едно единствено съотношение на храната за правилно и завинаги


Танче, готин лаф, и на мен ми е познат от едно време, когато роднина ни покани на току-що хваната от него риба, ние отидохме вече вечеряли и сестра ми омете рибата

Уоспи, до такава степен съм загубила старите навици, че сега се чудя как точно да се върна и в момента експериментирам. Не знам на какъв вариант ще се спра, а ще зависи и какво ще излезе утре от изследванията.

Да, в шведските форуми най-разпространен е вариантът въглехидратите да са до 20 грама на ден от всякакви източници - зеленчуци, млечни, ядки, т.е. каквото и въглехидратно да ядеш, общо да не надвишават 20 грама (това е с фибрите). За мен е прекалено екстремно. Но това може да бъде подходящ вариант за човек с много сериозна ИР.

Успех утре

Аз както споделих наскоро, тази година имам раздвижване, а съм стриктна на 90% - няколко хапки плод всеки ден, примерно си делим тримата една круша, аз моето парче си го хапвам с маскарпоне
И въведох по една шепа ядки, някъде 50 гр на ден излизат

Мерси, Уоспи! Ама виждаш ли, че и при теб при понижена стриктност са се раздвижили нещата? Може това да е ключът от бараката в много случаи, но е прекалено индивидуално и не може да се знае предварително.