Мър, не се отказвай от Шафак, другите й книги не са такъв тип като "Любов".
- Публикувана: 15 дек. 2015, 15:40 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2016, 14:55 ч.
В момента чета...43
bebitta, заинтригува ме с ревюто си за "Златният син". Само като си спомня колко много ми беше харесала "Изгубената дъщеря", а тази , казваш е още по-добра! 
Тази няма шоковото начало на "Изгубената дъщеря", но пък силни и разтърсващи моменти по-нататък да искаш. Колко пъти ми засядаше буца в гърлото ...Искрено се надявам да ви хареса и да не ви подвеждам
.
Със "Златният син" и мен ме заинтригувахте. Много харесах "Изгубената дъщеря", а и темата за Индия ми е слабост, та ще се чете.
Относно "Любов" - особена книга е. Аз попаднах на нея случайно преди много време в една книжарница. Нищо не бях чувала за авторката, но по анотацията я избрах за подарък на един човек, на който така и не успях да я подаря и не ми остана друго, освен да я прочета. По принцип не си падам по такъв тип книги, но тази специално дойде в подходящия момент и ми хареса.
От книгите на Шафак моите фаворити са "Копелето на Истанбул" и "Чест". Бяха ми много интересни семейните отношения и традициите, разкъсването между изтока и запада и най-вече гледната точка за арменския геноцид. Доколкото знам, Шафак е давала обяснения пред съда по темата, която засяга в "Копелето".
Относно "Любов" - особена книга е. Аз попаднах на нея случайно преди много време в една книжарница. Нищо не бях чувала за авторката, но по анотацията я избрах за подарък на един човек, на който така и не успях да я подаря и не ми остана друго, освен да я прочета. По принцип не си падам по такъв тип книги, но тази специално дойде в подходящия момент и ми хареса.
От книгите на Шафак моите фаворити са "Копелето на Истанбул" и "Чест". Бяха ми много интересни семейните отношения и традициите, разкъсването между изтока и запада и най-вече гледната точка за арменския геноцид. Доколкото знам, Шафак е давала обяснения пред съда по темата, която засяга в "Копелето".
Много е красиво ревюто ти, bebitta и бъди сигурна, че аз няма да бъда подведена.
Вили, о, да, корицата с глухарчето е прекрасна. Тази пък е много приятна на допир - има едни нежни релефни щампи (уф, не знам как да го обясня) и това беше първото нещо, което ме впечатли
Ai_vi, аз съм чела "Къщата с луните", не е лоша, действието увлича. Един-два момента ми се сториха нелогични и ме подразниха.
Благодаря за мнението.
Чета я втора вечер, мудно, мудно. Не ме грабва. Или аз чета разсеяно?! Ще се помъча. 
Мартичка, много се радвам, че успях да ти препоръчам "правилната" книга за първа среща с Памук 
Той наистина се чете бавно, много му е наситена прозата, на мен даже ми се струва, че ти бързо прочете "Името ми е Червен".
Аз баааавничко си сричам A Strangeness In My Mind, вътре има и някои политически случки, които още по-бавно осмислям, защото не съм запозната с политическата динамика на Турция. Тук във всяка глава повествованието се води от няколко гледни точки, които се прекъсват и си говорят. Имам чувството, че гледам във фасетките на скъпоценен камък, като той се обръща и сменя ъгъла и светлината на пречупване почти непрекъснато. Лудница!
Няма как да се чете бързо подобно нещо.
Междувременно приключих "Жените, които го познаваха" - ей чудничко трилърче. Динамика, холивудски екшън, тежки психопати, абе пълна програма
Книгата завършва и с чудесен cliffhanger, все едно приключваме даден сезон на сериала и авторите искат да ни зарибят яко докато чакаме следващия. Много ми допада и решението им да вкарат един малко по-необичаен за скандинавските трилъри елемент (защото те всички почват малко да ми звучат по шаблон) - леко тъповат, но болезнено амбициозен полицай, който чудно оплесква всичко, до което се докосне в стремежа си сам-самин да разреши случая.
Много си личи, че Юрт и Русенфелт са тв сценаристи, ама много
Започвам "Японският любовник" на Исабел Алиенде. Очаквам много, да видим
Той наистина се чете бавно, много му е наситена прозата, на мен даже ми се струва, че ти бързо прочете "Името ми е Червен".
Аз баааавничко си сричам A Strangeness In My Mind, вътре има и някои политически случки, които още по-бавно осмислям, защото не съм запозната с политическата динамика на Турция. Тук във всяка глава повествованието се води от няколко гледни точки, които се прекъсват и си говорят. Имам чувството, че гледам във фасетките на скъпоценен камък, като той се обръща и сменя ъгъла и светлината на пречупване почти непрекъснато. Лудница!
Няма как да се чете бързо подобно нещо.Междувременно приключих "Жените, които го познаваха" - ей чудничко трилърче. Динамика, холивудски екшън, тежки психопати, абе пълна програма
Книгата завършва и с чудесен cliffhanger, все едно приключваме даден сезон на сериала и авторите искат да ни зарибят яко докато чакаме следващия. Много ми допада и решението им да вкарат един малко по-необичаен за скандинавските трилъри елемент (защото те всички почват малко да ми звучат по шаблон) - леко тъповат, но болезнено амбициозен полицай, който чудно оплесква всичко, до което се докосне в стремежа си сам-самин да разреши случая.Много си личи, че Юрт и Русенфелт са тв сценаристи, ама много
Започвам "Японският любовник" на Исабел Алиенде. Очаквам много, да видим
Лу, ще чакам с интерес мнението ти за Японският любовник