Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... XLVIII

  • 75 511
  • 728
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 512
Омарът - ей това вече е храна за ума. Може да се тълкува по хиляди начини, щедър е на символи и подсказки.

Моите дивиденти/поуки от филма:
-Обществото и ние като брънка от него сами си поставяме окови, от които после всячески се опитваме да се измъкнем;
-(защото в същността си ние всички сме до голяма степен саможиви и цял живот се стремим да избягаме от нея, налагайки си тези окови; )
-имаме нужда да търсим щастието, чрез постоянен вътрешен конфликт в ситуацията, в която сме поставени;
-стереотипът, заложен ни от векове, че един мъж трябва обезателно да се събере с една жена и съответно обратното и то в определен отрязък от време, за да не бъдат заклеймени от Обществото, тотално обезличава отделния индивид, принуждавайки го да е обречен да не бъде приет, когато не е в рамката;
-всяка крайност е вид насилие;
-вече гледам с други очи на живите твари наоколо;
-имаме отчаяна нужда от любов;
-и за финал - любовта е сляпа.  Peace

# 571
  • Мнения: 9 736
The Revenant by Tarkovsky

# 572
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 185
Ха-ха..., ето защо толкова ми хареса - Иняриту се е вдъхновявал от любимия ми Тарковски. Mr. Green Което за пореден път доказва, че след Чаплин нищо ново в киното. Wink

# 573
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Еее Laughing В "Датското момиче" заемките са лоши, тук не Wink. Така като гледам доста повече от едно шалче е "взето назаем" (да не ползваме другата по-подходяща дума).

п.п. никога нищо на Тарковски не съм гледала, за срам Embarassed

# 574
  • Мнения: 2 040
Изгледах "Спотлайт", хареса ми много. Яко се вживях, ако имаше свещеник някъде наблизо около мен, щях да го удуша.
Историята беше интересна и добре поднесена, и всички актьори ми харесаха с едно изключение. По принцинп нямам проблем с Марк Ръфъло, даже ми е симпатичен, но в този филм ми бодеше очите във всяка сцена, много преиграваше.

# 575
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Яко се вживях, ако имаше свещеник някъде наблизо около мен, щях да го удуша.
Ето затова не е хубаво това, което киното прави с църквата като институция. Има толкова много свестни и отдадени свещеници, ама за тях филми няма. Само за педофилите, злите кармелитки, крадящи деца, и насилието в църковните училища. При всичките вече хиляди филми, които съм изгледала, се сещам за точно един наистина положителен образ на свещеник- отецът на Де Ниро в "Слийпърс".

# 576
  • Мнения: 2 295
Джо, наваксвай, за Тарковски тва. Но има една уловка да се гледат майсторите, щото после ти прецакват кефа от всички филми Simple Smile))))

Помня, покрай Кино клуба едно време, като подкарах Бергман и Хичкок... няколко месеца след това ми се гадеше от шарени филми със силна музика, кухи сюжети, вяло актьостване и нула дикция.

# 577
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 185
Джо, Тарковски не е за изпускане.  Peace Аз съм и пристрастна де. Обожавам Тарковски и Бергман. Blush
В "Датското момиче" хич не е само шалчето, много повече са заемките. Ако някой си направи труда да изготви подобна съпоставка, то ще отиде половината филм. hahaha

# 578
  • Мнения: 2 040
Ето затова не е хубаво това, което киното прави с църквата като институция. Има толкова много свестни и отдадени свещеници, ама за тях филми няма.
Има доволно филми и за добрините на църковните служители. Пресен пример отчето от "Бруклин, който помогна на Сърша (забравих името на героинята) да отиде в Щатите и да се устрои там, наглеждаше я и се грижеше за нея.
В средите на църковните служители е същото като навсякъде - има и добри, и лоши хора. Не виждам защо простъпките на лошите трябва да се потулват само защото са свещеници.
Освен това Църквата като институция от такъв заклет атеист като мен съчувствие няма да получи.

А с поста си по-горе исках само да подчертая колко успя да ме ръзвълнува филма и колко по-добре е поднесена историята от, да речем тази в "Concussion". Вчера го гледах и него. Отново така любимата на американското кино история за Давид и Голиат, но в спортен екип. Съчувствах им и на спортистите и на доктора, но не успя да ме грабне и наполовина от това, което направи "Спотлайт". Даже накрая почнах да придремвам.

# 579
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 12 615
Злате, и аз първоначално си помислих, че Ръфало преиграва.Леко дразнещо поведение. Но, според мен ни се е сторило, защото сякаш човека, който играе е такъв, иначе ще е непрофесинално. Леко тикосан, един такъв особен. И, ако съм права, то той се справя блестящо. За мен е доста талантлив актьор и ако, с такава лекота влиза в различните си роли може да му е дошъл момента за чичкото Wink

# 580
  • София
  • Мнения: 2 751
И мен ме заинтригувахте да се запозная с Тарковски, какво ще препоръчате за начало?

# 581
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Винаги ми е изглеждал много мрачен Тарковски (и като знам, че точно той е екранизирал оня отвратителен човекомразки ужас "Строго охранявани влакове", ми се изпарява и минималното желание да се ошлайфам киномански).

А относно "Датското момиче", ето това вдъхновение, което любезна дама сподели във фейса, според мен е заслужаващо само аплодисменти
Скрит текст:
Копирам дословно:
Историята на The Danish Girl (от Gerda Wegener & Einar Wegener) била вдъхновена от изкуството на друг датски художник от същата епоха Wilheln Hammershoi.

п.п. Злате, нищо не съм казала за потулване, нека не изопачаваме. Казах, и мисля съвсем разбираемо, че грозното в институцията влече киното много повече, отколкото доброто. И примерите за цели филми, посветени на извращения разни църковни, са много повече, отколкото примерите за единични мили свещеници във филми на съвсем друга тематика (понеже "Бруклин" не е филм за църквата и религията, нито "Слийпърс" е такъв).
Както и да е, грозното винаги предизвиква повече шум, сигурно е нормално и да получава повече внимание.

п.п.2 упс, на Менцел били "Влаковете", изложих се Simple Smile))

# 582
  • Мнения: 1 167
И аз най-накрая в редиците на изгледалите Датското момиче. Атмосферата и декорите няма да ги коментирам. Като цяло очаквах много, като се имат предвид бурните отзиви за филм на годината, едва ли не. Въпреки това си поплаках на определени моменти. Силно и искрено съчувствах и същевременно е някак противоестествено за хора, като тях. Егоизъм и отдаденст, това бяха главните герои.
Докато гледах филма си мислех, Ханс обича Герда, Герда обича Айнар/Лили, Лили обича Лили. Общо взето всичко беше за Лили, за нея нищо друго нямаше значение, освен нея. Каква беше тази любов от страна на Герда, не мога да си представя дори, но каквато и да беше, съпругът и не я заслужаваше нито за миг.

# 583
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 185
Джо, мрачен е наистина. Но има толкова символика във всеки кадър или сцена, всичко е така обмислено, че просто настръхваш. Гениален! Peace
Koikoi, аз бих препоръчала "Жертвоприношение". Peace

# 584
  • в морето до колене
  • Мнения: 2 508
Аз честно си признавам, че на мен символиката в късните филми на Тарковски ми идва малко в повече.
Аз харесвам повече ранното му "съветско" творчество - и то точно в градация по реда на излизане - "Иваново детство", "Андрей Рубльов" и "Сталкер".
Не че в последния няма символика на килограм  Simple Smile, но аз харесвам литературната основа (макар че филмът в никакъв случай не е буквална екранизация на Стругацки, но те сами са писали сценария, та пак си го броя за тяхно - пък и това си е фантастика 'сепак  Mr. Green, полага му се символика на килограм). И е мрачен също, да.
И "Рубльов" е мрачен даже.
Но пък "Иваново детство" хич не е мрачен, според мен. Нищо че е военен.

Последна редакция: чт, 04 фев 2016, 16:03 от мячик

Общи условия

Активация на акаунт