- Публикувана: 13 дек. 2015, 22:52 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2015, 11:55 ч.
Къде живеете?
Колко? От "имащите" добър стандарт около мен само едни, и се прибраха скорострелно. Изпозаминаха именно уж бягайки от...циганизацията. ...
Например по мои наблюдения, ако преди 15 години българите навън бяха предимно студенти, сега са се преместили покрай ЕС от седалище на компанията в София в такова на запад. Например компании като ОМВ, някои банки и застраховки. Не познавам много българи тук и не твърдя, че са ми вярни наблюденията, но, ако трябва да го напиша като статистика: 5 от 10 са с такава смяна на работото място. И от мениджър у нас стават мениджър в Австрия. Та предполагам, че са от въпросните "имащи добър стандарт у нас"
Нюхът, инстинктът ми подсказва, че понятие си нямаш какво означава да работиш по цял ден за 200лв.
След като някой може да си позволи да НЕ работи за 200 лв. на месец, то той е в пълното си право да не се унижава до степен по-ниска от роб в Древен Египет.
Достойнството на един човек също струва пари.
А ако все пак си изпаднал до степен да си принуден да си роб-то така или иначе шанс голям за издигане нямаш...или поне не статистически шанс...
[/quote]
Много сте ми интересни с тези разбирания за достийнство, унижение и тем подобни. Няма недостойна работа. А унижението идва от това, как позволяваш на другите да се държат с теб, а това не зависи от заплатата. Аз не съм работила за 200лв., работила съм за 300 и малко., което е подобно. Работих в една известна верига кафе, докато си търсех работа по специалността. След това си намерих добра работа, но ми отне време. Нито си изгубих достойнството, работейки в кафето, нито съм се чувствала като роб, нито пък ми е повлияло на бъдещото издигането. Имахме много готин шеф и честно казано научих доста неща, докато работех там. Със сигурност нямаше да науча нищо, ако си седях вкъщи на дивана, чакайки звездния си миг.
Нито си изгубих достойнството, работейки в кафето, нито съм се чувствала като роб, нито пък ми е повлияло на бъдещото издигането. Имахме много готин шеф и честно казано научих доста неща, докато работех там. Със сигурност нямаше да науча нищо, ако си седях вкъщи на дивана, чакайки звездния си миг.
Имам позната в Канада, която буквално ми чинии първата година, замина 90-та, две години ужасно труден период, миеше чинии и учеше, една по една си купуваше чиниите и вилиците, дет се казва. Познавам я от ученичка, това й беше мечтата - да избяга от тук, изстрада си я, но се установи, стабилизира и беше много щастлива. Поне така беше, докато поддържахме връзка, още преди ерата на нета- с писма. 
Ако за да осъществя мечтата си трябва да мия чинии - ще мия, дори и да ме е срам, ще се срамувам тихичко и пак ще мия.
Въпросът е да не останеш там, при чиниите, а да се развиваш, това пък ис зависи от теб, независимо в коя държава ще ги миеш.
Ако за да осъществя мечтата си трябва да мия чинии - ще мия, дори и да ме е срам, ще се срамувам тихичко и пак ще мия.
Въпросът е да не останеш там, при чиниите, а да се развиваш, това пък ис зависи от теб, независимо в коя държава ще ги миеш.
Много сте ми интересни с тези разбирания за достийнство, унижение и тем подобни. Няма недостойна работа. А унижението идва от това, как позволяваш на другите да се държат с теб, а това не зависи от заплатата. Аз не съм работила за 200лв., работила съм за 300 и малко., което е подобно.
За останалите случаи е по-добре да не знаете
Зависи, преди 8-9години ,300-400лв за тинейджър бяха добре. Сега завършващи училище работят/почасово/,за по 300-400лв и не намирам лошо. Тук идва и момента, че не всички семейства могат да издържат финансово. За това се налага и детето да работи /докато учи да кажем, или просто да работи, за да има пари/.
Мен друго ме притеснява 25годишните студенти,без никакъв стаж и опит. Но това май е за друга тема.
Мен друго ме притеснява 25годишните студенти,без никакъв стаж и опит. Но това май е за друга тема.
Оф да, затова в Русе като се прибера и е пълно с 30-на годишни безработни льоспърници, дето висят на врата на мама и тате щото аз за 300 лева няма да работя пък. И само мрънкат от кафе на кафе колко е несправедлив живота, много прогресивно и полезно. 
), които за 300 лв отказват да си вдигнат задниците от диванчетата. Тъпото е, че някои от тях са даже женени с деца, и за да не умрат от глад, жените им опъват каиша за същите тези пари 
Ти ли им пращаш кафетата?
Не разбира се, нали казах-мама и тате им ги плащат. Ама като починат някой ден и мамин(а) е на 50 нз кой ще ги дондурка.
Ти ли им пращаш кафетата?
Не разбира се, нали казах-мама и тате им ги плащат. Ама като починат някой ден и мамин(а) е на 50 нз кой ще ги дондурка.