Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVIII

  • 75 513
  • 728
  •   1
Отговори
# 555
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 615
Аз съм на ясно,че целта е да изиграе женска душевност, чрез маниери и лице, а не че е трябвало да изглежда, като жена. Може би и тези, които не са го харесали са забелязали, колко много си личеше, че е мъж.

# 556
  • София
  • Мнения: 2 751
Благодаря Джо, това е интересна информация  bouquet
И все пак докато Килиън, колкото и съвършена "жена" да беше, другите си го възприемаха като травестит, което си е реално, докато при Еди всички го приемаха като жена, а той не изглеждаже като такава, дори в клиниката бременната жена го пита дали чака дете newsm78и като цяло тези моменти ме подразниха и от там въобще не усетих емоцията на историята. Но най- вероятно вината си е моя и в моите очаквания за филма  Peace

# 557
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Приятелят му го позна от раз. Както и ухажорът-гей. Балерината също. А останалите- може би защото по онова време травестити и транссексуални е нямало, знам ли Thinking
"Закуска на Плутон" пък си беше история от 80-те, травестити в Англия бол Laughing. В Ирландия някои не го разпознаваха, разхождаше си количката и прибираше бутилката с мляко като истинска жена.

(Много задълбахме в тези два филма, сигурно досаждаме на другите. Ама са ми любими, простено ми е Blush)

# 558
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 185
Аз не говоря само за външната обвивка при Еди, емоциите, емоциите бяха фалшиви. Игра като първокурсник в театралната академия, толкова изкуствено спасяване, никакъв живец в очите. Ей, затова ме е яд. Такава благодатна роля и да се пусне по най-лекото. Чак се чувствам излъгана. Очаквах от него много повече вътрешен заряд. Играеше като по учебник, не докосваше. Thinking

# 559
  • Мнения: 5 462
Снощи гледах http://serialbg.net/malka-angliya-mikra-anglia-2013/
http://www.imdb.com/title/tt3253650/

Последна редакция: вт, 02 фев 2016, 21:48 от Markrit

# 560
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Аз догледах най - после "Суфражетка". Не се задълбочих много върху качествата на филма, а по скоро върху историята в него.... През цялото време си мислих за този луд, превратен, неспокоен и очарователен 20 век Grinning В "БРуклин" ми се искаше да се пренеса в онези години, докато тук не ми се искаше да бъда... ooooh!

# 561
  • Мнения: 1 243
The Lobster си е кроше в зъбите. За края
Скрит текст:
и аз не знам честно да ти кажа, но ми се струва твърде вероятно да се ослепи. Само дето двама слепи имат нулев шанс да оцелеят в онзи дистопичен свят. Ти какво мислиш?

Скрит текст:
Не спирам да се чудя, но точно пък това му е чудесното. Sunglasses Мисля, че филмът е затова как натискът и желанието да бъдем заедно, отчаяното желание да сме с някого в света, някак ни отчуждават от себе си, от този някого, от другите, дори парадоксално - отчуждава ни от самата любов, която инструментализираме, към която ставаме подозрителни, предпазливи. В този ред на мисли, в крайна сметка финалът е голямата дилема в критичната ѝ точка - себе си или "заедно", когато един ужасен страх стои срещу друг. И най-интересното е именно това - когато си причиняваме болка, когато изтръгваме нещо от себе си, отказваме се от себе си, можем ли да постигнем повече от просто една отчаяна безпомощност сред света? Изборът между това да гледаме с отворени очи и съзнателно да се откажем да гледаме... Цялата тази работа изобщо не е sci-fi, една жестока (и в смисъла на "болезнена", и в смисъла на "изключително сполучлива") метафора е и този отворен финал много ме кефи. Wink

Последна редакция: ср, 03 фев 2016, 01:10 от scaramouche

# 562
  • София
  • Мнения: 6 221
The Lobster си е кроше в зъбите. За края
Скрит текст:
и аз не знам честно да ти кажа, но ми се струва твърде вероятно да се ослепи. Само дето двама слепи имат нулев шанс да оцелеят в онзи дистопичен свят. Ти какво мислиш?

Скрит текст:
Не спирам да се чудя, но точно пък това му е чудесното. Sunglasses Мисля, че филмът е затова как натискът и желанието да бъдем заедно, отчаяното желание да сме с някого в света, някак ни отчуждават от себе си, от този някого, от другите, дори парадоксално - отчуждава ни от самата любов, която инструментализираме, към която ставаме подозрителни, предпазливи. В този ред на мисли, в крайна сметка финалът е голямата дилема в критичната ѝ точка - себе си или "заедно", когато един ужасен страх стои срещу друг. И най-интересното е именно това - когато си причиняваме болка, когато изтръгваме нещо от себе си, отказваме се от себе си, можем ли да постигнем повече от просто една отчаяна безпомощност сред света? Изборът между това да гледаме с отворени очи и съзнателно да се откажем да гледаме... Цялата тази работа изобщо не е sci-fi, една жестока (и в смисъла на "болезнена", и в смисъла на "изключително сполучлива") метафора е и този отворен финал много ме кефи. Wink

Да, и от малко по-различен ъгъл -
Скрит текст:
дали за да бъдеш с някого трябва да си като него (независимо дали емоционално/физически/генетично увреден), за да го разбираш и да можете да живеете заедно или търсиш някой, който да те допълва. И доколко трябва да се промениш, за да не бъдеш сам? И в крайна сметка, дори и да останеш сам, ако предпочтеш да не го правиш - дали това е разрешение? И за мен това не беше метафорично изобщо. Беше директно, като удар с чук. Съвсем отделно са решенията, които взимаме като резултат от обществения натиск... и още, и още, и още... всеки диалог може да стане основа за философски анализ.  Heart Eyes

# 563
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
The Lobster си е кроше в зъбите. За края
Скрит текст:
и аз не знам честно да ти кажа, но ми се струва твърде вероятно да се ослепи. Само дето двама слепи имат нулев шанс да оцелеят в онзи дистопичен свят. Ти какво мислиш?

Скрит текст:
Не спирам да се чудя, но точно пък това му е чудесното. Sunglasses Мисля, че филмът е затова как натискът и желанието да бъдем заедно, отчаяното желание да сме с някого в света, някак ни отчуждават от себе си, от този някого, от другите, дори парадоксално - отчуждава ни от самата любов, която инструментализираме, към която ставаме подозрителни, предпазливи. В този ред на мисли, в крайна сметка финалът е голямата дилема в критичната ѝ точка - себе си или "заедно", когато един ужасен страх стои срещу друг. И най-интересното е именно това - когато си причиняваме болка, когато изтръгваме нещо от себе си, отказваме се от себе си, можем ли да постигнем повече от просто една отчаяна безпомощност сред света? Изборът между това да гледаме с отворени очи и съзнателно да се откажем да гледаме... Цялата тази работа изобщо не е sci-fi, една жестока (и в смисъла на "болезнена", и в смисъла на "изключително сполучлива") метафора е и този отворен финал много ме кефи. Wink

Да, и от малко по-различен ъгъл -
Скрит текст:
дали за да бъдеш с някого трябва да си като него (независимо дали емоционално/физически/генетично увреден), за да го разбираш и да можете да живеете заедно или търсиш някой, който да те допълва. И доколко трябва да се промениш, за да не бъдеш сам? И в крайна сметка, дори и да останеш сам, ако предпочтеш да не го правиш - дали това е разрешение? И за мен това не беше метафорично изобщо. Беше директно, като удар с чук. Съвсем отделно са решенията, които взимаме като резултат от обществения натиск... и още, и още, и още... всеки диалог може да стане основа за философски анализ.  Heart Eyes

Дам,
Скрит текст:
финалът си беше напълно закономерен и отворен.

Чудесен филм е The Lobster, просто чудесен! Точно размисълът, който поражда над социалните клишета, скрит зад привидната обвивка на дистопична реалност, най-много ми хареса. Започвам да одобрявам все повече и Колин Фарел, който дълго време недолюбвах.

А забелязахте ли
Скрит текст:
как в средите на "бунтовниците" в гората пък беше абсолютно забранено да се събираш по двойки? Както обикновено съпротивляващите се срещу дадена кауза в крайна сметка сами си налагат други ограничения, които по същество накаря ги превръщат точно в това, срещу което се бунтуват.

# 564
  • Мнения: 23 099
Подхванали сте The Lobster.

Скрит текст:
Аз съм убедена, че не се ослепи. Продължителните кадри как жената стои и чака, чака, чака...абсолютно затвърждават тази ми мисъл.
Единственото общо между тях беше това, че са късогледи. В гората той се опитваше да намери и други общи неща, но...нищо. Нито едно.
Това дали е достатъчно, за да са двама души заедно?!?

Не им разрешаваха да се събират по двойки, защото те именно от това бягаха. Ако не можеш да си "намериш" двойка в установеният срок, значи си негоден и обществото трябва да се освободи от теб. Цялата идеология на бягството и приемането им сред "бунтовниците" залагаше на максимата, че самият индивид е достатъчно добър и сам по себе си, за да съществува.

# 565
  • в морето до колене
  • Мнения: 2 508
Аз за "бунтовниците" като писах нейде преди време за филма казах, че тази сюжетна линия за мен е чудесна илюстрация на този обществен феномен - как борците с/у статуквото от определен момент нататък стават абсолютни конформисти, защитаващи свое собствено статукво.  Simple Smile

# 566
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Аз за "бунтовниците" като писах нейде преди време за филма казах, че тази сюжетна линия за мен е чудесна илюстрация на този обществен феномен - как борците с/у статуквото от определен момент нататък стават абсолютни конформисти, защитаващи свое собствено статукво.  Simple Smile

Точно  Laughing

Интересно е как не виждат, че борейки се срещу една крайност, просто изпадат в друга.

# 567
  • Мнения: X
Интересно е как не виждат, че борейки се срещу една крайност, просто изпадат в друга.

Винаги е било и е така. Човещинка. На мен тази част ми дойде леко банална.
Аз този филм ще го запомня с Колин Фарел и нищо друго.

Скрит текст:
Човек не би трябвало да се смее, когато някой нарани дете, но много смешно ми стана като срита фалшивата дъщеря и я успокои с думите:
"Не плачи, Елизабет, сега ще куцаш като баща си."  Mr. Green

# 568
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 615
Интересно е как не виждат, че борейки се срещу една крайност, просто изпадат в друга.

Винаги е било и е така. Човещинка. На мен тази част ми дойде леко банална.
Абсолютно същото тръгнах да пиша...
Всичко е много просто и в същото време човешко без значение с какви термини се облича или как се прави филма  Peace
Който, аз не догледах. Не го харесах....

# 569
  • Мнения: 184
http://videomega.tv/?ref=7zf4ZJo7yIIy7oJZ4fz7 - Филмът  Лего е супер! Гледайте го!

Общи условия

Активация на акаунт