В момента чета...43

Прочетох "Руският съсед" - Михаил Вешим , но да си призная на инат , много слаб хумор и не толкова добра колкото "Английският съсед" , а така ми се четеше нещо смешно , което да ме развеселява . 2/5

Започвам пак електронно Първа среща с автора , дано да ми допадне .

Аууу че голяма снимка , ще ме извинявате , но не знам как да ги правя мънички .

И при мен беше така.

И аз съм с "Убийството на художника". Преполовила съм я, но дотук не мога да кажа, че ме е грабнала особено. Даже често ми се доспива докато я чета  
Няма да я оставям все пак, може пък да ме изненада с нещо до края. Преди нея приключих "Загадката от Ситафорд" на Агата Кристи. Също нищо впечатляващо, книгите в които разследва Поаро са по-интересни.

Четох, че по официални данни на Kobo Store около 55% от читателите не дочитат книгата.

Аз няма да съм от тях. Откакто потънах в света на Дона Тарт, всеки ден с нетърпение си чакам "времето за четене". Бях се повредила от много модернизъм и всякакви абстрактни течения, затова съм й много благодарна за тази книга, за това, че ми върна детското вълнение да научавам всеки ден по малко от историята. Казва, че като малка се е тревожела по цял ден какво ще стане с Оливър Туист, а аз сега се тревожа за Тио.   Възхищавам й се, че си е поставила за житейска цел да създава голяма, епична литература в нашата епоха на бързо генериране и консумиране на информацията. Толкова много съм чела и толкова рядко ми се е случвало на всяка страница да си казвам: "Това е страхотно, точно така трябва да бъде, иначе какъв е смисълът да се пише?"  

Стилът й наистина е предизвикателство, но бързо се навлиза в него. Аз я чета на английски, за да стигна до същността на езика и историята. Междувременно научавам много нови изрази, което си е много ценно, не бих се лишила от това.

Едва ли има нужда да казвам, че ще последват "Тайната история" и "Малкият приятел".  

Е, в момента и аз се радвам, че не я зарязах и я прочетох. Сега почвам отново Тайната история и не мисля този път да се отказвам. Аз чета само около час на ден и доста време ще я чета, но нищо. 

И аз чета "Щиглецът" бавно, към 120-130 страници седмично, което за мен е много бавно.
Едната причина е, че нямам много време, другата - че не искам да бързам точно с тази история. Трябва ми време да осмислям прочетеното, а и ми е по-приятно така. Не искам да свършва, честно. 

 Пете със сърчицата, И двете съм ги прочела обаче. Дори бях леко упрекната преди време, че прекалено ентусиазирано съм се изразила   и вероятно си беше така, ама ми допадна да чета за психарските му герои и съм напълно солидарна с теб относно книгите, дилемите и стила )
Кох ми стана веднага любимец. Затова сега съм в трепетно очакване на вест, че от Колибри са пуснали запланувания от тях друг негов роман Dear Mr M  

Само да си дочета започнатите от мен книги и се насочвам към Тайната история - след толкова обсъждане, няма как, засърбяха ме ръцете )  

Лу, относно "Нашето лято", дано моето мнение не ти повлияе върху решението за прочит, за да не би да те подведа.
Обаче, имайки предвид изтънчения ти вкус, си мисля, че и на теб ще ти се стори "слаба ракия"  
Имаше известни места из него, които ми бяха единствения свеж полъх и това беше, когато двамата влюбени си говореха за литература и цитираха световни класици. (Той е професор по литература, а тя - запалена книжарка). Но, на фона на останалото, този похват на авторката ми изглеждаше като отчаян опит книгата й да не се възприеме като един най-тривиален любовен роман. (Без да имам нещо против тях  )

Значи, едва-едва дочетох "Любов" на Елиф Шафак, нито краят ѝ край, нито самата история ме грабна. Жалко, ако съм започнала с грешната, защото скоро не знам дали ще се престраша да прочета нещо друго на авторката. В такъв стил ли пише по принцип или да не се отказвам толкова лесно? Не е май-лошият ми сблъсък с книга, просто не беше моята.

Започнах "Марсианецът" на Анди Уеър. Дори не знам кога съм я свалила тази книга, сигурно съм чела коментар тук, който ме е провокирал. Т.е. започнах я без никакви настройки, нищо не очаквам, даже и резюме не бях чела за какво става на въпрос. Просто имах нужда да отворя бързо някоя друга книга след "Любов", с такова нетърпение чаках да я затворя  И четецът почти сам си я маркира.

Мър, дано не бъркам, но мисля, че с "Марсианецът" ще се посмееш доволно и ще разпуснеш след тегавата "Любов"  . Ти явно не си попадала на филма, щом казваш, че нищо не знаеш за книгата, но ако случайно му се натъкнеш - моля те, не го гледай преди да си я дочела!

Понеже знаех, че имам книгата, затова не съм гледала и филма Да, добре ще ми дойде в такъв случай, мислех да пиша повече за "Любов", но после реших, че е по-добре по-бързо да я забравя, посредствена книга, но с етикет бестселър, това мога да обобщя 

"Птиците умират сами" съм чела и книгата и съм гледала сериала. Страхотни са. Някой ден пак ще я прочета.
Сетих се и за една друга книга, която четох преди години и много ми хареса, за живота на Джозефин Бейкър. И нея ще я прочета пак някой ден.

Сега чета



Харесва ми. Интересен е различния поглед на героинята върху живота.

Прочетох "Името ми е червен". Какво да кажа, Памук се оказа наистина труден автор за мен, но ми хареса, определено няма да ми е първа и последна среща с автора. Книгата се чете бавно, на места ми беше много тегаво, спирах с идеята да си дам почивка но след няколко минути някаква претеглена и магнетична сила ме дърпаха към нея. Много ми хареса структурата на романа, всяка глава да се разказва от различните герои и персонажите от миниатюрите - Кучето, Конят, Дървото, Смъртта, Червеният цвят. Интересно ми беше да чета за света на миниатюристите и тяхната битка. Битка между религията и светското, между изтока и запада.

Сега рязко смених посоката и започнах "Човекът, който не беше убиец" на Юрт и Русенфелт. Много ми харесва, залепнала съм за нея и децата ми "страдат" от това  

В опасност - Патриша Корнуел

Приключих "Златният син" - Шилпи Сомая Гоуда. Книгата ми хареса много! Може би дори повече от "Изгубената дъщеря". Прекрасна история за живота такъв какъвто е - изпълнен с предизвикателства, несправедливости, вътрешни борби, когато сме изправени пред важен избор, тъжни и хубави моменти и не на последно място - с много любов. Образите на героите са живи, всеки един от тях със своите добродетели и слабости. Авторката ме накара да съпреживявам с героите, а също и неведнъж да поплача с тях. Прескачането от дълбоката индийска провинция в супер модерната болница в Далас, от настоящето в детството, не ми пречеше ни най-малко.

Както винаги с интерес попивах информацията за Индия - за отношенията в семейството и най-вече отношението към жените, за уважението към родителите, за странното уреждане на бракове, за все още съществуващата традиция за уреждане на спорове (без да се занимават със съдилища), как пият чая си, на какви подправки ухае храната им. Но в случая бях впечатлена и от начина, по който се става лекар (специалист в дадена област на медицината) в САЩ. Наистина нечовешки труд!

Още докато четях бях сигурна, че това не е набързо написана книга. Всичко ми звучеше толкова реално и издържано. Но и не очаквах романът да е плод на 5-годишен труд. Пожелавам си да не  чакам за следващата книга на авторката още 5 години

Започвам "Никой не се спасява сам" на Маргарет Мацантини с ясното съзнание, че 90% от коментарите, които съм прочела за книгата са крайно негативни. А рейтингът й в ГР все едно ми нашепва - "Не ме чети, за да не се разочароваш от автора ми". И все пак, давам й шанс заради другите две книги на Мацантини, които съм чела, пък да видим какво ще излезе 

bebitta, заинтригува ме с ревюто си за "Златният син". Само като си спомня колко много ми беше харесала "Изгубената дъщеря", а тази , казваш е още по-добра!  

Ох, а пък аз си имам нов любимец - Юси Адлер-Улсен