Публикувана: 21 дек. 2015, 18:03 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2015, 20:47 ч.

Семейни отношения

11 651
82
1

# 15 22 дек. 2015, 01:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: Helloweenka в пн, 21 дек 2015, 20:23

На него никога ли не му се случва да повиши тон? Тогава той знае ли си мястото или мъжете са недосегаеми и "мястото" е за недостойните им жени. Място... Ти да не си куче, че да си на място! Ужасна реплика! Къде е мястото на жената - боса и бременна до печката? #Cussing out

На твое място бих го овикала още веднъж!

А баш!

Особено болднатото....направо ще почне да се чуди къде му е мястото и дали ще може да се завре там. Mr. Green

Сериозно:ако нещо съм сгафила или се чувствам виновна, "Извинявай!Съжалявам!" е еднократно.
Обикновено се приема.Ако не, млъквам и аз.И пак, обикновено той пръв идва да си говорим. Laughing

Ама това щото аз съм абсолютна поддръжничка на максимата:"Един мъж трЕбе да си знае мястото!" Laughing

# 16 22 дек. 2015, 08:20 ч.

Мнения: 1 267

Цитат на: foreverfriends в пн, 21 дек 2015, 19:39

Не го изясни. Но аз си го знам къде е. Нямаше нещо лошо в предвид!
Случват се такива неща, но понякога ми става много гадно...
Имам чувството, че понякога само аз разбирам хората. По принцип говоря... защо трябва да е толкова сложнооо? Офф
Banghead

Човек сам си ги създава проблемите и после реве ooooh!

Никой не е перфектен. Не съм от желязо, нито съм робот. Не се оплаквам, просто колкото и спокоен човек да съм просто някой път изпускам парата и после съжалявам... Sad

С такива разсъждения направо си го просиш да те третират като получовек! Не мога да повярвам, че все още има жени, които мислят така!

# 17 22 дек. 2015, 09:05 ч.

Мнения: X

Foreverfriends, в какво семейство си израснала? От ранни години ли си "дресирана" да мислиш така или мъжът ти е успял тъничко да те научи къде ти е "мястото"?
Питам, защото мен ме дресира един мъж така с психоатаки и като не вдявам, с малко бой.

# 18 22 дек. 2015, 09:54 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Бронте в вт, 22 дек 2015, 00:57

Такива тънкообидни най- ги обичам. Ако бях на твое място, щях надве- натри да му покажа къде е неговото място.
Мъжът ти се държи обидно с теб.Вместо да му се извиняваш, що не му теглиш една, та поне да има за какво наистина да се сърди Twisted Evil

Чакай, де, ние нищо не знаем, всъщност.
Авторката си написа, че му е вдигнала скандал, крещяла, щото искала нещо да знае.
Разбрала го и се оказало, че е сгрешила.
Така че, причина да се обиди милото е имало, въпросът е доколко сериозна е, доколко често се случва да му се вдигат скандалите.........
Авторката има чувството, че все тя е виновна и трябва да се извинява, ами ако мъжът ѝ се чувства непрекъснато под незаслужен обстрел, подновяван след поредното извинение? newsm78

Според мен, трябва им сериозен разговор без обвинения- да си кажат кой как чувства нещата, какво го обижда от държанието на другия и да се опитват да си щадят отношенията.

# 19 22 дек. 2015, 10:16 ч.

Мнения: 1 267

Цитат на: absurt в вт, 22 дек 2015, 09:54

Цитат на: Бронте в вт, 22 дек 2015, 00:57

Авторката никъде не пише нищо за скандал, а че му е държала тон, че му се е извинила няколко пъти, а той се прави на луд.

# 20 22 дек. 2015, 10:54 ч.

Мнения: 21 632

Ти просто тон ли му държа, или го обиди нещо сериозно? Защото има неща, които е недопустимо да се казват, и после наистина, и пет-седем пъти да се извиниш вече не можеш да ги върнеш, за съжаление, дори обиденият да приеме извинението.

Разбирам, че си изнервена и претоварена, с малко дете е така. За съжаление в такива периоди доста хора си позволяват да подвикват и да скандалничат и половинките им обикновено ги разбират, само че твоят май е по-тънкообиден? Все пак мисля, че ще намерите начин да се помирите. Вместо да се извиняваш за стотен път, обясни му как се чувстваш и че не трябва да ти придиря толкова.

Може и да се пробваш да го натикаш в миша дупка, както са споделили опит но-нагоре, но не всеки се дава Wink

# 21 22 дек. 2015, 11:46 ч.

Мнения: 1 743

Цитат на: foreverfriends в пн, 21 дек 2015, 20:42

Все съм виновна на някого за нещо.

Ако успееш да промениш този си начин на мислене ще си спестиш много проблеми!
А и понякога се случва сами да си направим от мухата слон, има една граница когато е хубаво да се спре, независимо дали с мрънкането или с извиненията:)

# 22 22 дек. 2015, 12:14 ч.

Мнения: 8

Какво да ви кажа понякога се уморявам психически от такива неща...
Просто му държах тон, не съм го обидила, но явно съм със самото ми държание.

Ние по принцип си говорим нормално като хора без викове и т.н
Като има проблем сядаме говорим взимаме решение и така. За толкова много неща се разбираме чудесно, а сега просто не знам, защо не може да ме разбере, защооо?

Сега уж си говорим, но пак се цупи лекичко.
Какво повече мога да направя... Държа се съвсем нормално.
Да ви кажа честно започвам да се дразня малко от цялата работа.

# 23 22 дек. 2015, 12:41 ч.

Варна
Мнения: 736

Ако ММ ми кажи, че "трябва да си знам мястото " ще настане ад. Когато сгреша се извинявам един път. След това аз млъквам, а това означава, че може и една седмица да не му говоря. Преди години си казах, че никой никога повече няма да ми вменява вина за каквото му дойде на ум и да ме командва.

# 24 22 дек. 2015, 12:52 ч.

Мнения: 827

Всеки изпушва в даден момент. Още не съм срещнала човека, който да е бетон, в която и да е ситуация, предполагам твоят съпруг също не е идеален във всяко отношение. Казваме си понякога остри думи, но е човешко да се сгреши и още по-човешко да се прости. Не е много приятно да ти кажат да си знаеш мястото, излиза че си в подчиненост. Би трябвало да сте равнопоставени като отношение един спрямо друг. Разберете се, но си имай самочувствието на стойностен човек, а не на такъв в подчиненост.

# 25 22 дек. 2015, 12:55 ч.

Мнения: X

Цитат на: foreverfriends в вт, 22 дек 2015, 12:14

Скрит текст:

Сега уж си говорим, но пак се цупи лекичко.
Какво повече мога да направя... Държа се съвсем нормално.
Да ви кажа честно започвам да се дразня малко от цялата работа.

Въпросът, по който спорите, е щекотлив?
Ако не сте на приблизително едно мнение и никой не отстъпва, може да е една от причините да му е трудно да преглътне и тона ти.
Да подсетя за нещо, което почти винаги и при почти всички мъже действа:"На мъжа душата се вади с памук!" , а те нямат против да го прави някоя "желязна дама с кадифена ръкавица". Grinning

# 26 22 дек. 2015, 13:05 ч.

Мнения: 21 632

Цитат на: foreverfriends в вт, 22 дек 2015, 12:14

Какво да ви кажа понякога се уморявам психически от такива неща...
Просто му държах тон, не съм го обидила, но явно съм със самото ми държание.

Ние по принцип си говорим нормално като хора без викове и т.н
Като има проблем сядаме говорим взимаме решение и така. За толкова много неща се разбираме чудесно, а сега просто не знам, защо не може да ме разбере, защооо?

Сега уж си говорим, но пак се цупи лекичко.
Какво повече мога да направя... Държа се съвсем нормално.
Да ви кажа честно започвам да се дразня малко от цялата работа.

Е какво, какво - обичайното, отиваш, прегръщаш го и казваш "Хайде, стига си се сърдил вече, минало-заминало" Grinning

# 27 22 дек. 2015, 14:02 ч.

Варна
Мнения: 36 771

Склонна съм да се извиня, когато съм сгрешила, независимо дали с думи или действия, но да се извиня и отсреща да ми кажат, че трябва да си знам мястото!? Леле, че нали след това адът ще слезе на земята? Аз ще се извинявам, а оня отсреща ще ми казва да си знам мястото. Още не мога да го повярвам. Много караници сме имали с моя мъж, но нито аз, нито той и в най-лошите моменти не сме си позволявали да изтървем подобно изречение. На мен ми звучи не като шеф, а като робовладелец. След подобна реплика бял ден няма да види много дълго време.