Семейни отношения

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=855590.0;topicrefid=14

 Ей тука се оплакваме
А иначе какво значи да си знаеш мястото, той ти е мъж, а не шеф, ако не може на малко нерви да понесе, да си ходи при майка си егати.

А къде ти е мястото??

     Извинение се поднася веднъж. Ако става дума за моя мъж и моя живот, аз щях да се разсърдя и млъкна при такава реплика, въпреки че не съм от хората които търпят подобно положение. Изясни ли ти къде точно ти е мястото? Обидно ми звучи, все едно шеф, а не съпруг ги казва.

Спокойно - разбиране трудно се получава от мъж... просто го остави да се сърди инще му мине. Както се казва: Ако обичаш розата, си готов да изтърпиш бодлите.

Не го изясни. Но аз си го знам къде е. Нямаше нещо лошо в предвид!
Случват се такива неща, но понякога ми става много гадно...
Имам чувството, че понякога само аз разбирам хората. По принцип говоря...   защо трябва да е толкова сложнооо? Офф 
    Човек сам си ги създава проблемите и после реве   

Никой не е перфектен. Не съм от желязо, нито съм робот. Не се оплаквам, просто колкото и спокоен човек да съм просто някой път изпускам парата и после съжалявам...

На него никога ли не му се случва да повиши тон? Тогава той знае ли си мястото или мъжете са недосегаеми и "мястото" е за недостойните им жени. Място... Ти да не си куче, че да си на място! Ужасна реплика! Къде е мястото на жената - боса и бременна до печката? 

На твое място бих го овикала още веднъж!

Извиняваш се на него, извиняваш се на нас за двете изречения, които си постнала и евентуално ще ни досадят  Кое те кара да се извиняваш толкова често,  foreverfriends 

Относно въпроса ти защо се извинявам. Все съм виновна на някого за нещо.  Реших, че на хората им е писнало от истории, който не решават със семейството си, а пускат тук.

Не се извинявай на мъжа си  Накарай го той да дойде да ти се извинява, дори да не е виновен. Сега как точно - не знам, при различните мъже работят различни похвати...

Много е лошо непрекъснато да живееш с чувство за вина. Някой ден ще започнеш да се чувстваш виновна, че дишаш. Спри се сама. не става лесно, нито бързо. Започни с това да спреш да се извиняваш - че си се забавила пет минути, че си се уморила от домакинските задължения, които май са само твоя грижа, че си променила обичайния път до вкъщи. Това са нормани неща и не изискват извинения. А ако някой ги изисква - започвай да му се противопоставяш - бавно и спокойно, но твърдо.

Казваш, че си знаеш мястото. Къде е то?

Някои мъже си мислят, че жената няма право да бъде ядосана.
Има, има това право, и още как! Има и правото да изрази яда си също.

Дано мястото да е уточнено още преди да се "вземете".
Никой не може винаги да е красив! Твоят мъж - също!

Еди път! Ако от сега ще си купуваш хапчета - не започвай с тежката артилерия, ще ти трябва за по-нататък. 

Тонът едва ли има някой да го обича , но това:


Какво е? И къде ти е мястото? Що не му предложиш да си смените ролите? Дал`ще се справи?

Такива тънкообидни  най- ги обичам. Ако   бях на твое място,  щях  надве- натри  да му  покажа  къде е  неговото място.
Мъжът  ти  се  държи  обидно  с  теб.Вместо да  му се извиняваш,  що  не  му  теглиш  една, та  поне  да има  за какво  наистина  да  се  сърди

А баш!   
Особено болднатото....направо ще почне да се чуди къде му е мястото и дали ще може да се завре там.     

Сериозно:ако нещо съм сгафила или се чувствам виновна, "Извинявай!Съжалявам!" е еднократно.
Обикновено се приема.Ако не, млъквам и аз.И пак, обикновено той пръв идва да си говорим.   
Ама това щото аз съм абсолютна поддръжничка на максимата:"Един мъж трЕбе да си знае мястото!"   

С такива разсъждения направо си го просиш да те третират като получовек! Не мога да повярвам, че все още има жени, които мислят така!

Foreverfriends, в какво семейство си израснала? От ранни години ли си "дресирана" да мислиш така или мъжът ти е успял тъничко да те научи къде ти е "мястото"?
Питам, защото мен ме дресира един мъж така с психоатаки и като не вдявам, с малко бой.

Чакай, де, ние нищо не знаем, всъщност.
Авторката си написа, че му е вдигнала скандал, крещяла, щото искала нещо да знае.
Разбрала го и се оказало, че е сгрешила.
Така че, причина да се обиди милото е имало, въпросът е доколко сериозна е, доколко често се случва да му се вдигат скандалите.........
Авторката има чувството, че все тя е виновна и трябва да се извинява, ами ако мъжът ѝ се чувства непрекъснато под незаслужен обстрел, подновяван след поредното извинение?
Според мен, трябва им сериозен разговор без обвинения- да си кажат кой как чувства нещата, какво го обижда от държанието на другия и да се опитват да си щадят отношенията.

Авторката никъде не пише нищо за скандал, а че му е държала тон, че му се е извинила няколко пъти, а той се прави на луд.

  Ти просто тон ли му държа, или го обиди нещо сериозно? Защото има неща, които е недопустимо да се казват, и после наистина, и пет-седем пъти да се извиниш вече не можеш да ги върнеш, за съжаление, дори обиденият да приеме извинението.

  Разбирам, че си изнервена  и претоварена, с малко дете е така. За съжаление в такива периоди доста хора си позволяват да подвикват и да скандалничат и половинките им обикновено ги разбират, само че твоят май е  по-тънкообиден? Все пак мисля, че ще намерите начин да се помирите. Вместо да се извиняваш за стотен път, обясни му как се чувстваш и че не трябва да ти придиря толкова.

 Може и да се пробваш да го натикаш в миша дупка, както са споделили опит но-нагоре, но не всеки се дава

Ако успееш да промениш този си начин на мислене ще си спестиш много проблеми!
А и понякога се случва сами да си направим от мухата слон, има една граница когато е хубаво да се спре, независимо дали с мрънкането или с извиненията:)

Какво да ви кажа понякога се уморявам психически от такива неща...
Просто му държах тон, не съм го обидила, но явно съм със самото ми държание.

Ние по принцип си говорим нормално като хора без викове и т.н
Като има проблем сядаме говорим взимаме решение и така. За толкова много неща се разбираме чудесно, а сега просто не знам, защо не може да ме разбере, защооо?

Сега уж си говорим, но пак се цупи лекичко.
Какво повече мога да направя...  Държа се съвсем нормално.
Да ви кажа честно започвам да се дразня малко от цялата работа.

Ако ММ ми кажи, че "трябва да си знам мястото " ще настане ад. Когато сгреша се извинявам един път. След това аз млъквам, а това означава, че може и една седмица да не му говоря. Преди години си казах, че никой никога повече няма да ми вменява вина за каквото му дойде на ум и да ме командва.

Всеки изпушва в даден момент. Още не съм срещнала човека, който да е бетон, в която и да е ситуация, предполагам твоят съпруг също не е идеален във всяко отношение. Казваме си понякога остри думи, но е човешко да се сгреши и още по-човешко да се прости. Не е много приятно да ти кажат да си знаеш мястото, излиза че си в подчиненост. Би трябвало да сте равнопоставени като отношение един спрямо друг. Разберете се, но си имай самочувствието на стойностен човек, а не на такъв в подчиненост.

Въпросът, по който спорите, е щекотлив?
Ако не сте на приблизително едно мнение и никой не отстъпва, може да е една от причините да му е трудно да преглътне и тона ти.
Да подсетя за нещо, което почти винаги и при почти всички мъже действа:"На мъжа душата се вади с памук!" , а те нямат против да го прави някоя "желязна дама с кадифена ръкавица".   

 Е какво, какво - обичайното, отиваш, прегръщаш го и казваш "Хайде, стига си се сърдил вече, минало-заминало"

Склонна съм да се извиня, когато съм сгрешила, независимо дали с думи или действия, но да се извиня и отсреща да ми кажат, че трябва да си знам мястото!? Леле, че нали след това адът ще слезе на земята? Аз ще се извинявам, а оня отсреща ще ми казва да си знам мястото. Още не мога да го повярвам. Много караници сме имали с моя мъж, но нито аз, нито той и в най-лошите моменти не сме си позволявали да изтървем подобно изречение. На мен ми звучи не като шеф, а като робовладелец. След подобна реплика бял ден няма да види много дълго време.

И къде е?

Да бе, къде точно е? И на мен ми стана интересно.

Ние с жена ми за 7-8 години се е случвало немалко пъти да си повишим тон или да се скараме, но аз не съм си позволявал никога да я нарека с обидна дума, а тя 2-3 пъти се е изтървала.
Не съм го забравил, не вярвам и да забравя. Това е според мен да не си знаеш мястото. Когато мястото ти е да си му съпруга, дължиш му уважение - ако не го уважаваш вече, не му бъди жена и това е.
Казах ѝ на моята жена тогава нещо в този смисъл. Тя каза, че си е изпуснала нервите, викам хайде ОК, случва се, голяма работа. Но както казах - не съм забравил.
Та така - зависи какво точно си му казала на мъжа си и как си го нарекла.

 Ами всъщност всеки трябва да си знае мястото, не е ли така? Мястото и е на съпругата и майката на детето му. Не е на някой дето го навиква и подвиква... Предполагам, че това е имал предвид, човека.

Моето мнение е, че не е имал това предвид. Всеки ден се убеждавам, че мъжете и жените НЕ разбират нещата по един и съши начин. Но ако авторката обясни, ще има повече яснота.

Не съм от жените, които се карат за дреболий, нито пък съм избухлива и неуравновесена.

Просто така се случи онзи ден. Нито съм викала, нито съм крякала.
Държах му тон и на него това не му хареса, защото ме познава какъв човек съм по принцип.


Сега си говорим и мисля, че всичко е ок. Разбрах каквото трябва за себе си. Дано да няма следващ път...

Чувствам се кофти от всичко това. Хората какви проблеми имат, а ние...

Кажи и на нас. Наистина ми е много интересно къде ти е мястото. В това се крие отговорът на всичките ти въпроси.

Явно има жени на които им харесва да си знаят къде им е мястото.

Една жена трябва да уважава мъжа си да си знае мястото да знае границата и кога да спре да мърмори. Той е главата на семейството все пак. 

Обществото се състои от отделни семейства, които определят неговия цялостен облик, и то е такова, каквото тези семейства го направят.

Домът трябва да стане всичко най-хубаво и привлекателно, което тази дума означава.
В него трябва да се възпитава любов, съчувствие и дълбоко уважение един към друг. Нашето щастие зависи от всичко това.
До голяма степен именно на родителите се дължи атмосферата в домашния кръг и когато между тях има неразбирателство, децата израстват и се възпитават в същия дух. Не мислите ли? А аз пред детето му се скарах и му държах тон.

Необходимо е родителите с думите и държанието си един към друг да дават на своите деца скъпоценен и жив пример за това, което желаят те да бъдат
Домът трябва да бъде за децата най-привлекателното място на света, а майчиното присъствие - неговият най-привлекателен център.

То така добре си го написала, но ето с тези си думи се поставяш в подчинено положение.

Ти си луда. Стой си на мястото. Точно там ти е мястото - на изтривалка.

Като той е главата, а ти си гъза, какво се оплакваш тогава, че се държи с теб като с гъз.

Това не може да е истина. Още ли има жени които разсъждават така ???
Темата сигурно е пързалка и много се надявам да е така.

За съжаление, има мнооого такива жени. И ми идва да ги шамаросам поне словесно, за да се вразумят.
Извинете за грубите думи.

Стига де.....

На колко години си? Кой те възпита и дресира така? Кога децата ти ще се научат на истинските чувства, как да ги изразяват? Кога ще разберат, че не всичко е цветя и рози? Кога ще се научат да плачат, да се смеят?


ПП. Спирам да мърморя, когато нямам вече какво да кажа. След това, ако преценя, че не съм била права, се извинявам един път. Обаче ако ми каже мъжа ми, че не си знам мястото, тежко му......

Всеки си е различен чешит. При някои става по зле като се тръгне с лошо.
Аз си направих изводите от цялата картинка.

Какво ще постигнете когато викате, мърморите,карате се??  Мислите, че ще постигнете нещо? Може, но за малко.
Напротив ще го отдалечите от себе си все повече и повече, ако не ви е все едно разбира се.
В днешно време всички искат да командват мъже, жени, деца пълен хаос.

Мързи ме да ти обяснявам каква си идиотка. Или трол.


И от колко време си с въпросния?

Аз... не разбирам... Защо изобщо пусна темата? Подтискай си емоциите и си вземи розови хапченца, щом искаш. На теб явно ти харесва да си изтривалка, както ти го казаха по-горе. Ама някой ден така ще изпушиш, че не знам накъде ще те избие.

P.S. Обичаш ли "50 нюанса сиво"?
P.P.S. Да не сте мюсюлмани?

foreverfriends, вашите отношения не са семейни, а на господар и робиня. 100 пъти предпочитам родителите ми да си повишат тон, отколкото да израсна в подобно семейство и да приема за нормално, че единият от двамата ми родители е роб.

Така де, права си.
Научи го, че никое негово действие или бездействие няма да го отдалечи от теб и си чакай наградата  
Като се прибере утре подпийнал или в нетипично късен час му сипи едно за уют. И другия път по-рано ще си дойде аркадаша.

Пързул, пързул.
Слаб сценарий, слабо изпълнение.
Подозирам, че авторът е мъж.

По-добре не мога да го кажа

И аз така мисля, чак такава подлога не може да има!

И се чувстваш длъжна да влезеш тук и да ни налееш акъл как НЕ трябва да се държим с мъжете си? Непоискан съвет май никой не обича.

  Вий сте луди

  Жената е съвсем права. Идиотско е хората да си вдигат скандали. Като казвам хората - имам предвид жените, защото има такива, дето мърморят, намилат, повишават тон и се държат с мъжа си като с куче под предлог че им е кофти, преуморени са, нервно им е и прочие. Ако мъжът, обаче си позволи да повиши тон, да мрънка  и да обиди - положението се приема трагично и той в никакъв случай НЯМА ПРАВО да оскърбява половинката.

  И двамата нямат право да се оскърбяват, обиждат и да си повишават тон, освен ако не са от тоя тип, дето скандалите ги кефят, разбира се. Аз също не си позволявам да се държа неприлично, да подвиквам и да кряскам на мъжа ми и ме е много срам, ако някой път ми се случи. Извинявам се веднага, също като авторката и не оставям нещата, докато не се уверя, че ми е простено. Дали е забравено  е друг въпрос... подозирам че не, както вече каза един мъж по нагоре.
  За 15 години и повече семеен живот мъжът ми ме е оскърбил цифром и словом точно веднъж и така и не разбра, защото го направи напълно неволно, просто ме засегна на кофти място с неуместна шега. Но още го помня. И поради това, не си позволявам да обиждам, повишавам тон и всичките там производни, а пък пред детето е абсолютно немислимо, защото знам,, че и той ще запомни и тези неща се трупат и засипват под един гаден пласт на неразбирателство любящите отношения и най-накрая хората почват да се отнасят един към друг отбранително- пренебрежително и да се джафкат за всичко.
   И аз като авторката искам детето да знае, че живее в дом на хора, които се обичат и уважават, както си е, защото тази обич и уважение често се подразбират, но са гарнирани с избухвания, обиди, неуважително отношение, подвиквания и изкарване на лошото настроение баш върху най близките. Аз пък смятам, че е по-добре да си го изкарам върху някой друг. Както и правя

  Всичко това, разбира се, не съм го придобила защото съм много умна, а защото съм потърпевша от обратния модел - дете в семейство, в което властна майка започва с крясъците още от вратата по де що види и всички, понеже я обичат и тя е страхотна майка и съпруга иначе, не  трябва да го вземат присърце.
  И има и нещо друго - имам дете, за което е жизнено важно да има пред себе си бащински модел на човек, към когото да изпитва уважение, респект и послушание в добрия смисъл. Ще кажете - това си зависи от модела, така е, но виждам колко е лесно да подрониш нечий авторитет в очите на детето - Оф, тя майка ти... Баща ти пак е направил еди какво си... Подвикване, мърморене, скандалче... и утре чуваш от устата на детето си отношение към родителя, което е недопустимо, но когато си го проявил ти, ти се е виждало в реда на нещата.

  Така че, авторката си е права да съжалява, че безпричинно е повишила тон на мъжа си, а съветващите я да му тегли на това отгоре и една майна, на долния подтисник, който не приема да му се повишава тон - не са

  

Ирис, предполагам не се е случвало мъжа ти да ти определи къде точно е твоето място в семейството?

  Ааа, случвало се е. Веднъж ми рече - "Ама не ми подвиквай така, моля ти се, ама ха, къде дават така!" и "Дръжте се по-културно, ако обичате."

  Като не му хареса тона ми, почва да ми говори на Вие

Така и предполагах. Вярвам схващаш различния нюанс.

Ако в арсенала за общуване влизат обръщения като идиот или г.з, каквито видях тук в темата нормално ми се струва ако мъжът не е мухльо да посочи, че мястото на дадената персона е далеч от него!

Тогава си помисли какъв "скъпоценен" пример дава мъжът ти с отношението си към теб и с думите "да си знаеш мястото".
И, ако си забравила, че живееш в 21-ви век, то да припомня, че мъжът също трябва да уважава жена си, да си знае мястото, да знае къде е границата и кога да спре да се изживява като нещо повече от жена си.

Iris04, на моменти си мисля, че ти си аз.  

  Нюансът е въпрос на изразителните способности на индивида - мъжът на авторката и е казал къде и е мястото, моят в подобен случай ще ми  каже  " Я не кряскайте, моля, къде се намирате Вий!"
  Във всички случаи значи - "Няма да търпя да ми повишаваш тон, не си ми майка, нито шеф, искам и заслужавам уважително отношение!" Човек трябва да  знае мярката, за да не се налага да му я посочват.



 За мен е чест

Iris04, абсолютно никаква връзка не виждам с онова, което пишеш. На всеки може да му се случи да повиши тон. И това съвсем не значи агресия, скандали, обиди. Нормално е различните емоции да се изразят с различен тон. Нормално е и ако прекрачим някаква граница отсреща да ни кажат - ок, успокой се и ще поговорим. Съвсем различно е онова при тях. Просто й казва, че тя няма право на мнение - кротко, буйно, никакво. Трябва да си знае мястото и то не е да не повишава тон, а да няма мнение, защото така или иначе за всичко има последната дума той.

А дали е пързалка, и да е, не са малко такива реални случаи, така че няма особено значение.

Много съм съгласна с Ирис..
И тук проблемът е единствено, че ММ не й е приел извинението.
Това за мен е тъпо.
Иначе - на всеки може да се случи. Важното е да е изключение и да има извинение и признаване на истинската причина защо се стигнало до това изпускане на нервите. Както и разбиране и прощаване от ответната страна.

При нас често има "престрелки" от подобен вид, защото и двамата сме Управляващи, че и рогати.
И ни отне известно време докато установим правило да не се говори "шефски" в къщи, както и да се анализира после защо си си изпуснал нервите.

А колко време ще ти отнеме да приемеш, че за всичко трябва да мълчиш и да се съгласяваш с каквото той каже? 

Хаха..няма шанс..
След няколко събирания на багажа се кротна..

Е, това е основното в картинката. Иначе и аз не съм фен на скандалите.

Да, така е. Но трябва да поемеш риска и да демонстрираш позиция. Иначе отношенията наистина стават собственическо-робовладелски.

 Откъде знаеш? Авторката нищо подобно не е казвала

Точно това с думи не е казала, но каза в дългия си обяснителен пост, че все пак той  е главата на семейството....което четено между редовете значи точно това-каквото той каже накрая, т.е. последната дума е негова.
Аз поне така я разбрах.
Иначе съм на едно мнение с теб, за отношенията у дома между членовете на семейството.

Каза го:

Мъжете от този тип наричат мърморене всяко нещо, което е различно от тяхното мнение.
Второто изречение показва съвсем ясно колко промит е мозъкът й. От родителите й и от мъжът й по-късно. Защото това нещо започва от невръстна възраст, не се случва изведнъж.

Мдам. трол.
Горните мъдрости са взети от тук със съкращения.
http://bibliotekabg.com/%D0%B0%D1%82%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%84%D0% … D0%B8%D1%8F%D1%82

Дописвам:
към автора (продължавам да твърдя, че е мъж): използването на чужди мисли като свои, без да се цитира източника е кражба, която се нарича плагиатство.
Така нарушавате и човешките закони (За авторското право), и божиите заповеди (Не кради).
С измислени истории и плагиатство, с лъжи и кражби на интелектуален труд, няма как да направите добро.

И каква всъщност е целта на публикуването на подобна тема? Винаги съм се чудила на тези т.нар. тролове - какво се опитват да получат/ постигнат? 

Елементарният отговор е, на страната на мъжа си.
Другият, който вече ви дадоха, при това- мъжете- мястото ѝ е това до него, на съпруга, не на шефка, не на касиерка в супера.
Не мога да разбера, защо упорито тикате авторката да си признае, че мъжът ѝ е вербален агресор и изразът представлява физическа заплаха ?
При вас ли така стоят нещата в семействата, че не виждате друг вариант?

Изразът показва, че тя е човек, който трябва да се подчинява сляпо на заповедите на друг, за неща, които касаят нея. Натам всеки може да си го тълкува както иска.

Не мисля, че е трол, ама знае ли човек

Той ми прие извинението малко зор беше. Явно другите нямат право да сбъркат    Мн се ядосвам някой път!!!

Всеки сам знае себе си! Човек като не знае случая в цялостния му вид няма как да го разбере.
Споделих това понеже не се е случвало друг път, исках да чуя и различни мнения, беше ми тъжно, гадно, а сега някой тук се държат просто отвратително. 

Въпреки това искам да ви благодаря за отделеното време и съветите!

Уважението е нещо взаимно, и се усеща. Мърморене не би се и наложило.

Иначе:

п.п. Разбира се всеки има право на мнение. Моето е такова.

        Да попитам нещичко и аз.
     Мислите ли,че приемате понякога (а може би и постоянно) нещата,който върши човека до вас за даденост?

Аз лично мисля, че колкото и да не си го признаваме, това всички го правим, в различна степен.

Определено!
Лошото е, когато човекът, правещ нещата, не е ок с това, а го прави от немай къде.
В доста случаи, той си мърмори, иска да бъде разтоварен от другия или очаква усилията му да бъдат забелязани и оценени, че и реципрочност очаква........
Като не се получи нищо от очакванията му, с времето се натрупва недоволство и кофти чувство към другия, който само взима без да дава и в когото чувството за даденост се бетонира с годините.

Не.
Освен, че чисто мъжките (т.е - технически умения и задължения) са си само за него. Във всичко друго сме взаимнозаменяемии само преговаряме днес кой какво, вкл и кой ще поднесе кафето сутрин или ще пазарува.

Точно така. Никъде не прочетох, че и той трябва да си знае мястото и дължи същото и на жена си. Отдалече се вижда, че не са равнопоставени, затова и тя се е извинявала многократно, че "е държала тон". Все пак задника не трябва да държи тон на главата, обратното може, защото е глава и всеки трябва да си знае мястото. Единият е отгоре, другият отдолу. И да, така има мир и хармония, единият вечно преглъщащ, в ролята на подчиненият. Да, естествено, че така "цари мир и любов" за сметка на какво обаче?  Благодаря за такова "семейно щастие". Не понасям скандали, повишаване на тон и т.н., но не понасям и да съм в ролята на задника.

Екс, и ние сме точно като вас. Аз с техническите умения съм супер зле, за разлика от него. Там е много, много добър.

Точно. Това си е деспотизъм направо. Не, благодаря.

Не. И ние вкъщи сме абсолютно взаимозаменяеми, няма как да не оценяваш какво прави човека за теб, или теб да не те оценят в такава ситуация.
Защо изобщо някой би стоял в такава връзка и правил каквото и да е за половинка, която не отчита какво се прави за нея/него, и го приема за даденост? Освен да си губи времето?

[/spoiler]
Много интересен пост. Авторката, не го ли прочете? Какво ще кажеш за текста от линка, който биборана постна?