В момента чета...43

  • 62 837
  • 725
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 1 242
За мен това е, в най-добрия случай, посредствена книга. Трудно ми е да проумея как е станала бестселър и е отнесла награда.
Помня, че и аз много бях учудена, че това трябва да е най-доброто във френско-езичната литература, че да вземе толкова награди.
Хареса ми споделеното от теб, аз не бих могла да систематизирам толкова добре Simple Smile

На мен също ми хареса споделеното от Magrat, като на един анти-фен на Хари Куебърт. Wink

Всъщност след като прочетох тези коментари се замисмих, че сякаш най-големият дефицит на книгата може би е именно невероятната неубедителност на любовната история - неясно е защо Хари така искрено е влюбен в Нола, а също толкова е обект на интерпретации и защо Нола е влюбена в Хари, на страниците на книгата напрактика не е изградена връзка между тях и от това сякаш идва усещането за кухост на първо място...

И мисля, че си струва да допълня, че аз като цяло харесвам артистични, неестествени диалози и всякакви far-fetched ситуации в книгите, но за да е се получи с тях е необходимо съдържателно репликите и историите да стоят далече от клишираното, от пространството на това, което ни е толкова познато, че го възприемаме като празно.

Лу, още едно супер за ревюто! Много шик аналогия с шоколада със 70% какао! Wink

Последна редакция: вт, 29 дек 2015, 14:12 от scaramouche

# 256
  • Мнения: 14 837
Тогава ако искаш ги карай хронологично, както ги е писала Дона - "Тайната история", "Малкият приятел" и завършваш с черешката на тортата - "Щиглецът".

Но изчакай да минат празниците, че никак не са ведри четива  Laughing
Така ще направя. Мерси!  Hug

# 257
  • София
  • Мнения: 5 953
scaramouche, според мен никак не е задължително любовта да бъде изпълнена с рационалност и отговори на въпроса "защо" съществува. Споделеното от теб мнение за "Хари Куебърт" просто затвърждава моята представа, че книгите в голяма степен са въпрос на усещане. Дали определен автор успява да натисне твоите най-тънки струни или не се докосва до теб. Мен например Стайнбек в "На изток от рая" не успява да ме развълнува, чета историята, героите се развиват пред очите ми, виждам ги, но не ме докосват, това е... Докато "Хари Куебърт" ме държа във вълнение от началото до края. При мен емоционалният елемент винаги е надхвърлял разционалния обаче, вероятно това е важно.  Simple Smile

# 258
  • Мнения: 1 242
Петенце-сърчице, отговорът на въпроса "защо" не е задължително рационална обосновка Wink, но е нужен или по-скоро - нужно е да видиш в една любовна история проиграно, проектирано самото случване на любовта в някакви моменти, в думи, в сцени, за да можеш да усетиш, че тази любовна история не стои без основа, тази основа е отговорът на "защо"-то. За Хари и Нола човек с мъничко житейски и литературен опит може да си измисли много версии за "защо"-то, но някак си на мен в книгата ми липсва идеята на Дикер за него.

Иначе си права, разбира се, че убедителността е въпрос на усещане. И едва ли има по-хубаво от това една книга да те вълнува искрено, така че в никакъв случай не искам да отричам това вълнение. Simple Smile

# 259
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Скарамуши, сравнението с шоколада само ми изникна при четенето  Laughing

Обаче не можете да отречете, че Харито си предизвиква сериозни дебати, което говори добре за книгата  Laughing Аз си оставам фен, защото и мен като Петето ме държа на ръба на стола от началото до края, до такава степен, че евентуални пропуски чисто стилово, не ме натовариха, дори не ги забелязах. Нола и Хари си е ясна конотация към Лолита, разбира се на светлинни години от Набоков.

За наградите - тъкмо мислех да пиша, че на драго сърце бих наградила романа, но всъщност нямам идея какви са били конкурентите му. Съвременната френска литература за мен е основно Уелбек и Амели Нотомб, далеч нямам пълен поглед над случващото се в тази сфера.

# 260
  • София
  • Мнения: 5 953
scaramouche, след това, което си написала сега, струва ми се, че разбрах по-добре кое е онова нещо, което ти е липсвало в книгата. На моето въображение дори и само загатнатото от Дикер му беше достатъчно, нямах нужда от повече детайли, за да почувствам любовната история, но приемам, че това е строго индивидуално.  Wink Благодаря ти за допълнителните разяснения.  Hug

# 261
  • Мнения: 15 341
но някак си на мен в книгата ми липсва идеята на Дикер за него.
Ето, ето, това е, формулира ми мнението Simple Smile браво, аз не успявах да напипам Simple Smile
Идеята на Дикер ми липсваше през цялото време, не само в любовната история. Всяко завъртане ми беше самоцелно. Да, идеята да се свържат накрая е ясна, но не е достатъчна.
Не можех да се отърся докато четях, че единствено иска да ме "шокира", да ме подведе, за да ме заведе на място, на което не съм очаквала да се озова. И щеше да е супер ако беше успял да ме убеди, че всичко е имало някъде смисъл и този смисъл е различен от "шокирането". Тогава щях да се водя за носа с удоволствие Simple Smile
Не знам, като добавим, че имах и някакво такова чувство, че е писал и с идея за филм някъде на заден план и съвсем се разминахме Simple Smile

# 262
  • Мнения: 30
Аз приключих "Колибата"...може би очакванията ми са били прекалено високи, та и затова останах с едно леко усещане на разочарованост Thinking
Днес ще започна "Три седмици да се сбогуваш" на Ч.Дж.Бокс.

# 263
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
Тогава ако искаш ги карай хронологично, както ги е писала Дона - "Тайната история", "Малкият приятел" и завършваш с черешката на тортата - "Щиглецът".

Но изчакай да минат празниците, че никак не са ведри четива  Laughing

 Ето това ми беше крайно полезно. Не ми беше удобно да питам с коя от книгите да започна, защото май много въпроси задавам. Ще последвам съвета ти, Лу, и ще ги чета така, както си препоръчала. А и все още не познавам Дона Тарт, така че, чакам мига на първата среща с нея.

 Много е хубава "Хилендарският монах", как може така красиво да се изразява Талев.

# 264
  • Мнения: 2 040
Разписвам се с тази и се връщам да чета, че ви изпуснах.


"Крадлата" засега ме изненадва приятно. Действието се развива във Викторианска Англия, много майсторски пресъздадена от Сара Уолтърс. Първата част вървеше бързо и увлекателно и точно когато си мислех, че няма с какво да ме изненада... тряс, съвсем неочакван (за мен) обрат, смяна в повествованието и гледната точка. Все още не съм я преполовила, но засега е доста обещаваща.

# 265
  • София
  • Мнения: 5 248
Аз приключих "Колибата"...може би очакванията ми са били прекалено високи, та и затова останах с едно леко усещане на разочарованост Thinking
Можеш ли да споделиш кое те разочарова? Много харесах тази книга и наистина ми се иска да чуя друга гледна точка. Пиши в скрит текст, за да не разкриваме директно за нечелите я.

Преполовила съм "Книга за гробището" на Нийл Геймън. Ще пиша цялостен отзив като я приключа, но засега мога да кажа едно - ВЕЛИКОЛЕПНА!!!

# 266
  • Мнения: 1 242

Кали, да ми дадеш книжката на Нийл Геймън за четене по-нататък, а? Rolling Eyes  Blush
По-добра ли е от "Океанът на края на пътя"?

# 267
  • Пловдив
  • Мнения: 9 185
 Neli M, ти ме заинтригува с Хилендарският монах, от теб я чувам, Талев ми е толкова любим български автор, още ми държи влага наскоро прочетеният Самуил, по-нататък се надявам да стигна и до посочената от теб книга Heart Eyes

# 268
  • Ямбол
  • Мнения: 2 515
scaramouche, книгата я има в читанка - http://chitanka.info/book/7287-kniga-za-grobishteto  , приятна е. "Океанът в края на пътя" не съм го чела, но тази ми допада много повече от другите в читанка.

# 269
  • София
  • Мнения: 5 248
Скарамушче, ще ти я дам, няма проблем ако я искаш на хартия. И да - в пъти е по-добра от Океана  Peace

Общи условия

Активация на акаунт