- Публикувана: 20 дек. 2015, 16:00 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2016, 01:52 ч.
С колко пари живеете на месец
Да речем, че говорим за България. Аз пък съм в град, където и да искаш частна градина - няма. Съвсем не се измъчвам от идеи къде да ходят децата/
Защото и според мен темата е за това.
Като чета, оставам с впечатление, че всички пишещи са или в чужбина, или в Сф или друг голям град.
Наясно ли сте, че масово хората са с по 500 - 600 лв. заплата? Във Враца да речем? Ако изобщо имат работа?Какви 1000 лв. спрягате /и то след приспадане на сметките, нали така?/
Тези извънкласни занимания станаха много модерни през последните години.
За хора на 35-40+, не е било така.
Отделно, че преди пък имаше много безплатни, за разлика от сега.
За хора на 35-40+, не е било така.
Отделно, че преди пък имаше много безплатни, за разлика от сега.
Не е точно така
Майка ми през 60те години е ходила на балет и пиано. Винаги ги е имало, вярно, че през соца са били безплатни или със символични такси.
Разходите винаги са според доходите.
Зависи какъв манталитет имаш.
Аз и с малко, и с повече, не съм си променила начина на живот.
Разликата е в парите, които заделям.
Колкото до спестяванията съм съгласна.
Специално за храната съм на мнение, че точно в този аспект човек най-малко си променя начина на хранене с нарастване на доходите. Достатъчно е да минеш прага на бедност и оттам нататък нещата си остават сравнително константни. Ако не си бил под прага на бедност, едва ли ще си промениш чак толкова откъм финанси хранителния режим, дори и да са ти се увеличили доходите. Вкусът към храната се изгражда у човек до края на пубертета, всичко друго е насилване - може 20 години като възрастен да не ядеш хляб или други храни, но ако ги обичаш изначално, си е вид принуда. След това и да премине от сирене за 3 лева килото към сирене за 13 лева килото, пак продължава да си яде сирене, ако го обича. Може личен готвач да си вземе да му готви, но пак естеството на храната ще си е същото и разходът няма да е точно за храната.
На 33 години съм - нямаше уроци по това и онова. На частни уроци съм ходила в 7 и в 11 клас, съответно като подготовка за кандидатстване. Имаше СИП-ове, ЗИП-ове, и различни кръжоци. Играехме на улицата 
Да, сега е различно, детето ми още не е на възраст, на която да има желание и нужда да ходи на подобни платени занимания. И все пак в службата имам две колежки с по 3 деца, на моята заплата, съпрузите им са с по-ниски заплати от моя. Е, оправят се. Всичко е до приоритети. А сигурност в живота няма за нищо - нито дали няма да се изпокарате с брат/сестра, нито дали следващия месец ще можеш да си позволиш частна градина и био моркови.
Да, сега е различно, детето ми още не е на възраст, на която да има желание и нужда да ходи на подобни платени занимания. И все пак в службата имам две колежки с по 3 деца, на моята заплата, съпрузите им са с по-ниски заплати от моя. Е, оправят се. Всичко е до приоритети. А сигурност в живота няма за нищо - нито дали няма да се изпокарате с брат/сестра, нито дали следващия месец ще можеш да си позволиш частна градина и био моркови. 
Сериозно, интересно ми е какво значи ниски разходи за човек с да кажем високи доходи.
Приоритети разни ...
Значи сега да ви споделя, аз си реших дерзанията - заминавам за Унгария 
http://roditel.bg/v-ungaria-shte-davat-po-33000-evro-pri-rajdane-na-treto-dete/
Иначе сериозно- не съм и сигурна в максимата, че едно дете не е хубаво да е само......всъщност дали ще има брат или сестра и как ще се развият отношенията с него колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва въпрос на късмет. За това и зачекнах темата с реалистичен и необходим ли е налаганият модел на 2 деца. При все , че вече разбиранията и социалните норми се променят.
http://roditel.bg/v-ungaria-shte-davat-po-33000-evro-pri-rajdane-na-treto-dete/
Иначе сериозно- не съм и сигурна в максимата, че едно дете не е хубаво да е само......всъщност дали ще има брат или сестра и как ще се развият отношенията с него колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва въпрос на късмет. За това и зачекнах темата с реалистичен и необходим ли е налаганият модел на 2 деца. При все , че вече разбиранията и социалните норми се променят.
Кое е различното в моята версия- чудя се дали сега му е момента за още едно дете и какво би ни струвало във всеки един аспект. И ако го отложа, за да покрия минималните СИ разбирания за благоприятни условия за отглеждане на 2 деца /което означава, че най вероятно няма и да го има, при все че имаме сериозни проблеми репродуктивни/ дали семейството би изгубило много само с едно дете. Това са моите лични дерзания
Модела на семейството масово се променя , няма как да не го виждате, ако до преди се е държало в едно семейство да има повече деца, по ред причини, сега ми прави впечатление /не е само при нас/ че се гледа да има едно, но да се отглежда във възможно най-сигурна и благоприятна среда/финансова, емоционална и т.н...../
Модела на семейството масово се променя , няма как да не го виждате, ако до преди се е държало в едно семейство да има повече деца, по ред причини, сега ми прави впечатление /не е само при нас/ че се гледа да има едно, но да се отглежда във възможно най-сигурна и благоприятна среда/финансова, емоционална и т.н...../
Значи сега да ви споделя, аз си реших дерзанията - заминавам за Унгария
Къде пък е налаган? Ние сме трима примерно,и баща ми са три деца, и братовчедките ми са по три и т.н. Аз лично не мисля да имам повече от 1 (макс 2 ако са близнаци). Напоследък повечето хора имат по 1, ако нещо се налага като тенденция, не е семейство с две деца в никой случай.Ясно е, че не иска второ авторката, и няма нищо лошо в това, няма какво да се търсят оправдания, не искаш-не искаш и толкоз.